Не е оръжие за Земята: Какво показват тестовете на съветската неутронна бомба?

Неутронната бомба се различава от обикновената атомна бомба с допълнителен блок, пълен с изотопа берилий. Детонацията на плутониевия заряд с ниска мощност предизвиква термоядрена реакция в допълнителния блок, а резултатът е излъчване на поток от бързи неутрони, които са пагубни за живота. В този случай силата на ударната вълна - и разрушенията, причинени от нея - се оказват сравнително малки. И остатъчната радиация бързо изчезва, тъй като неутроните генерират краткотрайни изотопи, пише "Российская газета".

Неутронни мини

Според изчисленията въздушен взрив на неутронна бомба със сила от един килотон причинява разрушения на разстояние 300 м от епицентъра, но унищожава живота в радиус от 2,5 км. Опасната за живота радиация изчезва след 12 часа, тъй като неутронният поток генерира изотопи с кратък период на разпад. За сравнение, водородна бомба със същата мощност създава дългосрочно радиоактивно замърсяване в радиус от 7 км.

Практическите тестове обаче показват, че неутронните оръжия не са много подходящи за използване "на Земята". Неутронният поток се разпръсква ефективно и се абсорбира от земната атмосфера - особено от водната пара - от бетона и някои други материали, така че площта на поразяване на новата бомба намалява до 100 м. През 1970-те години Китай, СССР и САЩ изстрелват редица тактически неутронни боеприпаси - по-специално най-големите минохвъргачки в света "Тюльпан" притежават в арсенала си неутронните мини "Смола" и "Фата" – а за танковете и друга бронетехника се появяват допълнителни екрани за неутрализиране на неутронния поток.

Златна ракета

Много по-големи перспективи за нови оръжия се разкриват в противоракетната отбрана. Поради липсата на точност на системите за насочване от Студената война, балистичните ракети е трябвало да бъдат унищожавани от прехващачи с атомен заряд. Извън атмосферата обаче ударните и топлинните вълни от ядрения взрив не работят. А ядрената експлозия в атмосферата оставя нежелано замърсяване.

Неутронните потоци работят еднакво ефективно както в атмосферата, така и извън нея. Преминавайки през плутониеви ядрени бойни глави, те предизвикват преждевременна верижна реакция, без да достигнат критична маса. В САЩ това явление е наречено "ефектът на пукота" - бойната глава избухва като фойерверки на детско парти. Освен това работата на неутронното оръжие е придружена от меко рентгеново лъчение - то моментално изпарява обвивката на вражеския термоядрен заряд, като го разпилява в атмосферата.

Приета на въоръжение през 1975 г., американската противоракета LIM-49A Spartan носи петмегатонна неутронна бойна глава, а за увеличаване потока на частиците, вътрешната ѝ повърхност е покрита със златен слой. Прехващачите, които заменят Spartan, също са оборудвани с неутронни бойни глави. По данни от отворени източници подобни технологии се използват и при ракетите на руската система за противоракетна отбрана (ПРО) А-135 "Амур".

От проста война до ядрена

В началото на 1990-те СССР и САЩ официално се отказват разработването на неутронни оръжия. Въпреки това през март 2018 г. заместник-министърът на отбраната на САЩ по перспективните разработки Майк Грифин говори за "голямото бъдеще" на оръжейните системи, базирани на насочени енергийни лъчи - включително неутрални частици. Редица резолюции на Генералната асамблея на ООН посочват опасността от неутронните оръжия, тъй като те размиват границата между конвенционалната война и ядрената система, задържайки призивите за тяхната забрана.

План за действие в 30 минути: как би реагирала Русия на ядрена атака?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.