Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Алексей Туполев
Сергей Преображенски/ТАССЗа създаването на свръхзвукови граждански самолети в света започва да се мисли малко след края на Втората световна война. През 1960-те идеята е приложена на практика.
През 1962 г. Великобритания и Франция се споразумяват да разработят съвместно свръхзвуков лайнер, който получава името "Конкорд" ("Съгласие"). По същото време СССР започва работа по собствен проект Ту-144.
Подготовка за изпитания
Сергей Преображенски/ТАССВсяка от страните се стреми да издигне своя самолет в небето преди конкурента. В крайна сметка Съветският съюз успява да направи това първи.
На 31 декември 1968 г. самолетът, разработен от конструкторското бюро "Туполев", извършва първия си тестов полет с продължителност 37 минути. "Конкорд" излита едва на 2 март 1969 година.
След първия успешен полет
Лев Поликашин/SputnikСъветският самолет е малко по-бърз от своя западен колега (2500 км/ч срещу 2150 км/ч) и може да се издигне на по-голяма височини (19 000 метра срещу 18 300 метра). "Те в много отношения са подобни един на друг", утвърждава авиоконструкторът Алексей Туполев, син на Андрей Туполев. "Няма нищо изненадващо в това – и двата самолета са от един клас: броят на пътниците, скоростта, височината на полета и теглото са почти еднакви. Идентичността на основните характеристики също предизвика външно сходство".
Съществената разлика в конструкцията им се дължи на факта, че "Конкорд" е предназначен за междуконтинентални полети от Европа до САЩ и обратно, докато полетите на Ту-144 трябва да преминат през територията на Съветския съюз.
Френско-британският свръхзвуков самолет може да лети на по-малка надморска височина, защото прелита над безлюдния океан, а съветският самолет трябва да се издигне по-високо, защото се движи над населени места. Преминаването в свръхзвукова скорост може да увреди човешкия слух и да счупи прозорци и стени. Оттук се пораждат разликите в теглото, разхода на гориво и редица други показатели на двата самолета.
Стартирането на серийното производство на Ту-144 в началото на 1970-те е помрачено от катастрофа. На 3 юни 1973 г., по време на международното авиошоу в Льо Бурже, първият сериен съветски свръхзвуков самолет се разпада във въздуха и пада върху жилищен район.
В резултат на това загиват шестима членове на екипажа и осем жители на селото. Разследването не разкрива неизправности в работата на системите на Ту-144 и не може да установи причината за катастрофата на самолета.
Въпреки това производството на Ту-144 продължава. Построени са общо 16 летящи екземпляра. Два от тях работят по маршрута Москва – Алмати, който е открит през 1977 година.
Полетът се издига на височина до 17 000 километра и развива скорост от 2000 км/ч. Пътническият самолет изминава разстояние от 3260 км за два часа вместо за пет, както го правят обикновените самолети.
"Самолетът започна да се издига с такъв колосален наклон, че имаш усещането все едно седиш в изстрелващ се космически кораб: крака ти са над главата, шум на ревящите двигатели, претоварване, което продължава две-три минути след излитането, – спомня си един от пътниците. – Постепенно налягането в облегалката на седалката започва да намалява. Ъгълът на изкачването също спада... Съвсем скоро, когато още не е достигнато ясното небе, обявяват по високоговорителя: "Уважаеми пътници, нашата надморска височина е 11 000 метра, скоростта е 1200 километра в час...". Ура, ние пътуваме със свръхзвукова скорост!"
"Височината от 17 000 метра не е нито 10 или дори 12 хиляди... Облачната покривка, над която летяхме, се простираше под нас толкова далеч, че изглеждаше сякаш лежи на земята. Това е особено забележимо, когато земята и сенките на облаците се виждат между разкъсаните облаци, те всякаш се сливаха. До тях е цялата бездна от пространство, залята от ослепителната светлина на Слънцето", пише възхитен пътник.
Ту-144 успяват да направят 55 полета по маршрута Москва-Алмати и превозват 3284 пътници, но през 1978 г. е решено да се спре търговската употреба на свръхзвукови самолети в СССР. Причината е аварийно кацане на самолет по време на тестовете на нов двигател, които се провеждат през май същата година. В резултат на инцидента зигават двама членове на екипажа.
Истинската причина обаче е икономическата нецелесъобразност от използването на свръхзвукова пътническа авиация. Билетите за полета на Ту-144 струват почти два пъти повече от обикновените, така че самолетите често летят полупразни. Разходите за гориво, поддръжка на самолетите и създаването на подходяща инфраструктура на земята са внушителни. В същото време не се предвижда отварянето на пътнически маршрути към Европа.
След прекратяване на производството съществуващите екземпляри на Ту-144 се използват за превоз на товари, обучение и изпитателни полети. През 1993 г. самолетите са включени в съвместни руско-американски изследователски програми.
Западният събрат на Ту-144 има по-голям късмет. Големият брой бизнесмени в Европа и САЩ са готови да дадат сериозни суми пари, за да прелетят океана само за три часа и половина. "Конкорд" преустановява дейността си едва през 2003 г. след повишаване на цените на горивата, като по този начин временно слага край на световния свръхзвуков пътнически трафик.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си