Еволюцията на автоматите "Калашников" през ХХ и ХХI век

Втората световна война разкрива нова ера в оръжията – автоматите. Те са по-мощни в сравнение с картечниците, но по-леки и удобни в сравнение със стандартните дълги пушки.

Немците са първите, които използват такива оръжия на бойното поле. През първите години на Втората световна война те шокират врага с напълно автоматичните си автомати StG-44, докато противниците им са въоръжени с картечници от по-малък калибър и полуавтоматични пушки. Преди това само картечници са способни да отприщят същия адски огън на бойното поле като StG-44.

Немските автомати имат нови 7.92×33-мм патрони и могат да произведат до 600 изстрела в минута. Военните по света виждат какви възможности дава новото оръжие на армиите и опитват да създадат нещо и за своите войски възможно най-скоро.

Съветската армия не е изключение.

АК-47

Първи вариант на АК-47

Свободни източници

В края на Втората световна война съветското командване обявява конкурс за нови автомати за армията.

Те искат оръжие, което да изпълнява определени критерии. Първо, трябва да е надеждно и да издържа в блата и мръсотия, като едновременно с това да може да произвежда 600 изстрела в минута.

Второ, трябва да бъде лесно за разбиране и използване.

Трето, трябва да е евтино и лесно за серийно производство.

Всички тези критерии важат за първите АК-47. Оръжието получава патрони от ново поколение, които могат да поразяват цели на до 200 м разстояние.

"Дизайнът е прост, поддръжката е минимална и лесна, а автоматът е сравнително къс и удобен. Междинните боеприпаси гарантират ефективно поразяване на най-реалистични бойни разстояния. И, най-важното, АК-47 дава на войниците огромна увереност в оръжието им", казва Владимир Онокой от отдела за военнотехническо сътрудничество на група "Калашников".

Както той отбелязва, главната характеристика на АК са новите 7.62x39-мм муниции, което позволява на инженерите да комбинират мощта на пушките със скорострелността на картечните пистолети от тези времена.

По този начин потребителят може да стреля на залпове и същевременно да поразява целите на разстояние 100-200 м, точно като пушките. AK получава и пълнители с капацитет от 30 патрона, което позволява на войниците да носят повече муниции на бойното поле.

Въпреки това първите версии на АК-47 са груби и имат нужда от още много преработка. Те отговарят на критериите за надеждност, изправност и лесна производственост, но им липсва достатъчна точност, а и са твърде тежки и неудобни за използване в началото.

Доказалият се дизайн на АК в крайна сметка е приет на въоръжение в съветската армия през 1949 г. и веднага е изпратен във военни учреждения за модификации.

АКМ

Модернизирана 7,62-мм АКМ с подцевен гранатомет ГП-25

Виталий В. Кузмин/vitalykuzmin.net

АКМ идва от "АК модернизиран". Тази версия е приета на въоръжение в късните 1950-те години и въплъщава всичко, с което платформата на "Калашников" е известна – лесна производственост, надеждност и издръжливост.

Например първите версии на АК-47 първоначално се правят чрез щамповане и има висок процент на дефектни оръжия, така че този производствен процес постепенно е заменен с фрезоване.

"АКМ има две съществени подобрения спрямо АК-47 – по-малка маса и по-лесно производство. АКМ има щампована цевна кутия, която е по-лесна и евтина за производство, а това спомага за по-бързия и ефективен трансфер на технологии към страните във Варшавския договор: Румъния, Унгария, Полша, Източна Германия и други", отбелязва Онокой.

Първоначално версиите на АК-47 нямат и дулен спирач. Поради това оръжието "подскача" в ръцете на войниците при стрелба и не е способно на прецизна стрелба. Така че инженерите поставят "стабилизатор", който да "успокои" оръжието и да го направи по-стабилно. Той също така позволява монтирането на заглушители.

Новата пушка става по-лека и може да поразява стабилно цели на 250 м разстояние.

АКМ получават и нощен мерник, както и 40-мм подцевен гранатомет и щик.

По-просто казано, оръжието получава много малки "поправки", които го превръщат в най-надеждния и желан автомат в света.

Между другото, версията АКМ все още се използва в армиите по света и дори е увековечена във флагове и национални символи. Кликнете тук, за да научите кои страни изобразяват АКМ на знамената си.

АК-74

АК-74

Свободни източници

В ранните 1960-те инженерите на "Калашников" искат да модифицират АКМ. Те тестват новопоявили се полимери и патрони и проучват какво представя на своите пазари чуждестранната конкуренция.

Към този момент войната във Виетнам вече е избухнала и американската армия демонстрира пред света новите си автомати М-16. Те са леки и имат муниции от ново поколение, които дават нови възможности на бойното поле. Така че съветските инженери решават да създадат свои собствени оръжия, базирани на нискоумпулсните муниции от новата ера.

Новият автомат на "Калашников", който има всички нови технологии, е АК-74.

Той получава 5.45x39-мм патрони, които превъзхождат мунициите на АКМ по редица характеристики.

"АК-74 има 5.45x39-мм патрони, които имат по-голяма скорост и следователно по-дълъг ефективен обхват. Новият дулен спирач намалява отката и отскока на цевта, боеприпасите са по-леки и по-лесни за пренасяне", посочва експертът.

Първо, атоматът с нов калибър е по-стабилен – 7.62x39-мм калибър е по-мощен, но откатът и дисперсията са твърди високи. Новите 5,45x39-мм патрони имат по-малък откат и са по-точни.

"Калашников" създава и приклад, ръкохватка и пълнител от новопоявилите се полимерни материали. Те са по-издръжливи в сравнение с металните и дървените, използвани за по-ранните АК, а също така драстично намаляват теглото на АК. Това позволявана армията да осигури на войниците си 4 допълнителни пълнителя (просто казано, допълнителни 120 патрона за всеки войник на бойното поле).

Въпреки всички тези нововъведения, другите армии не бързат да преминат от АКМ към АК-74. Причината е проста – твърде скъпо е да премахнат предишните автомати и мунициите от арсеналите си, а после да се сдобият с нови оръжия и съответните за тях муниции. Сред тези държави са Индия, Пакистан, страните от Варшавския договор, държави в Африка, отчасти Китай и много други.

Това е и една от причините руската и американската армии да не бързат днес да приемат на въоръжение нови автомати и муниции.

АК-12

AK-12 за 5,45×39-мм боеприпаси

Nickel nitride

В средата 2010-те руската армия получи модернизираната версия на АК-74 – АК-12.

"АК-12 е проектиран да се използва с модерна оптика и нощен прицел, има регулируем приклад, бързо махащ се стабилизатор и свободно плаваща ложа. Той е по-точен и има по-дълъг радиус на видимост, както и железни пръстеновидни прицели", отбелязва Онокой.

AK-12 може да се пригажда ръчно към антропометрията на всеки, благодарение на регулируемия си приклад. Той имаи планки "Пикатини" отгоре, отстрани и отдолу за инсталиране на оптика, фенерчета, лазери и всякакви приспособления. По-просто казано, тази малка особеност позволява на човек да "вижда" врага с прибори за нощно виждане и прицели в най-тъмните възможни места, тъй като предишните железни прицели на AK не позволяват.

Нововъведеният дулен спирач скрива изстрелните искри през нощта, като по този начин не разкрива позицията на стрелеца.

Както предполагат експертите на концерн "Калашников", новото поколение АК е фокусирано главно върху стелт и безшумна стрелба и операции, а не върху директни схватки в градска среда или в селски райони.

Пистолетите "Удав" със заглушител влизат в руските войски през 2023!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.