Това необичайно оръжие е прието на въоръжение в Червената армия на 3 септември 1941 г. с работно название ВМ-37. Минометът е прокетиран така, че дръжката на обикновената сапьорска лопата е едновременно и цев на леката 37-мм минохвъргачка. Широката част служи като опора при стрелбата с оръжието.
Предлопага се, че с помощта на ВМ-37 военнослужещите ще могат да поразят противник на дистанция до няколкостотин метра, да се окопаят и защитят от куршуми и осколки. Минометът лопата може да се използва и в близък бой.
Но на практика се оказава, че всичко това не е толкова лесно изпълнимо. ВМ-37 тежи килограм и половина и е много по-дълъг и тежък от нормална сапьорска лопата и в края на крайщата е по-неудобен за употреба.
Като миномет ВМ-37 е много далеч от идеала. Осколъчното действие на мините е слабо, а заради близкото разстояние на стрелба противникът може да отвърне с автомат и картечница.
Заради отсъствието на мерни устройства минометът лопата не е много точен, а от честото използване на оръжието се деформира и неговата опорна подложа. Всичко това води до извеждането от употреба на ВМ-37 през февруари 1942 г.
Идеята за миномет лопата се възражда в края на 1970-те години, когато е разработен гранатомет лопата "Вариант". Все пак и този проект не получава добро развитие.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си