Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Представете си, че вървите през заснежена гора някъде дълбоко в Сибир и не срещате мечки и рисове, а истински учени или в краен случай студенти. За да работят и учат в десетките научни институти, те преминават постоянно през гъсталака. Такава гора наистина съществува на 20 км от милионния град Новосибирск (за нея разказват в едно от изданията на съветски телевизионен курс по руски език за чужденци).
"Татко е завършил Томския политехнически институт и е дошъл тук в Института по автоматика и електрометрия през 1961 г., майка ми вече е била дошла година по-рано, за да преподава литература в училище след като завършила Ленинградския университет", казва Анастасия Близнюк, която е родена и израства в Академгородок. Тя работи като психолог, а днес е пазител на неговата история и екскурзовод. "По онова време това беше нещо като социален лифт за младите учени, защото тук човек можеше да пробие в науката, разчитайки само на собствените си способности".
Новосибирск 1978 г.
Виктор Будан, Анатолий Поляков / ТАССАкадемгородок е построен през 1957 г. сред гората като научен център за Сибирския клон на Руската академия на науките с акцент върху физическите, техническите и природните области на знанието. Известните математици Михаил Лаврентиев, Сергей Соболев и Сергей Христианович се обръщат към ръководството на страната с идеята за създаването на такъв град и получават зелена светлина за проекта. С течение на времето подобни "райони на учените" – подразделения на СО РАН – се появяват в Томск, Красноярск, Иркутск, но именно този Академгородок е най-големият и най-престижният в СССР.
Академгородок 1971 г,
А. Зубцов / SputnikОбещаващи учени и работници започват да идват от цялата страна в далечния и студен Сибир. Там има специална атмосфера на живот, която никой не желае да напусне. "Имаме примери, когато обикновени строители и работници започват да учат тук, потапят се в науката и сами стават доктори на науките", допълва Анастасия.
Анастасия Близнюк
Личен архив"Най-умната улица в света" – местните жители често дават такова описание на булевард "Лаврентиев". На неговите два километра дължина са разположени 20 изследователски института и лаборатории. Всичко е проектирано по такъв начин, че пътят от работа до вкъщи непременно да минава през гората, а не през шумни пътища. Нищо не трябва да отвлича вниманието от науката.
Сърцето на Академгородок е Институтът по ядрена физика, където са събрани първите адронни колайдери за изследване на елементарни частици. Днес те работят върху създаването на синхротрон (ускорител на частици), наречен СКИФ (Сибирски пръстенов източник на фотони). За какво е нужен той? Накратко казано, за да придобием нови знания за структурата на нашата Вселена, а това е тема, която занимава умовете на съвременните физици по света.
А произходът на човека и етногенезата на народите се изучават в Института по археология и етнография. Служители на института, по време на археологически разкопки, откриват най-старата алтайска принцеса на платото Укок и дешифрират ДНК-то на останките, открити в Денисовата пещера в Алтай. Оказва се, че там са живеели напълно нови представители на човешкия вид.
Учените от Института по неорганична химия работят върху нови материали – както самите те обясняват, така, че "да можем да направим флашки от пластмасова бутилка".
В Института по цитология и генетика отглеждат домашни лисици. В дивата природа процесът на опитомяване отнема хиляди години, а на сибирските учени са отнели само 60. С изследователите на лисиците може да се разговаря на станциите на младите натуралисти.
През 2002 г. тук е дешифриран геномът на маларийния комар, за да се направи в бъдеще ваксина срещу ухапванията му.
Една от ключовите идеи на акад. Лаврентиев е съчетаването на образование, наука и производство. И тук има място, където учените създават свои собствени предприятия – Академпарк, открит е през 2010 година. Това е най-големият технопарк в Русия, с над 330 резиденти, в чиито компании работят 9000 служители. Основните области са ИТ, биотехнологии, биомедицина, както и високотехнологично оборудване.
Големите биотехнологични компании работят в ниски офиси в европейски стил – "оксфордския квартал". Сред тях например са създателите на първата в Русия система за тестване на коронавирус. В съседство е Центърът за технологична поддръжка за производствени компании. А IT-специалистите заемат две кули, които всички нежно наричат "гъски", заради характерната им форма.
Една трета от жителите са стартъп компании, за които са създадени бизнес инкубатори – като за пилета, те се използват само за начинаещите компании.
Евгений Демидов изследва протеини от 15 години в Института по цитология и генетика. Преди няколко години той решава да напусне фундаменталната наука и да започне да произвежда протеин от обикновени домашни щурци. Получаването на ядлив протеин от насекоми днес е световна тенденция.
"Всички питат какъв е вкусът на щуреца", казва биологът. "Той е безвкусен. Ако опитате чисто брашно от него, може да усетите привкус на семена, но всъщност това е чист протеин без особени вкусови свойства".
"Насекомите имат много по-висока производителност от всяко животновъдство, те имат невероятна гъстота на култивиране, много по-висока от тази на стандартното животновъдство, плюс е и компактното им производство", казва Евгений. "Нашата "ферма" обхваща площ от само 100 квадратни метра".
През 2021 г. той кандидатства в Академпарк и получава статут на резидент. Тогава намират и първия инвеститор, който им дава половин милион рубли. И нещата започват да потръгват. Засега Евгений показва бисквитки, направени от брашно от шурци, но планира да направи от тях нещо като протеин за спортисти. Такива продукти, казва той, може да се появят на пазара до една година.
Днес повече от 20 хиляди души живеят в историческата част на Академгородок, но, ако вземем целия Съветски район на град Новосибирск, към който принадлежи градчето на учените, цифрата ще бъде 6 пъти по-висока. Поради високите цени на жилищата младите семейства често се установяват в съседни части на града.
През 2018 г. на правителствено ниво се появява план за развитието на Академгородок. В следващите години те обещават да построят Академгородок 2.0 в съседство, който трябва да стане новата научна столица на Русия. СКИФ ще стане централен проект.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си