Хората от Съветския съюз са първите, "оказали" се около Луната, въпреки че първоначалният план е дори по-впечатляващ: 1472-килограмов космически апарат трябва да се "блъсне" в Луната, но пропуска. Причината за това е грешка в изчисленията – не е отчетено времето за преминаване на сигнала от командния пост до станцията.
Независимо от това станция "Луна 1", пусната под строга секретност, се превръща в първия космически кораб в света, който успява да преодолее гравитацията, прелита на разстояние 6000 км от лунната повърхност и влиза в слънчевата орбита. Това се случва през януари 1959 г., само две години преди изпращането на човек в космоса.
Да се разбере как изглежда невидимата от Земята страна на Луната било изключително предизвикателство в космическата надпревара. Първите, които се опитват да го направят, са американците през 1958 г., но нито една от техните ракети-носители със сонда не влиза в изчислената траектория. Съветският съюз знае за тези опити и се готви да изпревари САЩ, като използва тяхната "помощ", а по-точно - фотолентата.
Именно фотолентата, подходяща за фотографиране на Луната, се превръща в истински проблем – Съветският съюз не разполага с такава, която да отговаря на изискванията. Въпреки това през втората половина на 1950-те години американските разузнавателни балони с фотоапаратура активно прелитат над Съветския съюз. Някои от тях биват свалени, оборудването иззето и изпратено за съхранение във военната космическа академия. Точно тогава някой си спомня за камерите им.
Космическият апарат "Луна 3" с камера е изстрелян през октомври 1959 г. и след три дни станцията прави 40 снимки и ги предава на Земята чрез телевизионен канал. Качеството на снимките не е много добро, но на 17 от тях е възможно да се различи нещо.
Това е Венера. Както в случая с полета до Луната, планира се разбиване директно на повърхността, като учените мислят, че на повърхността на планетата има вода. "Венера-1" се отправя на мисия за умишлен сблъсък с Венера през февруари 1961 година.
Както в случая с Луната, и този път сондата пропуска: поради загуба на комуникация, тя не е в състояние да коригира курса и се движи в космоса, като прелита покрай Венера на разстояние 100 000 км. В космически мащаб това не е толкова далеч. Освен това никой в историята не е бил толкова близо до Венера. Контакт със сондата най-накрая е загубен, когато тя е на 2 млн. км от Земята.
Дългогодишната мисия по "завладяването" на Венера, най-близката планета до Земята, продължава цяло десетилетие. Приземяване на космически кораб на повърхността ѝ става възможно през 1971 г. Това е "Венера-7", въпреки че, ако погледнем реалната бройка, изстрелванията не са 7, а 17 - просто в Съветския съюз предпочитат да не съобщават за грешки.
Например, дори "Венера 7" не е единствената - изстреляна е втора станция, която е абсолютно идентична. Това се случва 5 дни след пускането на "Венера 7". Нейният "дубльор" не напуска орбитата на Земята поради експлозия на двигателя.
В действителност шансовете нещо да се обърка са толкова много, че кацането на "Венера 7" изглежда като истинско чудо. Особено след като парашутът на устройството отказва след навлизане в атмосферата и модулът пада по-бързо, отколкото трябва. Известно време се смята, че след подобно кацане той, разбира се, е извън строя. Късен анализ на данните показва, че сондата предава данни от повърхността на планетата още 23 минути.
Американците може да изпращат Curiosity на Марс през 2012 г., но Съветите стигат там първи през 1971 г. (да, същата година като Венера-7)!
Освен това, в същото време американският Mariner 9 отлита към Марс и влиза в орбитата му две седмици по-рано от съветската сонда, но буря, покриваща планетата, пречи на събирането на данни. Съветският "Марс 3" обаче каца успешно: антените се отварят и той започва да излъчва. Това продължава 14 секунди, след което сигналът прекъсва завинаги, оставяйки инженер-конструкторите да гадаят каква е причината. "Марс 3" обаче осигурява първата в историята снимка на Марс, която е изключително замъглена поради бушуващата буря.
Това е по-скоро психологическа победа. Не е предадена невероятно ценна информация; марсоходът остава прикрепен към апарата и не стъпва на земята. Обаче дори това меко кацане, направено от "Марс 3", специалистите от САЩ успяват да повторят едва през 1976 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си