Един ден в детския дом

Между впрочем, най-интересното се случва, когато децата трябва да си тръгват от детския дом. Кореспондент на RBTH прекара цял един ден с децата и поговори с техните възпитатели

7.00 – Ставане

За семействата в детския дом започва нов ден. В Кондровския детски дом „семейства” се наричат малки общностни клетки, състоящи се от шест-седем деца и трима възпитатели. Всяко семейство живее в отделен блок, който се състои от четири стаи. Във всяка стая живеят по две-три деца, една от стаите е обща, където те могат да поиграят и да погледат телевизия.

Редът за възпитаниците на дома с нищо особено не се отличава от живота на хилядите деца, които растат с родители, само с тази разлика, че тук те си нямат нито мама, нито татко, а думата „семейство“ има съвсем друго значение. В детския дом сега има малко повече от шестдесет деца, въпреки че комплексът е предвиден за сто и двадесет. Наскоро домът в Кондрово навърши седемдесет години, а сегашният корпус е построен преди двадесет.

 

8.00 – Закуска

Сградата на детския дом се изпълва от сънената глъчка на възпитаниците, стичащи се от различните етажи към столовата. Менюто е примерно такова, като в детска градина или училище. На закуска, като правило, има каша и чай с кифла. Всички ястия се приготвят тук, на собствената кухня на дома. Децата сядат около масата по семейства. В семействата се подбират деца с разлика от три-четири години във възрастта. Всяко семейство си измисля име: „Слънчице“, „Палавници“, „Веселите момчета“ и т.н., но администрацията, в своите вътрешни документи, ги различава по номера, от първи до шести. „Така е по-просто. Те могат да си сменят името всеки ден. Ние не се намесваме за това, а номерът на семейството си остава един и същ“, казва директорът на детския дом Алберт Блашков.

Блашков е начело на дома малко повече от година. Преди това седем години е работил в поправителна колония за непълнолетни престъпници. По думите на директора, принципът на работа не се отличава много: същите деца, същите взаимоотношения. Но, за разлика от колониите, където ръководството има право да наказва осъдените, тук трябва да се действа тактично и да се влияе на децата чрез методите на убеждение и внушение. „Не мога да наказвам деца, дори доста да нарушават дисциплината, трябва да се прибягва до психологията и педагогиката. Трябва да обяснявам, да се обръщам към съвестта им, да обещавам привилегии за добро поведение. Например, когато ни дават карти за летен лагер или билети за цирк, те винаги са по-малко от броя на възпитаниците. Ние естествено изпращаме единствено тези, които имат добро поведение. Това се прави и, за да не се срамуваме заради нашите трудни деца“, обяснява Алберт Блашков.

 

8.30 – Училище

След закуска децата отиват в обикновено училище и учат с останалите деца. Никой не ги изпраща до училище и не ги посреща след часовете. Един от най-разпространените проблеми е бягството от училище. Случва се детето да излезе от дома, но да не отиде на училище, а да се разхожда, докато не дойде време за обяд. След няколко оплаквания от класни ръководители, кръшкачите отиват на сериозен разговор с директора на детския дом. По правило една беседа е достатъчна само за седмица, а после всичко се повтаря отново.

Не може да се каже, че директорът е лишен от всички мерки за въздействие върху децата. Тук, както в армията, се прилага трудова терапия. Нарушителите на реда се наказват с домашна работа: чистят сняг или мият помещенията. 

 

13.00-15.00 – Обяд. Лично време.

Днес за обяд има супа, картофи с месо и компот. Но менюто всеки ден е различно. Обядът продължава два часа, защото децата идват по различно време от училище, така че това се превръща в достатъчно свободно мероприятие. Както и това, което се случва след него: децата се занимават със свои работи: почиват си, пишат си домашните, може да се разходят из двора или дори извън дома. Някои врати са винаги отворени и, за да се мине през тях, не трябва да се пита. Най-важното е да успеят да се върнат до вечерната проверка – 10 часа вечерта.

 

17.00. Извънкласни занимания

Вечерта настъпва времето за кръжоци и извънкласни занимания. Може да се отиде на басейн, спортна зала или в компютърната стая. Тук има и шивашка, дърводелска и шлосерна работилница, музикален кабинет и зала за хореография. В детския дом има дори малка православна църква, където се извършват кръщенета и служби на празници. В центъра на сградата има голяма зимна градина с папагали в клетка, направена от задържаните в изправителната колония, която се намира недалеч.

Интересите на възпитаниците на дома по нищо не се отличават от тези на другите деца – спорт и компютърни игри. Във всяко семейство има компютър и съвременна игрова приставка. Те са подаръци от гости и спонсори, които не липсват на детския дом. Въобще, ако ги няма спонсорите, то нямаше да я има красивата детска площадка в двора, нито спортната зала, нито много други блага на цивилизацията. Бюджетното финансиране е ограничено и обезпечава само необходимото.

Учениците от горните класове (осми и девети) минават курс по социална адаптация. По двама души от тях живеят в социален хотел в продължение на две седмици. През този период те живеят без възпитатели, сами си приготвят храна и напълно се обслужват сами. По време на ваканциите хотелът се населява от випускници на дома, които идват от своите учебни заведения.

Децата живеят в дома, докато не завършат девети клас в училище. След това постъпват в техникуми или професионални училища и се преместват в общежитията на даденото учебно заведение. Но връзката с детския дом не се прекъсва. Тук започва т.нар. постинтернатно съпровождане. Сътрудниците на дома поддържат връзка със своите бивши възпитаници и им помагат да решават възникващите проблеми. „Въпросите са различни. Да се издаде паспорт, да се съберат документи за жилищна субсидия и дори помощ за попълване на документи при раждане на дете“, казва Елена Разамбиева, социален педагог. 

 

19.00-20.00 – Вечеря. 22.00 – Вечерна проверка и лягане

Фактически, никакви жизнени проблеми не засягат тези деца. Те са обути, облечени и нахранени. Със суровата реалност се сблъскват едва тогава, когато напускат дома, а после и учебното заведение. Ако детето по-рано е било записано в едно жилище с родителите си, макар и лишени от родителски права, то по закон е длъжно да се върне в това жилище. Често такива жилища отдавна са свърталища за наркомани и алкохолици, но няма алтернатива. Може да се отложи този момент и да се учи още, но това е само временна мярка. Държавата е длъжна да даде жилище на тези, които няма къде да се върнат. Как привикналият да получава всичко наготово младеж ще живее там сам, е проблем, с който малцина се занимават. За това отчасти съществува и постинтернатното съпровождане. 

"Российская газета". Всички права запазени.