Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Днес вятърната енергия е популярна в цял свят като екологично чист начин за генериране на електроенергия. Мощността на вятърните турбини се увеличава всяка година и възлиза на стотици гигавати. В Европа например вятърните паркове вече генерират 16% от цялата енергия, а в някои страни като Дания тази цифра се доближава до 50%.
В днешна Русия вятърната енергия не е много разпространена, нейният дял от общото производство на електроенергия е само 1% (въпреки факта, че през 2020 г. капацитетът на вятърните турбини в страната се увеличи три пъти). Въпреки това преди сто години идеята за използване на вятъра предизвиква голям ентусиазъм сред съветските учени.
Електрификацията на страната е една от глобалните задачи на болшевиките след революцията от 1917 година. По това време малко електроцентрали работят на торф, въглища и нефт и е ясно, че е необходим някакъв нов източник, евтин и в изобилие, за драстично увеличаване на производството на енергия. Така учените се обръщат към вятърната и водната енергия. И въпреки факта, че водноелектрическата енергия се оказва по-ефективна и заема значително място в енергообезпечаването на СССР (в днешна Русия 20% от електроенергията се произвежда от водноелектрически централи), в началото големи надежди се възлагат и на вятъра.
През 1918 г. в Москва е основан Централният аерохидродинамичен институт (ЦАГИ), където са разработени първите серийни ветрогенератори с мощност до 30 киловата. В сравнение със съвременните технологии, това количество енергия би било достатъчно за един месец работа на хладилник.
В селското стопанство такива малки генератори са много полезни. Използват се в отдалечени райони на СССР, например в Бурятия, на станциите на Северния морски път. С тяхна помощ те зареждат батерии, захранват се радиовъзли и е възможно да осветяват къщи. Общо са произведени няколко хиляди малки ветрогенератори.
Разработват ветрогенератори и други конструкторски бюра. И така, през 1931 г. близо до Балаклава (Крим) се появяват най-мощните ветрогенератори по това време от 100 киловата.
Сега индустриалните ветрогенератори достигат мощност от 6-8 мегавата, но преди век 100 киловата са истински пробив.
Теглото на балаклавския агрегат достигна 9 т, а размахът на лопатките е 30 метра. Той е изобретен от Юрий Кондратюк, един от пионерите в космонавтиката (по-специално той изчислява траекторията на полета до Луната), който дори се занимава с проектирането на вятърни паркове.
Генератор в Крим захранва цялата трамвайна линия Балаклава-Севастопол. Въпреки това по време на Великата отечествена война както генераторът, така и самата трамвайна линия са разрушени от обстрел и не могат да бъдат възстановени. В средата на 30-те години на миналия век има проект за друг вятърен парк в Крим близо до върха на планината Ай-Петри, който не се осъществява.
Основният проблем на първите ветрогенератори е липсата на резерв, тоест при тихо време може да останете без електричество. С този проблем се захваща Анатолий Уфимцев, самоук изобретател от Курск (Южна Русия). В старата му къща все още се пази същият вятърен парк с диск за съхранение, построен от него през 1931 година.
Парите за проекта се отделят от ЦАГИ и дори култовият съветски писател Максим Горки. Уфимцев осветява с ветрогенератора работилницата си, къщата и част от улицата, на която се намира. Станцията продължава да работи след смъртта на изобретателя през 1936 г. и дори по време на германската окупация. До 1957 г. работата на станцията се поддържа от местен механик, който участва и в изграждането ѝ. Тогава обаче се налага да бъде спряна заради износването на някои части. Повторното ѝ пускане не е успешно. Днес къщата на Уфимцев се превърна в една от забележителностите на Курск, където се събират любителите на необичайни технологии.
С развитието на енергетиката недостатъците на ветрогенераторите стават очевидни в сравнение с енергията на водата, атома или газа, но въпреки това вятърната енергия продължава да се използва, когато е необходимо, включително за индустрията и "великите строежи" в Севера и Далечния изток.
През 1973 г. се появява държавна програма за развитие на вятърната енергия.
Една от първите пълноценни вятърни паркове се появява в края на 80-те години на миналия век на остров Саарема (Естония), която включва 64 вятърни турбини и осигурява енергия за цяла рибна фабрика.
В същото време е разработен генераторът "Радуга-1" с мощност 1 мегават. Един от тези генератори е запазен в Калмикия (Южна Русия) – работи до 2014 г., а сега е изоставен.
А за домакинствата предприятието "Ветроен" произвежда малки ветрогенератори, наречени "Лайка".
Някои от тези устройства все още могат да се видят в дачи и днес, главно вятърни помпи. "Работи денонощно и безплатно, – пише потребителят на такава помпа. – Повдига вода от дълбочина до 8 метра от сондаж или кладенец". Той също така отбелязва предимствата на устройството и неговата безопасност, тъй като няма части, които могат да изгорят.
През 1989 г. СССР приема цялостна програма за използване на алтернативна енергия, която обаче не е изпълнена поради разпадането на страната.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си