Колко руски космонавти са загинали по време на полет в космоса?

Веднага правим едно уточнение: космонавтът не загива директно в космоса. Тези, които са били в околоземната орбита, са загивали в атмосферата на Земята, при разхерметизирането на кабината или заради отказ на парашутната система.

Общо в историята на съветската космонавтика има 4 случая на смърт по време на полет, като последният е от 1971 година.

В световен мащаб броят на загиналите космонавти е 18.

Най-голям е броят на смъртните случаи по време на мисиите на САЩ. През 1986 г. инцидент на совалката "Чалънджър" отнема живота на седем американски астронавти. Трагедията се случва на 73-ата секунда от полета, на височина 14 км, когато машината все още се вижда от земята и полетът ѝ се гледа в ефир от милиони хора по целия свят. Един от ускорителите се откачва и пробива горивния резервоар.

Последният пуск на "Чалънджър"

Kennedy Space Center Photo Archive / NASA

Втората трагедия се случва през 2003 година: совалката "Колумбия" се разпада 16 минути преди кацането си, малко след като навлиза в плътния слой на атмосферата. В нея има 6 американски астронавти и един специалист от Израел. По-късно комисия установява, че причината е разрушаването на топлозащитния слой на лявото крило – при старта на совалката в него попада откъснало се парче от топлоизолацията на кислородния резервоар.

Първата смърт в космоса

Първата смърт в космоса, обаче, се случва на борда на съветския "Союз 1". Владимир Комаров е сред първите космонавти на планетата и лети с номер 7.

Владимир Комаров

Васили Малишев/Sputnik

През 1962 г. космическата гонка между СССР и САЩ е в разгара си и съветските ръководители на космическата програма не пропускат възможност да изпреварят Щатите. През същата година е взето решение да се проектира корабът "Союз" за облитане на Луната, което отнема пет години. Дотогава вече е създадено следващото поколение на кораба – "Союз 2". Комаров е натоварен с уникална мисия: за първи път в историята да осъществи стиковка между два кораба в Космоса – "Союз 1", където е командир на кораба, и излетелия на следващия ден след него "Союз 2". Но тази мисия се проваля.

От самия старт на "Союз 1", в който е Комаров, се случва нещо. Първоначално се отваря един от панелите на слънчевата батерия. След това командата за ориентация на кораба по Слънцето не сработва, отказва и връзката на къси вълни… А когато космонавтът получава строга заповед да предприеме кацане, автоматиката "не позволява" да се даде спирачен импулс. Комаров успява да овладее кораба и като че ли всичко е наред. Но в крайния етап на спускането парашутните въжета се усукват. "Союз 1", който се движи със скорост около 60 м/сек се врязва в земята и се взривява.

"Това, което се случи с Комаров, е наша грешка, на разработчиците на системата. Пуснахме го прекалено рано. Недоработихме "Союз", ще каже по-късно академик Борис Черток, един от главните конструктори. Преди Владимир Комаров да бъде пратен в космоса, "Союз" има три  безпилотни изстрелвания и всички те са съпътствани от проблеми. "Трябваше да направим поне още един истински безпроблемен пуск. Може би с човешки макет. За да сме напълно сигурни", смята Черток.

Случаят "Союз 11"

"Союз-11" на стартовата площадка

Александър Моклецов/Sputnik

Четири години по-късно се случва още една голяма трагедия. При връщането на кораба "Союз 11" от орбита, той се разхерметизира и тримата космонавти на борда му – Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, загиват на път към Земята.

Екипажът трябва за първи път да се стикова първата в света пилотируема орбитална станция "Салют 1". През юни 1971 г. те щатно проверяват стиковката и изпълняват всички необходими дейности на борда, след което получават заповед да се връщат на Земята. В отсеците на "Союз 11" налягането, температурата и цялата апаратура е в норма, връзката със Земята е устойчива. Полетът върви добре до момента, в който, на височина 150 м, радиовръзката с космонавтите внезапно прекъсва. Апаратът с екипажа, обаче, продължава плановото си снижаване. Той влиза в плътния слой на атмосферата, парашутната система сработва навреме, двигателите за меко кацане се включват и апаратът се приземява в зададения район. Когато на мястото пристига издирвателната група, в капсулата намират космонавтите, които следят безжизнени в креслата си.

Екипажът на "Союз-11"

Александър Моклецов/Sputnik

Става ясно, че на височина 150 км от Земята се е отворил вентилационният клапан, който отговаря за налягането в апарата. Той трябвало да се отвори на височина 4 км от Земята. Екипажът разбира къде е проблемът и се опитва да отстрани "теча", но само след 40 секунди налягането в кораба пада, космонавтите губят съзнание и скоро загиват. Можело е да бъдат спасени, ако са имали скафандри, но в "Союз 11" могат да се поберат до трима космонавти само в един случай – ако те са без скафандри.

От какво най-често умират космонавтите?

Гибелта на екипажа на "Союз 11" е най-страшната трагедия за цялото съществуване на съветско-руската космонавтика. Но далеч по-голям брой хора по целия свят загиват не по време на полет, а на земята – при неуспешни ракетни пускове или изпитания и подготовка за тях. Те наброяват най-малко 300 души.

Пощенска марка от СССР. 1971. Г.Т. Доброволски, В.Н. Волков, В.И. Пацаев

Руските учени изясняват от какво най-често умират космонавтите, загинали в орбита и успешно върнали се у дома. За да го направят, те анализират данни от 1960 до 2018 г.: за този период  общо 118 съветски и руски космонавти са извършили най-малко един космически полет и почти една трета от тях (37 души) са умрели в края на наблюдението.

Най-честата причина за смърт при космонавтите е сърдечно-съдово заболяване и онкологични проблеми. При това, докато заболяванията на сърцето водят списъка на причините за гибелта им, то онкологичните се срещат най-често при космонавтите, прекарали повече време непосредствено в космоса.

Както отбелязват самите учени, тези различия нямат статистическа значимост, "но са тревожни", тъй като рискът от онкологични заболявания е свързан с повишения радиационен фон.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.