Как Русия следи гражданските дронове?

Денис Воронин/Агенция "Москва"
На пръв поглед безобидните квадрокоптери могат да участват в индустриален шпионаж или дори да причинят сериозни физически наранявания.

В средата на октомври бе обявено, че новата руска система за проследяване на дронове "Енот" ще бъде изнесена в Южна Корея. Детайлите около сделката не бяха оповестени, но според президента на Корейско-руския бизнес съвет Джонхо Парк системата "Енот" е избрана поради оптималното съотношение цена-качество. "Имаме нужда от нея за обезпечаване сигурността на големите летища, петролни бази и електроцентрали", каза той. Такива съоръжения най-много се нуждаят от защита от малки дронове, потвърждават експертите.

Как работи системата за проследяване на дронове?

"Енот" е разработена от базираната в Москва компания "Елвис" в края на 2017 година. Радарната станция може да проследява движението на малки дронове в радиус до 1,8 км, а "Енот" "вижда" големи движещи се цели (хора, животни, лодки) на 4,7 км. Системата е компактна: самият радар тежи едва 14 кг, плюс захранване, компютър и софтуер. Радарът осигурява непрекъснат мониторинг на околната среда, като показва координатите и скоростта на оператора. По думите на главния конструктор на "Енот" Олег Зинченко системата открива цели в рамките на 5 секунди, след което започва проследяване в реално време. Зинченко подчертава и факта, че въпреки че "Енот" има "характеристики, сравними с тактическите системи, използвани от руското министерство на отбраната, тя е пусната специално за гражданския пазар. Една система струва около 10 млн. рубли ($156 000).

Пускането на радара в серийно производство струва на разработчика 158 млн. рубли ($2,5 млн.), от които 75 млн. ($1,2 млн.) са получени като заем от Фонда за промишлено развитие. Директорът на фонда Роман Петруца определя проекта като "много обещаващ" и "блестящ пример за високотехнологично вътрешно производство". Руските компании вече са закупили десетки "Еноти", за да проследяват дронове, а сега разработчикът се насочва към чуждите пазари. Както каза заместник-изпълнителният директор на "Елвис" Андрей Пименов за Russia Beyond, основната цел е защита на транспортната, спортната и горивната/енергийната инфраструктура. Повечето аналогични системи за наблюдение на дронове са предназначени за военна употреба и затова има проблеми с доставките и разполагането им, твърди той.

Какво се случва след откриване на дрон?

Когато "Енот" открие потенциално враждебен дрон, системата за сигурност влиза в действие. Недействащи системи, включително за заглушаване на сигнали и за принудително приземяване, могат да бъдат активирани.

На руския пазар има доста системи за потискане на радиосигнали на граждански дронове. Например концернът "Созвездие" създаде комплекса за радиоелектронна борба "Соларис-Н", който работи в автоматичен режим, докато "Роселектроника" разполага с комплекса "Атака-DBS", който може да неутрализира дрон на разстояние от 1 км и да го върне на мястото му на издигане, като уведоми собственика чрез SMS.

Защо изобщо да наблюдаваме дроновете?

Експертите смятат, че малките частни дронове са не по-малко опасни от военните. Дроновете могат да извършват въздушна фотография и да доставят малки пакети - и кой знае за какво може да се използват? Междувременно броят на инцидентите продължава да нараства: дронове се блъснаха в сградата на администрацията в Омск през септември 2019 г., в жилищен блок в Улан-Уде през април 2018 г. и в електропреносна кула в Екатеринбург през декември 2016 година.

"Новата заплаха от дронове, включително широко разпространените и достъпни видове от малък клас, отвори вратата за създаване на системи за откриване и противодействие", смята Денис Федутинов, главен редактор на специализирания портал UAV.ru. "Съдейки по изложенията за авиация и отбрана през последните години, в Русия наблюдаваме количествено и качествено увеличение на антидронните решения."

Освен това проблемът с дроновете се решава на законодателно ниво. В Русия собствениците на дронове с тегло над 250 г са длъжни да регистрират устройството във Федералната агенция за въздушен транспорт. Застраховка "Гражданска отговорност" е необходима и в случай, че дронът случайно се разбие в нещо и е необходимо разрешение от местната администрация да лети над градска зона.

Що се отнася до получаването на лиценз за въздушна фотография - процедурата е истинско приключение: собствениците трябва да получат разрешение от Федерална служба за сигурност (ФСБ), Генералния щаб, съответната градска администрация, както и от единната система за организация на въздушното движение в Русия - дори само за снимки над дачата. Процесът на одобрение отнема около две седмици на инстанция.

Официално е забранено да се лети над пренаселени райони (например стадиони) и в близост до летища и сгради. Глобата за нерегламентиран полет варира от 2000 - 5000 рубли ($30-80) за частни лица и до 300 000 рубли ($4700) за юридически лица, докато сериозните инциденти могат да доведат до наказателни обвинения и до пет години затвор.

Вече е официално: През 2020 г. руският тежък дрон "Охотник" започва да "пуска" бомби и да изстрелва ракети!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"