Ръководител на проекта по създаването на новото оръжие е легендарният Сергей Корольов, пише "Российская газета". Оглавената от него група от конструктори ползва за основа немската ракета А4 ("Фау-2") на Вернер фон Браун. Но проблемът е там, че съветските инженери не разполагат с готов образец. В завода в Тюрингия през 1945 г. първи пристигат американците, които изнасят цялото оборудване, документация и останалите екземпляри от ракети, завземайки и "мозъка" на предприятието – самия фон Браун. Затова съветската ракета е създадена само на базата на откъслечни данни, много неща се правят от нулата.
Първите екземпляри на ракетата успяват да сглобят основно от немски части. Наземните изпитания показват, че всички системи работят по план, затова през октомври 1947 г. военните пристъпват към пуск на полигона "Капустин Яр". Главният проблем е, че тези ракети се оказват много неточни. При обсег на полета от около 200-230 км отклонението от зададената точка достига 180 км. Впрочем това не е изненадващо, имайки предвид, че за основа се ползва "Фау-2", която също не се слави с точност. Хитлер през цялото време пришпорва учените си, като се надява да получи супероръжие, което да преобърне хода на войната. Но да постигнеш идеални резултати в кратки срокове е много сложно.
Като разбират, че копирането на немските ракети не дава нужния резултат, съветското ръководство нарежда да се пристъпи към създаването на усъвършенствана версия на системата, която трябва да се състои от руски части. Цялото производство е концентрирано в СССР и именно това изделие в крайна сметка получава името Р-1.
При създаването на тази ракета са използвани други метали и сплави, изменена е формата на приборния и опашния отсек. Също така е разработен нов двигател – РД-100 / 8Д51. Горивото е етилов спирт, а за окислител служи течен кислород. Системата за насочване е заменена от жироскопи и радиоапарат от руско производство. Р-1 може да носи голяма фугасна бойна част с маса от 1075 кг, като масата на заряда е 785 кг.
Първите пускове на новата ракета се състоят през септември-октомври 1948 година. След няколко неуспешни опита в началните етапи все пак следва относително успешен изстрел. Ракетата преодолява 288 км, но се отклонява от целта с цели пет. Вече не са 180, разбира се, но все пак е твърде много – проектът отново е изпратен за доработка. След още година резултатът е далеч по-добър – от 20 изделия 17 изпълняват поставените задачи. Държавните изпитания са признати за успешни.
В резултат на 28 ноември 1950 г. първата съветска балистична ракета е приета на въоръжение, а след около половин година започва серийното ѝ производство, продължило до 1955 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си