Защо Сибир се затопля по-бързо от всяко друго място на планетата?

Сибир 19 март - 20 юни 2020 г.

Сибир 19 март - 20 юни 2020 г.

Joshua Stevens/NASA Earth Observatory
В Русия всяка година се регистрират необичайно високи горещини. И това не е добър знак.

"Вишнева зима" - така синоптиците неофициално нарекоха миналата зима. Когато температурата през сезона се повиши над климатичната норма, тя се отбелязва на картата в розово. 2019 година беше белязана от наситено бордо.

Температурните рекорди в Русия от известно време се превърнаха в нещо често срещано. Последният рекорд бе отбелязан на 20 юни: френският метеоролог Етиен Капикян отбеляза, че в най-студения град в света, сибирският Верхоянск, температурата достигнала +38ºС. Това е най-високата температура в историята на север от Полярния кръг.

Новосибирск, Русия - 13 май 2020 г.: Хора на градския плаж

Ненормално високите температури обхванаха Западен Сибир през януари 2020 година. Май пък стана най-горещият за региона - отново, за цялата му история. В останалата част на Русия продавачите на кожени палта и собствениците на ски писти трябваше да изчислят загубите – топлата зима удари бизнеса.

Момиче на Михайловския насип на р. Об в Новосибирск

Учените констатират: страна, две трети от територията на която е в зона на многогодишна и вечна замръзналост, се загрява най-бързо от цялата планета.

Защо в Сибир е толкова горещо?

Има няколко причини и това, което наблюдаваме сега, е техният кумулативен ефект.

Както отбелязва докторът на географските науки Александър Кислов, времето в Русия (както и в Европа) се свързва с поведението на два гигантски вихъра - единият (антициклон) се намира в района на Азорските острови в Атлантика, а вторият (циклон) в района на Исландия. Както се оказва, интензивността на тези вихри варира, по правило синхронно. И когато и двата вихъра бушуват, "те създават движение на огромен поток топъл влажен въздух" над континента. Според него през тази зима вихрите са били особено силни.

Азорски острови

Както разказа за Russia Beyond старши преподавателят в катедрата по метеорология и климатология на Московския държавен университет Павел Константинов, топлата зима в Русия е следствие от това как се е разпределило налягането в северното полукълбо на Земята през тази година. Така че е погрешно да се счита, че настоящата аномалия е пряко следствие от глобалното затопляне, не е толкова просто. "Не може да се каже, че сега всички следващи зими ще бъдат такива. Това не е нова норма", смята Константинов.

Но необичайно топлата зима на свой ред води до факта, че пролетта е суха, а снабдяването с влага в повърхностните слоеве на почвата в някои части - ниско. Това от своя страна може да доведе до други мащабни горски пожари в Сибир. Миналата година до края на лятото те обхванаха около 2,5 млн. хектара, а тази година според Washington Post вече са изгорели над 600 000 хектара гори.

Особено силно се мени климатът в Арктическия регион. "Цяла Арктика се затопля, докато Сибир не се затопля еднакво, а на части", добавя Константинов. "Но арктическото затопляне не е пряко свързано със сибирското. В Арктика става все по-топло, защото е на големи ширини."

Като цяло в Русия се затопля около два и половина пъти по-бързо от средното за света, казва Андрей Кисельов, водещ научен сътрудник в Главната геофизична обсерватория "Воейков". "Това се дължи на географските особености: живеем в единствения пояс, където площта на сушата значително превъзхожда площта на водната повърхност. Океанът като огромен акумулатор на топлина може да компенсира влиянието на променящите се условия, а топлинният капацитет на земята е напълно различен."

И това има своите последствия.

Какво ще се случи сега?

"През цялата си дългогодишна кариера като специалист никога не съм виждал толкова огромни и бързорастящи гъсеници", казва Владимир Солдатов, директор на центъра за защита на горите в Красноярския край. Става дума за гъсеницата на сибирската копринена пеперуда, която се храни с кора, пъпки и игли от дървета, а в по-топли условия нараства до големи размери.

Гъсеница на сибирска копринена пеперуда (Dendrolimus sibericus)

"Огромните молци" изненадват специалистите, но има и друго: гъсениците унищожават гората и я правят по-уязвима към пожари. Тази година те се преместиха на 150 км северно от обичайната си зона на местообитание и вече доведе до смъртта на повече от 120 000 дървета.

Друг съществен проблем са техногенните катастрофи, причинени от човека, като тази, която се случи в Норилск през юни тази година. Разлив от над 20 т нефтопродукти случил се, според една от версиите, поради това, че заради климатичните промени резервоари потънали и дъното им се отворило. Според директора на Центъра за икономика на околната среда и природните ресурси Георги Сафонов, в района на вечната замръзналост има над 5000 нефтени разлива годишно поради аварии на нефтопроводи. Освен това абсолютно цялата инфраструктура в северните региони се разрушава много по-бързо - поради кондензация на влага в стените, новите сгради се превръщат в такива с опасност от авария след 7-9 години.

Нефтеният разлив в Норилск

И накрая, така наречените "зомби пожари" в Арктика започват да напрягат учените все повече - това е пожар, който действа в слоевете на земята и може да продължи да гори дори под слой сняг. "Тази година имаше необикновено голям брой зимни торфени пожари", каза Григорий Куксин, ръководител на противопожарния отдел на Greenpeace Русия.

Всъщност този феномен далеч не е нов и се среща всяка година в някой регион на Русия, казва Константинов: "През 1970-те години силно тлееха в такъв скрит режим торфените зони в Подмосковието, а тлеещият торф прави снега през зимата черен. И всички наблюдавахме черен сняг." Или например през 2010 г., когато торфеният дим покри цяла Москва. Но все повече от тези пожари отиват на север, в нетипичен за тях регион. "Такива пожари не са характерни за Арктика, но въпреки това сега те се появяват там", отбелязва експертът.

Междувременно в интернет се появиха кадри от удар на мълния на Останкинската кула!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"