Сред страните, които използват МиГ-29, е и Източна Германия. Тези самолети продължават да служат след обединението на Германия не само като част от силите за бързо реагиране, но и като условен противник в ученията на страните от НАТО.
F-16 от 510-а изтребителна ескадрила на американските военновъздушни сили (ВВС) става първият западен изтребител, който се среща със съветски самолети в учебен бой. Според капитан Майк Макой, един от пилотите на ескадрилата, основните характеристики на МиГ-29 са високата маневреност при ниска скорост и системата за целеуказване. Американският пилот отбелязва, че битката с МиГ-29 е сходна с битката с F-18 Hornet, но съветската машина има важно предимство - тя е по-бърза и по-мощна от F-18. И двата самолета могат да маневрират при ниска скорост, но F-18 трябвa да се снижава, за да набере скорост, и в този момент врагът има шанс да получи по-добра позиция. Освен това пилотът на МиГ може да пусне ракетата Р-73 по целта си под ъгъл до 45 градуса спрямо надлъжната ос на самолета.
Системата за целеуказване също създава проблеми на американците. Макой си спомня, че тази система се оказва по-опасна, отколкото предполагат. "Всеки път, когато се приближавах към МиГ-29, трябваше да пускам капани, за да избягам от Р-73", казва пилотът.
Друг пилот на Ф-16 се съгласява с него - подполковник Гари Уест, който командва 510-а ескадрила. "Някои от нашите пилоти смятаха, че прицелът, поставен върху шлема на пилотите на МиГ-29, ще сложи край на близката маневрената въздушна битка". По-късно обаче се оказва, че при висока скорост пилотите на F-16 имат повече шансове в битка с МиГ.
Макой и други американци получават възможността да се издигнат във въздуха на МиГ-29, а по време на полета те отбелязват някои от недостатъците на самолета. "Имаше още какво да се желае от изгледа от пилотската кабина и този недостатък ни даваше истинско предимство", казва той.
Капитан Майкъл Раубах, който по онова време служи като пилот на МиГ-29, потвърждава истинността на това твърдение: "Нашият изглед не е толкова добър, колкото този на F-15 и F-16". Според него това не позволява да се поддържа визуален контакт и оптимален вектор на издигане в същото време. "Това може да бъде истински проблем, особено в битка с малък самолет като F-16", казва германският пилот.
Друг германски офицер, капитан Оливър Пранк, отбелязва, че МиГ-29 не е предназначен за близък въздушен бой, въпреки че е използван от ВВС на ГДР като прехващач. "Самолетът е проектиран да достига желаната височина, да развива свръхзвукова скорост, да изстрелва ракети и да се връща у дома", подчертава той.
МиГ-29 е страхотен противник, смята капитан Майк Макой. "Опитът потвърди това, което знаех - МиГ-29 е в състояние да проведе въздушна битка в телефонна кабина (т.е. в изключително ограничено пространство). Въпреки това тръпката изчезна след първия полет", спомня си той.
Подобно мнение споделя и подполковник Гари Уест. "Когато западните пилоти се сблъскат с един МиГ, те са склонни да го гледат с благоговение, вместо да се бият с него. Те се възхищават на този съветски самолет, в чието разучаване са прекарали толкова много време. Те знаят как да се справят с него и в каква ситуация могат да попаднат. Не можете да научите всичко това от докладите", казва той.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си