Руски фотограф се бори с детския рак

Всяка година в Русия от рак умират повече от хиляда деца. Ако не са благотворителните фондове и доброволният труд, смъртните случаи може да бъдат и повече

Да отмъстиш на реалността

Рита Хайрулина (18 г.) е шампионка на Европа по триатлон и участник във фото проекта «Ние живеем на тази Земя”, ръководен от Юри Храмов. Преди една година на нея са й открили рак на кръвта, и докато Рита се лекува, тя се сдобива с ново хоби. „Аз снимах всичко, което виждах: лекарите, сестрите, гледката от прозореца”, разказва момичето, и оправя късите си коси на главата - единственото напомняне за болестта. „Фотографията ми помогна да се откъсна от ставащото наоколо”, добавя тя. Рита прекарва в болничната палата почти една година, не са допускани приятелите й до нея, тя редовно е била подложена на инжекции и химиотерапия, от която й окапват косите. Разходките също бяха забранени.

„Психолозите казват, че в такава ситуация започва визуален глад, - пояснява фотографът Юри Храмов. – А фотографията, както и всяко друго изкуство, развива фантазията. Благодарение на нея, потискащите стени на тясната палата могат да бъдат превърнати в замък или джунгла”. Вече шест години Юри се занимава с проекта „Ние живеем на тази Земя”. Той посещава децата, които се лекуват в Центъра за детска хематология, онкология и имунология в Москва, и разказва, и показва, как да снимат омръзналите им обекти: вратата, тавана, леглото, прозореца. „Да ги снимаш красиво и интересно – това е нашият начин да отмъстиш на реалността”, с усмивка говори фотографът.

 

Живот или подпис?

Някога Юри Храмов е бил чиновник, след това бизнесмен и е снимал само за собствено удоволствие. После вижда обява: благотворителен фонд търси доброволец, готов един път в месеца да обяснява на деца основите на фотографията. Той изпраща молба, и го приемат. След малко Храмов разбира, че занимания веднъж на месец са малко. Малко най-вече за него самия, защото потребността за общуване с деца е увеличава. И тогава започва да ги посещава всяка седмица.

Веднъж, след поредното занимание, той разбира, че в реанимацията умира дете. „На него му остават тридесет минути”, казва лекарят. Момчето все още може да бъде спасено, но нужното лекарство липсва в болницата. „Тогава започват да звънят в друга болница и оттам обещават да услужат с нужния препарат. Скочих в колата и по поледицата, нарушавайки всичките правила за движение, отидох за спасителната ампула”, спомня си фотографът. Приливът на адреналин беше голям. Храмов успява да спаси момчето.

На следващия ден той отива на работа: трябвало е да получи подпис от някакъв чиновник. Юри седи пред кабинета му цяла вечност, преди да му върнат документите обратно. „Когато аз държах подписаните документи в ръка, разбрах: за да спася детски живот, ми потрябваха петнайсет минути. За да получа подпис на документ от руски чиновник, който струва колкото грош, който на никой няма да помогне – осем часа”, говори Храмов. От този ден фото проектът „Ние живеем на тази Земя” става за него дело за цял живот. В проекта му помагат много известни руски фотографи – никой от поканените майстори на фотографията не отказва да проведе майсторски клас за децата в болницата.

 

След изписването

Един път в годината Храмов заедно с десет-петнадесет деца, боледували от рак, пристигат в Хайделберг, Германия. Те се установяват в неголям хотел, разхождат се из града, посещават музеи и замъци и, разбира се, фотографират. Участието в пътешествието за всички подчинени на Юри е безплатно. „На колко деца родителите им биха могли да заплатят подобно пътуване? - задава фотографът почти риторичен въпрос. - Само на едно или две, нали много от тях са от провинцията и от слабо обезпечени семейства.


На въпроса: „А ако Вие нямахте пари за пътуването на децата в Хайделберг?”, без да се замисля, Юри отговаря: „Щях да взема банков кредит”. Източник: Амвросий Храмов

Според мнението на участничката в проекта Катя Казакова (26 г.), преболедувала от рак преди седем години, не е важно, кога човек е оздравял. При него психологическите проблеми ще останат задълго. Някои младежи заради това, че са отслабнали или напълнели под въздействието на хормоните, се заяждат в училище. Други продължават да винят себе си, че са се разболели и са накарали роднините да страдат. „Но голяма част от тях просто няма с кой да поговори, - споделя Катя. – За времето, проведено в болницата, те губят приятелите си. Освен това човек, който е преживял страшна болест, променя възгледите си за света”. Да разбере този възглед може само този, който също е боледувал. И, разхождайки се с фотоапарат на шията, те забравят за всичко. В това число за гутаторите и респираторите.

Може да видите детските снимки, направени с недетска дълбочина на изложение. За тяхната полза Юри Храмов говори малко, и без това всичко е ясно. Затова просто разказва история, която разбира от родителите на едно от децата. В училището връстниците на момчето започват да го дразнят, защото е плешив след химиотерапия. „Е, и какво, като съм плешив? - отговаря той. - Затова пък аз имах две изложения в Москва, а вие колко имате? ” Освен изложенията Юри Храмов регулярно издава албуми с детски фотографии. По-голямата част от тиража успява да продаде.

Мечтата на Юри е да организира фотогалерия, в която младите фотографи от различни страни да могат да работят заедно. В успеха на тази идея той не се съмнява. Юри по принцип е оптимист и много се смее. Затова когато той говори, че проектът се финансира от собствения му джоб, изглежда, като че ли това е поредната му шега. Но това е истина. И на въпроса: „А ако Вие нямахте пари за пътуването на децата в Хайделберг?”, без да се замисля, отговаря: „Щях да взема банков кредит”. 

"Российская газета". Всички права запазени.