Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Москва, края на януари 2019 г., неделя вечер. По нищо незабележим светлокос мъж се разхожда из Третяковската галерия. В един момент той се доближава до картина, гледа я, сваля я от стената и спокойно я изнася пред очите на десетки посетители. Никой не му обръща внимание - хората вземат мъжа за служител на музея.
Няколко часа по-късно група полицаи нахлуват в малък апартамент в предградията. Почти бутат на пода цвете и малко знаме на Русия и повалят въпросния мъж с лице към пода. След известно време го карат да коленичи пред камера, а под очите му се появява синина.
"Къде бяхте този следобед?", раздразнено пита мъжки глас зад камерата.
Трисекундна пауза.
"Не помня добре. Вероятно трябва да си освежа паметта", отвръща той с безгрижен поглед, опитвайки се да не гледа в обектива. В мръсния коридор полицаят открива картина на планини, увити в старо сако.
Така те задържат заподозрения в едно от най-гръмките руски престъпления за 2019 г. - кражбата на картината "Ай Петри" на художника Архип Куинджи на стойност около 20 милиона рубли ($318 хиляди). Охранителят на смяна в музея е уволнен, на място е инсталирана нова охранителна система, крадецът на картината е арестуван, а делото му е изпратено в съда. "Ай Петри" е върната в изложбата, след което е изпратена в Руския музей, който е собственик на платното.
Но най-важното е, че нарушителят можеше и да се скрие от полицията, ако не бяха 170-те хиляди видеокамери, монтирани в Москва като част от програмата "Безопасен град". Същевременно през 2019 г. 105 хиляди видеокамери се предвижда да бъдат оборудвани с функция за разпознаване на лица.
"Куинджи е някакъв връх в използването на системата, а днес с помощта на системата се разкриват <...> кражби на велосипеди от входове, на шейни, защото всичко всъщност сега попада на видео", заяви в интервю за "Первый канал" ръководителят на отдела за градско видео наблюдение към Департамента за информационни технологии в Москва Дмитрий Головин.
Камери са монтирани в московските дворове, входове, паркове, училища, поликлиники и други обществени места. Записите от тях се използват при разследването на около 70% от престъпленията, съобщава кметът на Москва Сергей Собянин на своята страница в руската социална мрежа "ВКонтакте".
Освен обикновени видеокамери има и отделна система с функция за разпознаване на лица. За първи път такива камери започват да се използват през 2017 година. През март 2018 г. в метрото са пуснати камери с разпознаване на лица в тестов режим. През 2019 г. към системата са свързани 1500 устройства.
За две години системата за разпознаване на лица помага да се заловят около 300 престъпници, съобщават от "Ведомости" (152 по време на мероприятия, 39 с помощта на външни камери в града и 90 с камери във входове). Въпреки това разширяването на системата за видеонаблюдение е важна не само за намаляването на престъпността, обяснява Собянин.
"С помощта на видеонаблюдение се фиксират и пишат глоби за лошо поддържане на територии. Наблюдава се работата на държавните институции", пише той.
Не косят тревата в двора ви? Никой не чисти леда около входа на блока ви? Не са сменяли изгорялата крушка във входа ви от месец? Добре е системата за видеонаблюдение да предотвратява подобни ситуации, но московчаните са недоволни. В крайна сметка някои в коментарите към поста се оплакват, че част от камерите не работят или са монтирани на места, където нищо не се вижда, други – че мониторингът и реакцията не са достатъчно внимателни. Трети дори наричат това наблюдение "Робството на XXI век" и "Шоуто на Труман".
В департамента за информационни технологии в Москва отказват да коментират работата на системата за видеонаблюдение.
Не са само дворовете и парковете. В допълнение има камери на пътищата - с тяхна помощ се следят нарушенията на шофьорите. Например, глоба се издава, ако гражданин е превишил скоростта или е спрял на забранено място за повече от 10 секунди. От това най-много се оплакват таксиметровите шофьори – не могат винаги да оставят клиента там, където той иска.
"И най-важното е, че не можеш да обясниш на клиента – той или отменя поръчката, или започва ужасен скандал", оплаква се московският таксиджия Александър.
Кметът на Москва Собянин в социалните мрежи отбелязва, че е тъкмо обратното - системата всъщност помага да се ограничат пътните нарушения и да се регулира трафикът.
Заместник-кметът на столицата Максим Ликсутов в интервю за BBC също казва, че кметството анализира движението на личните автомобили и купува данни от законните таксита в целия град.
"Започнахме да следим точките, в които тези таксита пътуват масово - това означава, че там няма достатъчно [обществен транспорт]. Така че разбрахме къде трябва да се пуснат допълнителни маршрути за обществен транспорт", казва Ликсутов.
Кметството купува и данни от мобилните оператори. Един от руските мобилни оператори Tele2 казва, че по искане на градските власти компанията предоставя информация за динамиката на движението на населението.
"Това дава възможност на властите да реализират концепцията за "умен" град: планиране на паркирането, маршрути за обществения транспорт, спирки и т.н.", казват от пресслужбата на оператора.
Представител на друг мобилен оператор – "Мегафон" добавя, че данните се вземат предвид при проектирането на нови пътища и възли.
