Порталът 19FortyFive.com публикува обзор на най-добрите руски танкове. Авторът от изданието Кейлъб Ларсън припомня, че след разпадането на Съветския съюз Русия наследява страховит и разнообразен танков парк. Съветското танкостроене цени простотата на създаване на техниката, способстваща масовото производство, както и лесната експлоатация на машините. От голямо значение е и да са компактни и леки, пише "Российская газета".
Култувият Т-34 дебютира през 1940 г. и е разработен за отстраняване на недостатъците на танковата серия "БТ" ("Бързоходен танк"), които са леки, бързи, леко въоръжени и слабо бронирани.
За разлика от тях, Т-34 има по-надежда броня. Дебелината на предната част на корпуса му е 45-47 мм, а стръмният ъгъл на наклон намалява ефективността на немските противотанкови оръдия, особено на Pak 36, чиито 37-мм снаряди отскачат от корпуса на Т-34.
По-ранните серийни модели са относително леки – 26 тона. Те имат и по-широки гъсенични вериги, което им осигурява по-голяма проходимост. Това е решаващо преимущество при преодоляване на пресечени местности в кални условия.
Първите Т-34 са оборудвани със 76,2-мм оръдие, което е ефективно срещу немската бронетехника в началото на войната. В края на войната обаче се налага поставяне на модернизирано 85-мм оръдие.
Т-34 има и слаби места. Често корпусът му се произвежда от няколко вида стомана, която не винаги е закалена по нужния начин, което пък я прави твърде крехка. Гъсеничните вериги на танковете често се чупят. Има и проблеми с купола поради некачествени приводи.
Танковете от семейството на Т-54 са разработени след Втората световна война за справяне с недостатъците на Т-34. Те са модернизирани, но все още имат недостатъчно мощни 85-мм оръдия и танкова броня. Визуално Т-54 и Т-55 доста си приличат.
В съответствие с типичния съветски дизайн, Т-54/55 механически не е сложен и е относително прост за експлоатация. Той има много компактна конструкция с добро съотношение между мощност и тегло, както и широки гъсенични вериги, които го правят много мобилен. Но "набитият" силует на танка създава ограничения в комфорта на съветските екипажи. Платформата на Т-54/55 се състои от 100-мм нарезно оръдие, което е модерно към момента на появяването си, но по днешните стандарти се счита за недостатъчно мощно.
Танковете от семейството Т-54/55 са широко експортирани в страните от Варшавския договор, Близкия изток, цяла Азия и в много африкански страни. Относителната им простота позволява да се модернизират постепенно с помощта на допълнително брониране, по-мощни основни оръдия и модернизирани двигатели. Това значително увеличава и срока им на служба. Танковете от това семейство участват в много днешни военни конфликти, като например в Сирия, Либия, Йемен и Ирак. Това ги прави едни от най-калените в бой танкове.
Т-90 е късна съветска разработка, предназначена да замени остарелите танкове от семействата на Т-64, Т-72 и Т-80.
Т-90 малко напомня на Франкенщайн: всъщност това е силно модернизиран корпус от Т-72 с подобрена броня и купол от Т-80 и същото 125-мм гладкоцевно основно оръдие. Той е оборудван със система за динамична защита и не е много тежък – тежи общо 50 тона. Въпреки недостатъците на силовата установка, Т-90 и неговите варианти могат да надминат американския М1, особено с потенциално по-добрата си броня.
Това е може би най-смъртоносният руски танк. Но всъщност той съществува само под формата на един прототип.
Проектирането му започва през 1988 г. с цел да надмине основните бойни танкове на НАТО както по броня, така и по огнева мощ.
Основното 152-мм оръдие трябва да е масивно, като може да изстрелва артилерийски снаряди, което дава възможност да се разшири асортиментът от боеприпаси и теоретически гарантира възможността за водене на огън по цели отвъд полезрението.
Куполът на Т-95 е в "нарушение" на традиционната съветска танкова доктрина. Той е необикновено висок, което дава възможност да се увеличи височината и наклонът на оръдието, а това е нужно при стрелба с артилерийски снаряди. Освен това танкът е оборудван със система за активна защита, но така и не влиза в серийно производство.
Танкът Т-14 "Армата" е главният руски основен боен танк от ново поколение. Въпреки липсата на бойни изпитания, в платформата на Т-14 са използвани няколко иновативни конструктивни особености, които правят "Армата" потенциално най-смъртоносния танк в света.
В съответствие с традиционната съветска конструкция, Т-14 е много лек за основен боен танк – общо 48 тона (някои варианти на M1 Abrams тежат над 90 тона). В съчетание с необитаемия купол и екипаж от трима души, той е и много компактен.
При нормални условия на експлоатация, мощният дизелов двигател от 1500 к.с. осигурява на T-14 невероятно съотношение мощност/тегло от 31 к.с. на тон (за сравнение, M1 има съотношение мощност/тегло 23-27 к.с. на тон, в зависимост от варианта). Това прави Т-14 невероятно маневрен, но това увеличение на мощността драстично намалява срока на служба на двигателя.
Т-14 има три нива на защита. Отделението за екипажа е заобиколено от бронирана капсула. Куполът и корпусът на танка са покрити с динамична защита "Малахит", която е специално разработена за намаляване ефекта на бронебойните снаряди.
И накрая, Т-14 е оборудван със система за активна защита "Афганит", която използва доплеров радар с активна фазирана антенна решетка (АФАР) за откриване и прехват на снаряди и ракети.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си