Зареждане на торпедо (Снимката е символична)
Scherl/Global Look PressКакто е известно, първите ядрени оръжия в света са създадени от САЩ – те не само атакуват Хирошима и Нагасаки, но и провеждат активни изпитания в различни среди, включително и под вода. Съветското ръководство знае за това и пред него възниква въпросът: как могат да се защитят корабите от такива оръжия? Когато СССР се сдобива със собствена ядрена бомба, работата в тази насока се води с ускорени темпове, тъй като се появява възможност за провеждането на изпитания в естествена среда.
На архипелага Нова земя е построен специален полигон (работата над него започва през лятото на 1954 г.), който по-късно получава името "Обект-700". Изборът на място се дължи на отдалечеността от населени пунктове, като е решено самата експлозия да се извърши в залива на Черная губа, в който водата почти не се смесва с тази от Баренцово море. Следователно това дава възможност да се избегне голямо изтичане на радиация.
Ядреният заряд за торпедото за първи път е тестван на сушата на полигона в Семипалатинск, след което разработчиците избират основните му параметри. Като носител е създадено торпедото Т-5 със стандартен калибър от 533 мм, благодарение на което той се използва за въоръжаване на съветски подводници от различен тип. Теглото му е 2,2 тона, а дължината - 792 сантиметра.
За изучаване на увреждащите фактори при подводна ядрена експлозия в зоната за изпитания са поставени няколко кораба и подводници. Те се намират на разстояние от 300 м до 3 км от епицентъра. Също така корабите са оборудвани с разнообразна измервателна апаратура, фото и видео оборудване. За оценка на пораженията върху живата сила са използвани 100 кучета, три четвърти от които са разположени на кораби-мишени, а останалите на крайбрежни обекти. Торпедото е докарано на мястото от миночистач, който го спуска с помощта на специални винчове на дълбочина от 12 м – мястото на експлозията.
Мощността на експлозията е 3,5 килотона в тротилов еквивалент. От хидродинамичния удар на водната колона ескадреният миноносач "Реут" буквално веднага потъва (той се намира на 300 м от епицентъра). Подводницата С-81 (намираща се на 500 метра, разположена на перископска дълбочина) също излиза от строя. Корабите и подводниците на по-далечни разстояния получават повредени, но не критични. Ранени са 17 животни: 6 кучета се удавят в отделенията на корабите, а други 11 развиват лъчева болест. Като цяло изпитанията показват, че при правилно противоядрено разпореждане, когато корабите се намират на голямо разстояние един от друг, повече от един кораб не може да бъде потопен с ядрено торпедо.
Трябва да се отбележи, че Съветският съюз прави втори подводен ядрен взрив след 2 години - през октомври 1957 година. Тогава торпедото Т-5 е изстреляно от подводница и мощността на експлозията е около 10 килотона, разказват от "Российская газета".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си