Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
ЗАЗ 966
Д. Герман//Sputnik
През 1929 г. СССР навлиза в период на индустриализация и една от първите му стъпки е да подпише споразумение с американската Ford Motor Company, предвиждащо закупуване на правата върху всички съществуващи технологии и бъдещи изобретения за 10 години напред. Така в Нижни Новгород е създаден първият автомобилен завод, който отначало сглобява автомобили на Ford, а след това започва да произвежда съветско копие на американския автомобил под името ГАЗ-A. "Ако погледнете отблизо, ще забележите, че дори логото е със същия шрифт като на американския прототип", казва Андрей Зимин от Музея на автомобилните технологии на УГМК. Този модел става първият автомобил масово производство в СССР.
През 1936 г. същият завод в Нижни Новгород започва производство на основната съветска полицейска кола - ГАЗ-M1. Тъй като полицейските коли и микробуси са черни, този модел получава прозвището "черен гарван". "Моделът ГАЗ -M1 използва Ford Model B 40A Fordor Sedan за свой прототип, макар че по отношение на вътрешните си характеристики той е с различен дизайн", обяснява Зимин. "Основната характеристика на американския модел е осемцилиндровият двигател. ГАЗ-M1 е с по-малко мощен четирицилиндров двигател, но значително по-силно окачване".
През 1933 г. в Ленинградския завод е произведена експериментална партида автомобили Л-1, които са копие на американския Buick 32-90. Моделът не стига до масово производство и скоро заводът се преориентира към производството на трактори и цистерни. Проектите Л-1 са предадени на завод "Сталин" в Москва, където през 1936 г. е направена първата съветска лимузина ЗИС-101.
ЗИС-110 е създадена през 1945 г. и е много подобна на Packard-120 от 1941 г., само малко по-голяма. Тя заимства облика на "любимата марка на Сталин" и просто я мащабира. Тези автомобили се ползват не само за нуждите на правителството: те служат и като линейки и таксита по маршрута Москва-Симферопол.
Едновременно с разработването на лимузини съветските дизайнери продължават да работят и върху модели за масово произвеждани автомобили. През 1960 г. заводът в Запорожие започва да прави малка кола, наречена "Запорожец". Поради особената заоблена форма на покрива ѝ тя е наречена "гърбушко". Счита се, че ЗАЗ-965 е базиран на италианския Fiat-600 и с право: докато съветският модел е в разработка, няколко чуждестранни автомобила наистина са закупени и активно тествани.
"Слуховете за копиране се носят отдавна. Но тези малки коли са отражение на духа на времето и определена мода", казва Андрей Зимин. "Например ЗАЗ-966 и западногерманският NSU Prinz 4 изглеждат почти идентични. И двата са пуснати едновременно през 1961 г. и са базирани на Chevrolet Corvair от 1959 година. Ето защо всеки от тях е различен от прототипа, но са сходни помежду си".
През 1960-те години в СССР все още има недостиг на автомобили за обикновените хора, така че чужденците отново са привлечени. Сключен е договор с италианската фабрика Fiat, която предлага да адаптира своя модел Fiat-124 за съветския пазар. Така възникна ВАЗ-2101 или LADA. За производството на новия автомобил в южната част на Русия, в Толяти, е построен заводът "АвтоВАЗ", който влиза в експлоатация през 1970 година.
През 1980 г. заводът в Толяти си сътрудничи с Porsche, чиито специалисти модифицират двигателя и окачването и дават препоръки за структурата на купето на първия съветски хечбек, ВАЗ-2108 или LADA Samara. Референтната точка е западногерманското Porsche 924. И все пак, както в случая със "Запорожец", има и много по-голямо сходство между двете вариации, създадени на базата на един и същ прототип. По онова време Porsche си сътрудничи не само със СССР, но и с Испания: в резултат SEAT Ibiza и LADA Samara изглеждат почти идентични. Съветският автомобил се счита за евтин вариант среден клас, но тъй като е създаден с участието на инженери от луксозна марка, моделът получава прозвището "Porsche за бедни".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си