Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ако дойдете в Якутск (около 5000 км източно от Москва) през лятото, ще се почувствате като в пустинята: горещо слънце, сух въздух, вятърът гони пясък по улицата. Сега докоснете земята! Абсолютно студена е: земята няма време да се затопли през деня, защото веднага се охлажда, щом слънцето залезе. Всичко това е заради вечната замръзналост (учените обаче смятат, че в природата няма нищо вечно и предпочитат термина "многогодишна").
Вечната замръзналост заема две трети от територията на Русия: къщите в такива селища трябва да бъдат построени на пилони, а комуникациите да се изведат над земята, така че топлината от тях да не разтопи основите и сградите да не потънат. Якутск е най-големият град в света (350 000 души), построен върху замръзнала земя. Климатът в Якутск е рязко континентален: -50 °С през зимата и +30-35 °С през лятото. А на някои места през цялата година има слана и то в града.
Мястото, където винаги е студено, изобщо не е музей, а действаща подземна лаборатория на Института за вечната замръзналост на името на. П.И. Мелников на Сибирското отделение на Руската академия на науките (местните го наричат галено "Мерзлотка" и се намира на улица "Вечна замръзналост").
Отвътре институтът изглежда от обикновен до посредствен: врати, стаи и коридори. Това обаче е така, докато не се окажете пред врата, на която е изобразен мамут и под прага подозрително лъха студ. Зад тази врата дават кожени палта и зимни якета – в края на краищата предстои среща със зимата, а екскурзиите се провеждат от учени, специалисти по вечната замръзналост. Горе е +33 °С, а под краката ви има истински лед, и това е естествен лед, никой не го замразява нарочно.
"Имаме такова понятие като сезонно размразен слой, тоест когато слънцето грее и тази топла вълна достига дълбочина от половин метър до 3-3,5 метра през лятото – това е в цяла Якутия, а в Якутск – около 3 метра. А по-надълбоко си остава вечна замръзналост", обяснява Нюргун Баишев, изследовател в института.
Лабораторията е на две нива и се състои от коридори с отделни помещения. Горното ниво се намира на дълбочина 5 метра под земята, тук е около 6 °С под нулата.
Второто ниво е 12 метра под земята и тук е -8 °С. Стените на коридора са покрити с лед, на тавана са израснали пухкави кристали от снежинки, но подът е замръзнала пръст с пясък.
На някои места много добре се вижда, че вечната замръзналост не е нищо друго освен леден пясък и когато го докоснете, той се разпада в ръцете ви. На някои места в стените са поставени дървени колове, за да не се рони таванът, а по тези стълбове снежинките също замръзват.
В лабораторията изследват най-различни артефакти от съветските времена, замразени в ледовете цветове и дори ланшен сняг. "Събираме снегове от различни райони на Якутск, а след това ги даваме в лабораторията: образци от почва, запазили се семена, за да проверим променя ли се химичният състав, – казва Баишев. – Лично на мен не ми е попадало нищо аномално, водата в града като цяло е чиста, а имаме данни от 1972 година".
В подкрепа на думите си ученият сваля снежинки от тавана и ги слага в устата си. "Якутски сладолед", шегува се той и вдъхновява посетителите също да опитат. На вкус в интерес на истината това е най-обикновен лед без никакви примеси.
За да докоснете вечната замръзналост, понякога дори не е нужно да слизате под земята. Във вътрешността на планината Чочур-Муран (на около 5 км от града), през 80-те години на миналия век издълбават ледник с комбайн, за да направят там хранителен склад. Въпреки че този ледник се намира на повърхността на земята, вътре по всяко време на годината температурата остава отрицателна – между 4 и 10 °С под нулата. През 2005 г. тук е открита туристическата атракция "Царството на вечната замръзналост". Това е мрежа от пещерни зали, а във всяка от тях са монтирани тематични скулптури.
Ето го Ice Hotel с огромно ледено легло в центъра, малко по-нататък е Йети-барът, където гостите посреща "Чучун" – така тук наричат снежния човек. Следват тронната зала на якутския Дядо Мраз Чисхаан, романтично диванче с розови сърчица и цитат на The Beatles, вечен, като самата замръзналост – "All you need is love". Тук има традиция да се залепват монетки към ледените скулптури – казват, че това е за късмет.
Сериозното изследване на вечната замръзналост в Русия започва едва през 30-те години на миналия век. Първо в Института за вечна замръзналост в Москва, а през 1960 г. научната база се премества в Якутск – по-близо до вечната замръзналост. В самия град тя се спуска на дълбочина от 250 до 450 метра, а максималната дълбочина на вечната замръзналост в района е 1,5 км (в горното течение на река Марха, на около 1000 км северозападно от Якутск).
Институтът включва 10 лаборатории (шест в Якутск и четири в други региони), както и мината Шергин в центъра на Якутск, дълбока почти 117 метра. Тя се появява през 1828-а, когато хората търсят вода под вечната замръзналост. Те така и не я намират, но мината се превръща в истински извор за изследвания и става причина да се роди науката геокриология, тоест замръзналоведение.
Учените в Якутск изучават не само процесите, които стават във вечната замръзналост, но и как тя си взаимодейства с инфраструктурата, създадена от хората. С други думи – как да се живее в замръзналостта без тя да бъде разрушена. Без такива изисквания е невъзможно да се строят здания, пътища и заводи.
Голямо внимание се отделя на изменението на климата: всяка година в Якутия става по-топло. "Ние сравняваме средните годишни температури за периоди от 30 години: 1961-1990 г. и 1991-2020 г.", казва Никита Тананаев, водещ изследовател в Института за вечна замръзналост и Арктическия иновационен център на Североизточния федерален университет. "Засега виждаме, че средната температура в Якутия се е повишила с 1,3 °С. Най-силно това се отчита в района на Нижнеколимск (в североизточната част на региона), с малко повече от 2 °С", допълва той. Температурата се влияе от различни фактори, включително от горските пожари, които възникват всяко лято.
"Миналата година, когато в Якутия имаше много големи пожари, само от територията на републиката под формата на преки емисии на газове с парников ефект се отдели такова количество CO2 (въглероден диоксид), което може да се сравни с половината годишни промишлени емисии на Русия, а те според различни оценки са от 1,5 до 2 милиона тона CO2", казва ученият.
В същото време тук климатът винаги е бил рязко континентален, само че преди 20 години 30-градусовата жега е била в средата на юли, а сега вече е в края на юни. И зимите са по-меки, около -35 °С, падайки само на периоди до -50 °С.
"Това означава, че вечната замръзналост слабо ще започва да се топи, но как имено, тепърва предстои да се изчисли, – казва Тананаев. –Засега резултатите от моделирането сочат, че до 2100 г. първите 20-25 метра в централна Якутия напълно ще се стопят".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си