Църквата помага за отказването от наркотиците

Село Георгиевско представлява телефонна будка и няколко къщи на малък хълм, от които обитаемите се броят на пръстите на едната ръка. Останалите са с пропаднали покриви и наклонени огради. На територията на манастира е чисто: плодовите храсти са акуратно подстригани, градинските инструменти са подредени, оранжерията е покрита за зимата, пътеките са изметени, в заградено място се разхожда кон, из двора ровят добре охранени кокошки, а за реда зад ограда следи овчарско куче. Наблизо се строи краварник, защото при първа възможност свещениците ще купят крава.

Из енорията ходят здрави, розовобузести младежи с добри обноски. Александър примира от умиление, докато държи в ръцете си кротка кокошка, Антон разказва за възхитителните изгреви над Волга, Андрей смутено отбелязва какво щастие е да твориш, а на нощното шкафче на грубоватия, и понякога прекалено праволинеен Константин лежи книга на Ерих Мария Ремарк.

Историята на наркотичната зависимост на „възпитаниците“ е приблизително една и съща – на 12-14 години е започнал да пие и пуши, после е пробвал „нещо“, после неочаквано се пристрастил, но дълго не смятал себе си за наркоман. 

По думите на отец Мефоди Кондратиев идеята да се вземат наркозависими за превъзпитание е възникнала от безизходица. През 1993 година свещениците взели в енорията един наркоман експериментално, настанили го в отделна къщичка, дали му един електрически котлон и се стараели, колко се може по-малко да контактуват с него – без значение, какво прави. По-късно наркоманите в манастира станали двама, но свещениците, както и преди, спазвали дистанция.

В края на 90-те години разбрали, че трябва да се действа по друг начин, през следващите няколко години се създал модел за провеждане на рехабилитация, по който се работи и до ден днешен.

Възпитаниците на центъра, който се намира на брега на Волга, казват, че не е никак лесно да попаднете в него: трябва да минете събеседване и да успявате да останете „чист“ минимум десет дни преди пристигането в енорията. Приетият в манастира подписва споразумение за това, че се задължава да слуша духовниците, да посещава църковните служби и да изпълнява послушание, тоест различни задачи.

Рано сутрин свещениците и техните възпитаници участват в служба, после имат кратка физзарядка и закуска. След закуската и обеда всеки се заема със своите манастирски задължения – един цепи дърва, друг събира сено, трети чисти килиите. Преди вечеря отново има служба. Събота и неделя са почивни дни - без да се смятат кратките служби и храненията, младежите имат свободно време.

Съботните вечери се провежда „разбор на седмицата“: всеки от енорийски духовници обсъжда около час и половина със своите възпитаници по-рано съставен план за изминалата седмица. Неделите свещениците подготвят своите подопечни за обикновения живот и обсъждат с тях битови въпроси – как да посрещнат гости или как да подредят стая. След вечеря има кинопрожекция. Филмите се подбират от игумена Силуан. В Георгиевско гледат филми на Тарковски и Звягинцев, руска и чуждестранна класика. В понеделник вечер, възпитаниците заедно с монасите, обсъждат филма, който са гледали.

Рехабилитацията условно се разделя на няколко етапа. По време на първия пациентите „идват на себе си“ и в писмена форма размишляват над три поставени теми: история на зависимостта, отрицание (по какъв начин наркоманът е оправдавал своята зависимост) и безсилие-неуправляемост (описание на това, как сам е бил неспособен да се справи със своята зависимост от наркотиците и невъзможността да управлява своите мисли, действия и постъпки по отношение на наркотичните вещества).

Вторият етап е насочен към духовната същност. В продължение на няколко месеца пациентите учат, как да се борят със зависимостта с помощта на аскетизъм, обяснява им се смисълът на поста, молитвата, послушанието и църковните тайнства.

Третият етап е адаптационен, или още го наричат „средата на пътя“. Младежът, без да губи връзка със своя наставник, урежда живота извън общността – намира си работа, възстановява социалните си връзки, учи се да живее в свят без наркотици.

Времето за рехабилитация в манастира е около година и половина. Никой не стои тук на сила. Когато възпитаникът почувства в себе си сили отново да живее в светско общество, той се съветва с наставника си, и после си тръгва.

Въпреки че в Свято Георгиевската енория смятат създаването на модела за лечение на наркомани за успешен, не бързат да го обръщат в цифри. „Престанахме да водим статистика“, казва отец Мефодий Кондратиев. По неговите думи, това е неблагодарна работа – зависимостта остава за цял живот и никога не знаеш, кога човек може да се срине. Поради това бившите наркомани сами се наричат „оздравяващи“, а не „излекувани“.

Впрочем, отец Силуан уверява, че „чисти“ остават повече от половината. Тези, които се сриват, често не се взимат обратно, защото са лош пример за другите възпитаници и компромис с пропадналия.

Снимки: Денис Синяков 

Оригинален текст: http://www.gazeta.ru/social/2013/01/21/4935169.shtml

"Российская газета". Всички права запазени.