Military Watсh: Защо в НАТО ненавиждат съветската ЗРС С-200

Американското списание Military Watсh публикува статия "Защо НАТО ненавижда С-200 – най-далекобойната система за ПВО от времето на Студената война".

Авторът напомня, че тази зенитна ракетна система играе централна роля в съветската противовъздушна отбрана в течение на голяма част от Студената война, а от 1982 г. СССР започва да я изнася по цял свят – в много страни тя и до днес стои на въоръжение. В момента с нея основно работят Северна Корея, Сирия, Иран, Полша и България. Страните се сдобиват с ракетните системи през 1980-90-те години. Освен гореизброените, в арсенала си с С-200 разполагат Узбекистан, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан, които ги наследяват след разпада на СССР.

Системата е разработена за защита от всички видове въздушно нападение като най-съвършен и далекобоен аналог на комплекса С-75.

Първите установки С-200 постъпват на въоръжение през 1966 г. и остават в строя до 1996 г., когато много от тях са изведени от служба.

Ракетите на С-200 се използват за насочване на полуактивни самонасочващи се глави. При поразяване на целта се взривява или осколочно-фугасна бойна глава, или тактическа ядрена бойна глава, като последната може да бъде пусната само по команден сигнал.

Разликата в характеристиките между С-200, произведени през 1980-те, и оригиналните варианти от 1960-те е много значителна. Най-добрият вариант С-200Д има обсег на поразяване от 300 км, сравнен със 175-те км на оригиналната С-200А.

По-късните варианти имат по-висок таван на полета – до 40 км, по-универсални са, имат превъзходен потенциал срещу балистични ракети и много по-висока вероятност за поразяване на целите. Могат да ликвидират мишени, движещи се с ниски хиперзвукови скорости до 6 Маха, имат обсег на откриване на целите до 600 км и могат да търсят цели на височина от над 45 000 м – тези възможности идеално подхождат за защита от балистични ракети.

Всеки батальон С-200 използва 6 пускови установки и радиолокатор за осветяване на целите. Системата е разработена за поразяване на балистични ракети и бомбардировачи. Но може да заплаши изтребители и щурмоваци, включително на големи разстояния. Така в ръцете на сирийците С-200 сваля самолети А-4 на ВМС на САЩ и F-16 от ВВС на Израел.

По време на Студената война нито един западен конкурент не превъзхожда С-200 по обсег на поразяване. Въпреки впечатляващите си възможности, тя обаче има един съществен недостатък – не е мобилна. Системата може да се разгръща само на стационарни площадки. Следователно, тя е лесна цел за врага.

И все пак С-200 си остава актуална и до днес. Иран, който има в арсенала си и по-съвременните С-300, влага значителни средства в модернизацията на системата и възнамерява да я направи мобилна.

Комплексът и до днес е достатъчно надеждна защита срещу балистични ракети и високоскоростни самолети за наблюдение, обобщава издание MW, цитирано от "Российская газета".

Щит и меч "Витяз": на какво е способен новият ЗРК С-350?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.