Най-добрите оръжия на Токарев преди и след Втората световна война

През втората половина на 1920-те Червената армия се нуждае от нов армейски пистолет, тъй като остарелият револвер "Наган" става доста неефективен.

Първите образци са направени до 1930-те от руския самоук конструктор Фьодор Токарев. Неговата разработка, кръстена ТТ, е 7,62-мм пистолет с пълнител от 8 патрона.

Съветският конструктор на стрелково оръжие, доктор на техническите науки, Герой на Социалистическия труд, лауреат на Сталинската награда първа степен. Фьодор Василиевич Токарев (1871-1968)

Sputnik

Пистолетът ТТ

Токарев създава мощно, надеждно, лесно за поддръжка и евтино оръжие. В конструкцията му обаче има някои решения, заети от други пистолети.

Автоматиката му е базирана на откатната енергия с къс ход на цевта. Заключването се извършва чрез изкривяване във вертикалната равнина с помощта на люлееща се "обеца", като тази на "Браунинг", и с хоризонтално движещ се спусък.

Токарев тръгва от дизайните на Джон Браунинг. Но по-голямата част от модерните оръжия копират "Браунинг" по един или друг начин.

Пистолет ТТ

Игорь Егоров (CC BY-SA 2.5)

"Докато създаваш оръжия, няма нужда да 'откриваш топлата вода'. Главната задача на конструктора е да вземе доказани схеми и да ги съчетае по най-добрия възможен начин", каза за Russia Beyond Вадим Козюлин, професор в Академията за военни науки.

Все пак ТТ си има плюсове и минуси. Например това е първият пистолет в света с цял спусков механизъм, който може лесно да бъде махнат като цяла част.

Друга отличителна черта на ТТ е, че няма предпазител. Това е голям недостатък, тъй като води до много засечки и нежелани изстрели в крака. Той може дори да падне на земята и да стреля. Това е основната причина ТТ за армията да бъде сменен от "Макаров".

Въпреки това той спечелва много военни и става едно от главните оръжия на руската мафия, след разпадането на Съветския съюз през 1990-те.

Самозарядната винтовка СВТ-40

Токарев създава тази пушка преди Съветско-финландска война от 1939-1940-те години. Това е винтовка с къс ход и пружинно задействане на буталото над цевта с накланящ се болт.

Съветските леки оръжия обикновено са с прости конструкции, създадени за използване от зле обучени и понякога зле екипирани войници. СВТ-38 обаче е с създадена с идеята за намаляване на теглото, включително дървения ѝ приклад, цевната кутия и ударно-спусковия механизъм. Той е с газова камера и регулатор, което не е много достъпно. Това е комплекс по съветските стандарти и не е подходящ за боравене с корозивно грундирани боеприпаси без често почистване.

Самозарядна винтовка на Токарев

Музей на шведската армия (CC BY 4.0)

По-късно през Втората световна война тази конструкция се превръща в катастрофа, тъй като зле тренираните войници (повечето от които са фермери и работници, извикани на оръжие в началото на най-големия конфликт в световната история) не могат да се справят със СВТ-38. Доста от тях дори не знаят, че една пушка има нужда от съответната поддръжка.

Има и вариант на напълно автоматична огнестрелна пушка, който излиза през 1942 година. И все пак поради негативната досега слава, СВТ-40 (както и предишната версия СВТ-38) не си спечелват благоволението сред войниците. Тяхно оръжие става лесната за използване и поддръжка винтовка "Мосин-Наган".

Въпреки това СВТ-40 се смята за технически усъвършенствано оръжие за своята епоха. То е снабдено с мощни патрони 7,62x54 и може да стреля в напълно автоматичен режим преди AK-47, като е доста ефективен срещу цели на разстояние от 500 метра.

Днес СВТ-40 се използва от руските ловджии, но може да бъде видяна на рафтовете на колекционерите на оръжия.

"Стреля дори след солена вода и пясък": американски снайперист сравнява AK-74 и M4!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.