Може ли Русия да реализира идеята за "хиперлуп"?

Legion Media, Global Look Press, Pixabay
Идеята на Илон Мъск за "хиперлуп" се върти в главите на руснаците от няколко години, но можем ли реално да ѝ вдъхнем живот?

Русия. 2030 година. Пристигате в хиперлуп гарата в Москва, скачате в удължената капсула и пътувате до Санкт Петербург само за 33 минути. Едва забелязвате невероятната скорост от 1200 км/ч и удобно си почивате, докато капсулата ви носи през във вакумната тръба, все по-близо до културната столица на Русия. Това е първата хиперлуп система не само в Русия, но и в света – и вие сте един от първите ѝ пътници!

Изкушаваща идея, нали? За първи път тя е обявена от Илон Мъск през 2012 година. Оттогава идеята се върти из главите на технологичните ентусиасти, а през 2017 г. Джош Гайгел, съосновател на Virgin Hyperloop One, дори предложи Русия да е първата страна, реализирала проекта. Но доколко жизнеспособен би бил той в днешната Русия? И можем ли да очакваме да го видим в действие в обозримо бъдеще?

Твърде скъп опит?

Първите стъпки към реализирането на идеята за хиперлуп в Русия бяха направени през 2016-2017 година. Тогава Hyperloop One и руското инвестиционно и търговско дружество "Сумма" обсъдиха планове да се създаде товарна хиперлуп система с дължина 65 км, която да свърже руския Далечен изток и съседен Китай (Зарубино –Хуънчуън). Но след ареста на евентуалния инвеститор и съосновател на "Сумма" Зявудин Магомедов през 2018 г. проектът бе замразен и оттогава няма никакъв реален напредък по него.

На фона на обсъжданията около изграждането на нова високоскоростна жп магистрала между Москва и Санкт Петербург идеята за хиперлуп отново изплува на повърхността. Руските експерти от Института за проучване на природните монополи (ИПЕМ) оцениха, че предложената жп линия на практика може да струва повече от хиперлупа – 1,5 трлн. рубли ($24 млрд.) спрямо 1,18 трлн. рубли ($19 млрд.), което го превръща в алтернатива, която също би могла да бъде обмислена.

Макар че футуристичният хиперлуп действително е по-вълнуваща идея от поредната жп линия на картата на Русия, експертите предупреждават, че цената на това уникално пътуване едва ли ще е ниска. Според  тях най-достъпният еднопосочен билет би струвал около 16 100 рубли ($257) или 13-18% от средните месечни доходи на обикновените жители на Москва и Санкт Петербург. Това означава, че за да може проектът за хиперлуп да е икономически оправдан в Русия, той трябва да се използва от 2,4-7,6% от най-богатите руснаци всеки ден – което изобщо не е достатъчно, за да накара властите да се замислят за идеята сериозно.

Експертното мнение

И други руски анализатори не се отнасят с ентусиазъм за бъдещето на хиперлуп в Русия. Макар че проектът засега съществува само на хартия, е твърде трудно да се оцени стойността му и за момента той изглежда като непечелившо бизнес начинание, смята Генадий Николаев от Академията по финанси и инвестиционен мениджмънт. "Проблемът е, че на този етап няма начин този проект да бъде икономически жизнеспособен. За да се увеличи пътническият капацитет, трябва да се увеличи броят на тръбите, но това ще увеличи още повече стойността на проекта", твърди той. "Той може да е по-привлекателен в Китай, където има огромен пътнически поток... В Русия няма такива проблеми и често дискутираме жизнеспособността на високоскоростните влакове от Москва до Санкт Петербург – как бихме могли сериозно да обсъждаме идеята за хиперлуп?".

Анализаторът от Teletrade Пьотър Пушкарьов е малко по-оптимистично настроен. Според него, макар проектът да е доста икономически рискован, хиперлуп със сигурност ще е страхотен брандов проект за Русия, който ще привлече глобално внимание и туристи. "Това ще е първият и единствен подобен проект в света", казва той. "Но пък ще е нужно и да бъде рекламиран правилно".

Като цяло експертите се съмняват, че Русия може в обозримо бъдеще да стане първата страна, реализирала идеята на Илон Мъск. Дори и да се пренебрегне общата икономическа нерентабилност и да се предположи, че чуждестранните инвеститори биха се заинтригували от възможността да финансират подобен проект в Русия, ще има геополитически фактори, които биха могли да ги откажат. "Чуждестранните инвеститори ще трябва да вложат огромни суми, което е рисковано, като се имат предвид (международните) санкции (на които Русия е подложена в момента)", коментира основателят на маркетинговата компания "Альохин и партньори" Роман Альохин. "В комбинация с влошаващия се инвестиционен климат, държавния натиск върху бизнеса и непрекъсната промяна на данъчните правила, това може да накара инвеститорите да погледнат към друга държава с по прозрачни "правила на играта".

Прочетете още: Руските държавни железници разработиха концепция за високоскоростен влак!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"