Това не е всичко. Московските власти използват данни от обществените Wi-Fi оператори в наземния обществен транспорт и в метрото. Според Ликсутов това помага да се определи наличието на технически проблеми в работата на Wi-Fi, както и да се разбере къде трябва да се поставят допълнителни автомати за билети.
Един от публичните Wi-Fi оператори - "Максима Телеком", използва данните, за да информира московчани за промени в работата на метрото и другите видове транспорт.
"По правило това е целенасочено разпространение само до онези пътници, които са засегнати от промените в експлоатацията на транспорта. Например, само тези, които често са на определена линия на метрото. Това им помага да планират правилно маршрута си", казват от пресслужбата на "Максима Телеком".
Представете си, че сутринта по пътя към работа притичвате в първото срещнато кафене. Пиете кафе, плащате сметката и отивате на поредната сутрешната оперативка. През следващите дни не посещавате въпросното кафене - спокойно си варите кафе у дома или си купувате в местната столова.
Един хубав ден разглеждате новините в Instagram, а сред котенцата и цветята изниква реклама на същото кафене, за което вече сте забравили. И не просто реклама, а такава, която ви дава отстъпка и поничка като подарък. Защо да не отскочите отново?
Приблизително такъв е начинът, по който работи системата MT_box на публичния Wi-Fi оператор "Максима Телеком". Тя позволява на малкия и средния бизнес да купува реклама, насочена към потребителите, които минават покрай тяхното местоположение. И това е реклама не само в социалните мрежи, но на всички сайтове - тя се появява, когато се свържете с безплатен Wi-Fi в метрото.
Артьом Пуликов, който ръководи интернет бизнеса "Максима Телеком", каза в интервю за Rusbase, че с тази система магазините за дрехи на Benetton са успели да привлекат 17 000 души в 3 московски магазина (без да уточнява за какъв период).
От пресслужбата на оператора обясниха, че когато човек се свърже с безплатен Wi-Fi, компанията винаги иска неговото съгласие за събиране и обработка на данни за маркетингови цели. Освен това тези данни са обезличени.
"Потребителските данни се съхраняват на сървъри в центрове за данни. Всички данни са обобщени, обезличени и криптирани. Системите за сигурност на оператора са сертифицирани по международни стандарти и данните са надеждно защитени от външен достъп", заявиха от пресслужбата на компанията.
Въпреки всичко развитата ИТ-инфраструктура в московския транспорт се превръща в апетитна хапка и цел за хакерите. Една такава атака стана в края на май 2015 година. Представете си: на улицата е около 30 градуса, в метрото е като в пещ. Един студент се набутва във вагон на метрото на метростанция "Серпуховская" и се опитва да се свърже с безплатния Wi-Fi, за да изтегли пищови преди изпита. Въпреки това, вместо страницата за изтегляне, му се зарежда блондинка, която прави секс.
Такава атака е по-скоро шега, отколкото нещо злонамерено, но все пак тя криериск за потребителските данни. От пресслужбата на Wi-Fi оператора в метрото "Максима Телеком" отказаха да нарекат изтеглянето на порно вместо зареждане на страница за вход хакерска атака или взлом. Според тяхната версия един от пътниците просто е разпространил своята Wi-Fi мрежа от личното си устройство, кръщавайки я със същото или подобно име, и невнимателните потребители са се свързали с нея. Съдейки по факта, че атаката се е състояла само на няколко метростанции, така е и било.
През октомври 2015 г. ситуацията се повтори, но вместо порнография на няколко пътници видяха надписа "Вървете на м*****а си, огризки и ведроиди. Х** за вас, а не интернет".
Имаше и един по-неприятен инцидент. През април 2018 г. програмистът Владимир Серов откри уязвимост, която му позволи да види "цифров портрет" на интернет потребителите в московското метро. Портретът се състоеше от телефонен номер, приблизителна възраст, пол, семейно положение и метростанция, около която човек може да живее или работи. "Максима Телеком" незабавно криптира телефонните номера и останалата информация и ги прехвърли на друг сървър.
Всички оператори твърдят, че предават и използват само анонимни данни. Ръководителят на стратегическия комитет на Асоциацията за големи данни Мария Поликанова потвърждава това - според нея на базата на анализираната безлична информация не може да се идентифицира нито конкретно лице, нито лични данни. Съгласно руските закони личните данни на гражданите не могат да бъдат прехвърляни на никого без тяхно съгласие.
Системата за видеонаблюдение също е безопасна, смята Юрий Наместников, ръководител на руския изследователски отдел в "Лаборатория Касперски".
"Обикновено технологията работи на следния принцип: камерата "чете" лицето и изпраща на сървъра не снимка, а определен набор от данни (числа), които характеризират конкретен човек. Този набор от данни се сравнява със същите групи, които са получени в резултат на анализ на снимки, например на подозрителни личности", разказва Наместников относно московската система за видеонаблюдение.
Той твърди, че по дадения набор от данни е невъзможно обратно да се възстанови снимката.
"Това е логично, тъй като се предполага използване на невронни мрежи, а програмистите рядко могат да отговорят на въпроса защо невронната мрежа е решила, че тези два набора данни характеризират едно и също лице", обяснява той.
Същевременно относно мрежовите оператори и операторите на обществения Wi-fi от "Лаборатория Касперски" не са толкова уверени – всичко зависи от това как операторите съхраняват и предават данните. А "пропуски", съдейки по опита, все пак понякога се допускат.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си