Град Саров, който е заобиколен от непроходими гори, е едно от най-секретните места в бившия Съветски съюз. Той е родното място на съветската атомна бомба и все още е център на руската ядрена индустрия. Но градът е дом и за един от най-почитаните православни манастири, който сега е недостъпен за поклонници и е населяван само от четирима отдадени на вярата монаси. През последните години, един дълго и тихо воден дебат в града, дали обителта да се отвори или да остане затворена, въвлече нов могъщ играч – Руската православна църква.
Саров е заобиколен от непроходими гори. Това е родното място на съветската атомна бомба
„Хората тук едновременно се молят за мир по света и правят неща, които могат да взривят същия този свят на парчета“, каза известният иконограф Павел Бусалаев по време на среща през миналия месец, на която местни жители и поддръжници на църквата от Москва и Санкт Петербург се срещнаха, за да дискутират дилемата с двойната идентичност на града.
Атомен град, променената църква
Саров изчезва от съветските карти през 1946 година, трансформиран с декрет от маловажно провинциално градче в ключово място за изследване и развитие на ядрени оръжия. Някои от сградите някога са принадлежали на шестия по големина манастир в дореволюционна Русия. Неговата камбанария все още се извисява над околния пейзаж, но си няма камбани. Оцеляла е единствено, защото е служела за монтаж на телевизионни предаватели, които са демонтирани чак през миналата година. Основните църкви са разрушени от съветските власти през 50-те години.
„Хората тук едновременно се молят за мир по света и правят неща, които могат да взривят същия този свят на парчета“
Саров е известен с най-дълго останалото му по съветско време кодово име – Арзамас-16. Градът днес се гордее със своите съоръжения, сред които най-големият руски суперкомпютър, най-голямата европейска станция за лазерно индуциране на термоядрен синтез и най-големият европейски линеен ускорител на частици. Туптящото сърце на града Саров е Руският федерален ядрен център, известен още със своя съветски акроним ВНИИЕФ. В него работи една пета от цялото 92 хилядно население на града.
Секретният Саров
Докато Саров изглежда като обикновен руски град - архитектура, която варира от тухлени сгради и фасади от сталинската ера до късни съветски неприветливи и лъскави пластмасови магазини – той все още е един от 40-те руски „затворени градове“ или, както още ги наричат, ЗАТО (закрито административно-териториално образование), архипелаг от градове с ограничен достъп.
Според Игор Бабичев, парламентарен служител и водещ специалист по ЗАТО, затворените градове са дом за 1 269 948 руснаци, или малко под 1% от цялото население на страната. И до днес, служителите на ВНИИЕФ с достъп до класифицирана информация нямат право да пътуват до страни, различни от Беларус, Казахстан и Украйна, освен ако нямат официално разрешение за бизнес пътуване. Всички чуждестранни туристи могат да посетят градовете, само като се присъединят към организирани местни групи, придружавани от офицер от Федералната служба сигурност (ФСБ).
Църковното възстановяване не е толкова лесно
При това почти херметично затворено положение е трудно за Руската православна църква да възстанови прочутата обител, Саровския манастир Успение Богородично, в нейната слава отпреди управлението на Съветите. В края на VIII и началото на XIX век, манастирът е бил дом за един от най-великите светци на руското християнство – Серафим Сарвоски, мистик, лечител и проповедник за достигане до Светия дух чрез любов, който едва ли може да е пример за обладател на военна мощ.
Саров е бил дом за един от най-великите светци на руското християнство – Серафим Сарвоски, мистик, лечител и проповедник за достигане до Светия дух чрез любов
Руската православна църква бавно работи, повече от десетилетие, за да въздигне манастира. През 2003 година някои от църковните сгради, с изключение на основната, са реставрирани по повод стогодишнината от канонизацията на св.Серафим.
„Преди десет години, нито манастирът, нито църквата, въобще съществуваха в съзнанието на гражданите или бащите на града“, казва Сергей Чапнин, изпълнителен редактор на списанието на Московската патриаршия, който често посещава града в началото на хилядолетието. „Трябваше подробно да им обясняваме, по един сложен и терапевтичен начин, че тук имаме манастир с 300 годишна история и трябва да уважаваме това, да позволим на църквата да се върне.“
Църквата е добре дошла, но бодливата тел си стои
Когато представителите на ядрената индустрия правят някои предложения към Църквата, по същия начин дават да стане ясно, че според тях Саров трябва да остане затворен град.
„Когато говорим за мисията да се защитава родината, хората (които разработват и произвеждат ядрени оръжия) определено имат някакъв вътрешен конфликт“, казва директорът на ВНИИЕФ Валентин Костюков по време на среща през декември, като намеква, че Църквата може да помогне на учените да се преборят с неспокойното си съзнание. „Да, те създават оръжия за отбрана, но възникват някои вътрешни въпроси – каква е целта, за какво?“
Неблагоприятната страна на секретността
В статия, публикувана през 2008 година, градският плановик Сладков пише, че през последните години тайните служби са станали по-натрапчиви в работата си. Докато в съветските времена КГБ е второстепенно за учените и инженерите, чиято работа защитава, той казва, че през последните години учените се оплакват от прекалено много ограничения, които им налагат от ФСБ.
Секретността и ограниченията за пътуване прогонват младите учени
Сладков и други също така посочват, че секретността и ограниченията за пътуване прогонват младите учени, въпреки че директорът на ВНИИЕФ казва, че 32% от работещите в центъра 18.500 човека са на възраст под 35 години.
„Твърде съществена част от територията на Русия е с ограничен достъп“, казва Алексей Голубев, кмет на Саров, който е и председател на асоциацията на затворените градове на Росатом. „Искам да разбера: това ли е нормата на нашия живот, и трябва ли евентуално да станем затворено общество, което е структурирано, сегментирано, и където мобилността е ниска, докато само големите градове ще бъдат глобални, с глобални граждани, които живеят в тях? По мое мнение, Русия има нужда да се научи да живее в отворено общество. Въпреки всички проблеми, свързани с тероризма или национализма, защото пътят към затвореността не ни води наникъде“.
Оригинален текст:
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си