Денят на подводничаря: история на празника

Професионалният празник се появява през 1996 година в съответствие със заповед на главнокомандващия на Военноморския флот на Русия. Датата за празника не е избрана случайно. На 19 март (6 март по стар стил) 1906 година подводниците са отделени в самостоятелен клас бойни кораби в руския флот

В заповедта №52 на Морското ведомство от 24 март (11 март по ст.с.) 1906 година, подписана от морския министър, се казва „Негово превъзходителство Императорът (Николай II), в ден 6-и на март тази година, Височайше повели да се разпореди… да се включат в класификацията на корабния състав на флота подводните лодки“. Този ден се смята за официалната рождена дата на подводните сили на руския флот.

 

Подводният флот на Негово Величество

Идеята за подводното плаване е многократно обсъждана в правителствените и военни кръгове на Русия през XVIII и ХIX век. За първи път за подводници се споменава документално от Ефим Никонов в руски източник от 1718 година като „потаен съд“. През 1834 година е построена подводница по проект на руския военен инженер-фортификатор Карл Шилдер. После по проект на Стефан Джевецки е създадена подводница, която за пръв път се прави серийно. Морското ведомство поръчва 50 броя на Джевецки за отбрана на морските крепости.

До 1900 година в Русия са построени повече от 60 подводници. Всички те били предназначени за прикрепване на мини към неподвижни (закотвени) кораби на противника.

В края на ХIХ век в командването на военноморския флот и висшето ръководство на Русия достигат до извода, че е необходимо създаването на руски флот от нов клас кораби, които да са способни да нанасят удари по кораби на противника от подводно положение. Такива кораби били наречени миноносци или полуподводни съдове. Днешното име – „подводница” е измислено чак през 1906 година.

На 4 януари 1901 година (22 декември 1900 ст.с.) Морското министерство създава комисия за проектиране на подводници. По проект на комисията през 1903 година е построена първата руска бойна подводница „Делфин“ ("Миноносец № 113").


Руско-японската война 1904-1905 година е първата в световната история, при която се използват подводници

Първото руско съединение, бригада подводници, е сформирано през 1911 година в състава на Балтийския флот и е базирано в Либав (днес г. Лиепая в Латвия). Бригадата включва 11 подводници, плаващите бази „Европа“ и „Хабаровск“. В началото на Първата световна война в състава на руския военноморски флот вече са зачислени 22 боеспособни подводници, а още 24 се строят. Техните бригади, дивизиони и отряди са разположени на Балтика, Черно море и Тихия океан. През Първата световна война (1914-1918) подводниците широко се използват за контрол над морските пътища, унищожение на противникови кораби, като средство за отбрана срещу лодки, за разузнаване и стоварване на диверсионни и разузнавателни групи, а също и като транспортни средства.


  

Подводниците на Съветите

След края на гражданската война състоянието на подводните сили на Съветския съюз е катастрофално. Строителството на съветски подводен флот започва след преодоляването на последствията от разрухата с възстановяването на подводниците, запазени от царския флот.

В периода 1930-1939 година за флота на СССР са построени повече от 20 големи, 80 средни, 60 малки подводници и 20 подводни минни заградители. В началото на Великата отечествена война в състава на четирите флота има общо 212 подводници.


В годините на Великата отечествена война от удари, нанесени от съветски подводници, нацистите губят в морето 35% от всички свои бойни и транспортни кораби.

В резултат на реализацията на послевоенните корабостроителни програми в периода 1946-1956 година са построени 154 подводници, като едновременно започва разширеното строителство на подводен флот по нови проекти. В началото на 1958 година са построени 260 подводници по тези проекти. През същата година на въоръжение във флота влиза и първата съветска атомна подводница 627 "К‑3" ("Ленински комсомол"). През 1961 година Военноморският флот на СССР вече има 9 атомни подводници – 4 ракетни и 5 торпедни.

С оборудването на подводниците с балистични и крилати ракети – носители на ядрено оръжие - и появата на подводниците на ядрени енергийни установки подводните сили влизат в океана и стават основната ударна сила на Военноморския флот, която е много мобилна, незабележима и способна да решава оперативни и стратегически задачи.


 

Подводниците на нова Русия

Днес основата на руските подводни сили на ВМФ, които влизат в триадата стратегически ядрени сили на държавата (триадата – стратегическа авиация, междуконтинентални балистични ракети и подводници), се състои от съвременни атомни стратегически и многоцелеви подводни ракетоносци, въоръжени с морско базирани балистични и крилати ракети.

В резултат на реализацията на държавната програма до 2020 година във ВМФ трябва да влязат на въоръжение 8 ракетни подводни крайцера и 16 многоцелеви подводници.

В Деня на подводничаря в главните бази и пунктове на флота се провеждат тържествени мероприятия, на които се отдава заслуженото уважение на всички поколения подводничари.

Денят на подводничаря се отбелязва не само от военните, но и от създателите на подводния флот – служители в проектантски организации, корабостроителни и ремонти заводи. Благодарение на талантливите конструктори и инженери, които са квалифицирани в работата, която вършат, подводниците се търсят както в руския военноморски флот, така и във флотилиите на други страни.

"Российская газета". Всички права запазени.