Московски пенсионер работи като дядо

Всеки петък 67 годишният Вячеслав отива при своята внучка. Той чака този ден цяла седмица. През останалото време пенсионерът работи като дядо: води чужди деца на училище, на кръжок, може дори да ги нахрани със зелева супа и ябълков сладкиш (шарлотка) собствено производство. Вячеслав казва, че е станал „неделен дядо“, за да избяга от самотата

„Уча ги на рисуване, пирография върху дърво, дърворезба, гравиране върху метал, шахмат, шашки и друго. Водя ги на кино, театър. За да ги нахраня им приготвям зелева супа, каша, котлети, ябълков сладкиш. 67-годишен, висше образование, без вредни навици“, пише в обявата на Вячеслав в интернет (без да дава фамилията си, защото не „иска слава“). Казва, че работи като дядо вече около година. Взима по 200 рубли (5 евро) на час. „Много мои познати се оплакваха, че няма кой да се грижи за децата, докато родителите им са на работа. Когато видях обявата за неделен татко си помислих: защо да не пробвам да поработя като неделен дядо?“, разказва Вячеслав. Той уверява, че притежава педагогически опит: когато синът му бил в началните класове, Вячеслав водел в неговото училище кръжок по пирография на дърво и часове по политическа информация. „Харесва ми да работя с деца, да общувам с техните родители“, казва Вячеслав. Понастоящем неделният дядо гледа момченце и момиченце на 6 годишна възраст, които трябва един път седмично да води на занимания по спорт и танци. Децата го наричат дядо Слава. 

„Дядо Слава“ казва, че за целия този период е пуснал само две обяви, защото няма нужда от прекалено много клиенти. Той кани хората, които се интересуват от офертата, в своя дом. Най-често те го разпитват за семейството, внуците, вредните навици. За Вячеслав е важно децата да живеят в неговия район и да са на възраст от 4 до 12 години. „Това е любимата ми възраст, защото по-малките деца плачат за майките си, а с тийнейджърите е трудно да се намери общ език“, обяснява пенсионерът.

Един път седмично, в петък, отива да види своя син и четиригодишната си внучка, като пътят му отнема повече от час. През останалите дни той е сам: „Жена ми почина след прекаран инсулт. Три години я гледах. Научих се да готвя“. Дядо Слава казва, че може да приготви практически всичко, но незнайно защо неговите кулинарни умения не предизвикват интереса сред клиентите му. „Може би не искат да прекарвам много време в домовете им?“, предполага той.

Вячеслав живее близо до парка „Соколники“, в който постоянно се организират танци за възрастни хора. Но той никога не ходи на такива вечеринки. „Не ми харесва да живея в самота, и може би не съм прав, че не ходя на танци. Но такъв човек, като моята съпруга, не може да се намери. А и жените на такава възраст се запознават с идеята да получат пари или апартамент“, разсъждава той.

Вячеслав се бори със самотата не само с работа си на дядо, но и помощта на интернет. Особено му харесват общности от сорта на „давам даром“, но не защото има нужда от някакви вещи: „Нямам необходимост да обменям нещо или да подарявам. Просто ми е интересно да се запознавам с хора, а после и да се срещам с тях“.

Оригинален текст http://mn.ru/society/20130115/335244235.html

"Российская газета". Всички права запазени.