Съветски напалм: как воюват огнехвъргачните роти на Червената армия

Zelma/Sputnik
В разгара на битката при Москва на 9 декември 1941 г. Главният комитет по отбраната на СССР издава указ "За създаването на огнехвъргачни роти". Още до 25 декември са създадени 30 подразделения, а до април 1942 г. броят им достига 93.

Причината за толкова бързото появяване на новите части е висока ефективност в битката на съветските огнехвъргачки-раници РОКС и фугасните - ФОГ. По време на германската офанзива от 1 до 3 декември 26-та отделна огнехвъргачна рота под командването на лейтенант Михаил Събецки спира атаката на 35 германски танка и два пехотни батальона край село Акулово, пише "Российская газета".

Както пише генерал-майор Александър Бабушкин във "Военно-исторически журнал", Червената армия е въоръжена със 120 фугасни огнехвъргачки ФОГ-1, картечници, стрелково оръжие, противотанкови гранати и коктейли "Молотов".

Създадени през юли 1941 г., фугасните огнехвъргачки се състоят от стационарни 25-литрови цилиндри с маркуч, през който на 80-100 м се хвърля вискозна горивна смес. Съветският напалм, изобретен в НИИ-6 от инженер Ионов през 1938 г., се прилепва перфектно към металните повърхности и дава много топлина. Температурата на горене достига 700-800 градуса по Целзий.

Вечерта на 1 декември немските танкове и пехота достигат линията Акулово-Дютково. Червената армия пуска противника на около 60 м и в същото време стреля с 20 фугасни огнехвъргачки. Според спомените на участниците в битката, по линията на бойния сблъсък се образува огнена стена с височина 2,5 м и дължина над 500 м. Освен това немската пехота е подложена на картечен обстрел. По-късно нацистите няколко пъти атакуват, но са отблъснати. Общо 35 фашистки танка са унищожени по време на отбраната на Акулово.

За мъжество и героизъм 15 бойци и командири на 26-та отделна рота са наградени с орден "Червено знаме". На 6 декември 1941 г. в щаба на Върховното командване пристигат началникът на химическите войски на Западния фронт полковник Шаликов, началникът на химическия отдел на 5-та армия полковник Брегадзе, както и взводен лейтенант Иван Швец. Те докладват на Сталин за практиката на използване на огнехвъргачни оръжия и запалителни средства, а няколко дни по-късно е издадено решение за създаването на огнехъргачни роти. През 1943 г. те са организирани в огнехвъргачни батальони.

Между другото

Командирът на 26-та огнехвъргачна рота Михаил Сабецки преминава през цялата Велика отечествена война. Той щурмува Кьонигсберг като командир на 18-ти противотанков огнехвъргачен батальон. Тогава той служи на войските на Беларуския военен окръг и завършва Военна академия "Фрунзе". През 1955 г. получава военното звание полковник, а през 1968 г. е прехвърлен в запаса. В гражданския живот военният офицер започва да преподава. Михаил Сабецки умира на 3 октомври 1980 г. на 61-годишна възраст.

Вижте как преди 50 години съветската подводница К-19 пробива американската USS Gato!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"