По време на Чеченските войни руската армия се нуждае от пушка, която ефективно да елиминира вражеските сили от големи разстояния. Един от основните критерии е да ликвидира врага, дори ако куршумът не е поразил жизненоважни части от тялото му.
По тази причина руските оръжейни производители решават да създадат аналог на най-мощния чуждестранен снайпер, изработен за .50 BMG патрони, способни да поразяват цели на няколко километра от стрелеца.
Пушката трябва да стане най-мощното снайперско оръжие на страната.
Най-мощният руски снайпер (да не се бърка с най-далекобойния снайпер на Русия – СВЛК-14С "Сумрак" и предстоящата му модификация, която ще поразява цели на разстояние до 7 км) е наречен АСВК. Странното име (както всички имена на руски оръжия) е акроним от "армейски снайпер с голям калибър" на руски.
Тези патрони имат мощност от 17 000 джаула и могат да пробиват стоманени плочи с дебелина от 20-мм на 500 м разстояние – като нож през масло.
Производствените разходи за тези патрони се оценяват на 25-32 евро на изстрел. Така че, ако излязат на гражданския пазар, боеприпасите биха стрували не по-малко от 1,5 пъти тази сума. Което е доста скъпо, имайки предвид, че една тренировъчна стрелба включва не по-малко от 30 изстрела.
АСВК е снайперска винтовка с пълнител, разположен в ръкохватката. Това прави възможно значителното увеличаване на дължината на цевта, като същевременно се съхраняват размерите на пушката. Общата ѝ дължина е 1350 мм, докато цевта е 1000 мм.
Цевта на снайпера е направена доста масивна с цел намаляване на отката.
Освен това откатът може да се намали с почти 2,5 пъти благодарение на дулната спирачка.
Задната част на ръкохватката също разполага със специален порест материал, който допълнително значително омекотява отката.
Цевта на пушката е от плаващ тип – фиксирана е в стволната кутия, но на цялата повърхност не влиза в контакт с частите на пушката.
Твърдата стволна кутия, тежката цев и ръчното презареждане допринасят за повишаване на точността по време на стрелба. Ръчката за презареждане е разположена отдясно, както и предпазителят.
Днес пушката се използва за операции срещу снайперисти, както и за елиминиране на вражески лекобронирани превозни средства и тежки картечници от далечни разстояния.
"Това е единственият руски аналог на .50 BMG, който се появи на пазара едва в средата на 2020 година. Той е по-мощен от американските и европейските пушки и е по-подходящ за ликвидиране на леки бронирани средства от един километър разстояние", твърди Юрий Синичкин, бивш снайперист от спецназа и водещ инженер на компания Lobaev Arms. Според него това са плюсовете на пушката. Ако погледнем минусите, Синичкин отбелязва ниската точност на стрелба, която дори не се доближава до необходимата на снайперистите при реални бойни условия.
"Той има 2 МОА (минута дъга – ъгъл на колебание на куршума при стрелба). Този индикатор показва, че можете да поразите голяма цел на разстояние от един километър, тъй като куршумите могат да се отдалечат значително от целта", отбелязва експертът.
Освен това Синичкин споменава и цената на снайпера като един от основните му недостатъци – повече от 2,7 млн. рубли (около 30 000 евро), която е сравнима с пушките на чуждестранни конкуренти като Barret и Accuracy International. "За тези пари по-скоро бих купил американска пушка, по-ергономична и технически добра е от АСВК", казва бившият снайперист в заключение.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си