"Обект 150": Как СССР прави единствения ракетен танк в света

Ракетен танк ИТ-1

Ракетен танк ИТ-1

Виталий В. Кузмин/www.vitalykuzmin.net
За полигона в Кубинка периодът от 1960 до 1972 година е време на много интензивни изпитания на руска и чуждестранна технника.

Началото на 1960-те се оказва не най-доброто време за хармоничното развитие на въоръжените сили на Съветския съюз. Маниакалното увлечение на Хрушчов по ракетите възпрепятства развитието на военната техника в много други направления. Това се отнася и за артилерията и танковете, пише "Российская газета".

На конструкторите е заповядано да създадат танк, въоръжен само с ракети, въпреки че в началото на 1960-те години в СССР няма качествено управляемо ракетно оръжие. Въпреки това те започват да разработват и тестват няколко образци ракетни танкове на базата на Т-62 и Т-64. Най-оптимално се получава "Обект 150" - базиран на Т-62. Него дори успяват да покажат на Хрушчов, който посещава полигона в Кубинка през септември 1964 г. - малко преди отстраняването му от всички постове. Това е триумфът на "Обект 150", но той за малко не се превръща в трагедия за цялата индустрия на танкостроенето.

Изстреляни са три ракети на дистанция 3000 м, които поразяват една след друга три движещи се танкови мишени. Буквално на следващия ден Хрушчов заявява: чера видях как танковете се унищожават ефективно от дистанция, при наличието на такива противотанкови ракети самите танкове се оказват ненужни". Разработването и производството на танкове не е закрито, тъй като Хрушчов слиза от власт.

След щателни сравнителни изпитания през 1967 г. "Обект 150" е препоръчан за приемане на въоръжение ИТ-1 ("изтребител на танкове") и дори под страховитото име "Дракон". Серийно се произвежда от 1968 до 1970 г. като са направени общо 110 машини. Стрелбата с ракети, които имат радиокомандна система за насочване от ИТ-1, се осъществява в движение, както и от място на разстояние от 300 до 3300 м през деня и на разстояние до 1000-1500 м през нощта.

ИT-1 се превръща в първия и единствен приет на въоръжение напълно ракетен танк.

1960-те години се отличават с най-висока интензивност на изпитателни работи. Ходовите и експлоатационните качества на машините са тествани във всички климатични и природни зони на СССР - от Брест до Владивосток, от Далечния север до пустините на Централна Азия, както и в планиските условия на Памир и Кавказ. Сега танкистите-изпитатели не могат и да мечтаят за това.

В центъра на научноизследователските и изпитателните работи през тези години е Т-64, конструиран от легендарния Александър Морозов. Това е танк от съвършено ново второ следвоенно поколение. Той е революционен във всичко. Вероятно затова изпитанията му са тежки и с много повреди в почти всички системи и възли, предимно в двигателя, трансмисията и ходовата част. Невъзможно е Т-64 да се приведе в приемливо състояние. Така че стартират други проекти, сега известни като Т-72 и Т-80.

Все пак на Т-64 за първи път са приложени технически идеи, които по-късно стават естествени за Т-72, ​Т-80 и Т-90.

За първи път в света е създадена и преминава комплексни изпитания трислойна комбинирана броня, което значително повишава защитата на машината. Поставена е противорадиационна защита от външната и вътрешната страна на танковия купол. Освен това тя ефективно защитава екипажа от шрапнели при пробиване на бронята.

За Т-64А е създаден първият управляем активно-реактивен снаряд "Кобра", на базата на който по-късно е направено по-ефективно управляемо ракетно въоръжение за Т-72 и Т-80.

И няма как да не споменем 5-цилиндровия двутактов боксерен двигател 5ТДФ. По различни причини обаче той не става масов. Но неговите характеристики са и си остават изключителни. Този танков 5-цилиндров дизелов двигател развива мощност до 700 к.с. Двигателят на Т-72 има същата мощност. Той обаче е 12-цилиндров с работен обем от 38,17 литра. А 5ТДФ има обем на цилиндъра само 13,6 литра. Това са изключителни показатели дори и сега, но за 1955 г., когато е одобрен техническият проект, това е просто фантастика.

За изпитанията на 5ТДФ в Кубинка построяват специални стендове, на които двигателят е задвижен максимално. Но недостатъците му в крайна сметка са повече от предимствата. И минусите са свързани преди всичко с технологията и културата на серийното производство на тези двигатели.

"Бил съм зад волана им": Путин даде старт на производство на руските премиум автомобили!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"