Березовски: краят на епохата на 90-те

Човекът, който в края на миналото столетие придоби славата на „кръстник на Кремъл“ заради своето умение да решава политически и бизнес въпроси чрез използването на властовия ресурс, майстор на хитроумните политически комбинации, притежател на остър и проницателен ум, преди смъртта си беше лишен от политическо и финансово влияние, а информационният фон около него през последните години може да се определя от скандали, свързани с раздяла с активи и несполучливи съдебни спорове с негови бивши делови партньори

Кариерата на Березовски до началото на 1990-те години се развива напълно типично за представител на съветските научни среди. Роден в Москва през 1946 година, в края на 1960-те години, математик по образование, започва да се занимава с проблемите на системите за управление. На 37 години защитава докторска дисертация, а на 45 годишна възраст става член-кореспондент на Академията на науките.

Новите възможности, открили се в края на 1980-те години с либерализацията на икономическия режим в СССР, не оставят равнодушен Березовски. През 1989 година, благодарение на свои лични контакти с ръководителите на съветския автомобилен гигант ВАЗ, става директор на съвместното предприятие „ЛогоВАЗ“.

Като залага основата на своята финансова империя, Березовски започва активно да „играе“ в политиката. Близостта му до Кремъл му позволява да стане един от допуснатите до търговете на акции през 1995 година – серия от приватизационни сделки, в резултат на които няколко от най-големите руски предприятия, предимно нефтени и металургически, стават собственост на избрани финансови групи. Групата на Березовски се сдобива с компанията „Сибнефт“, която е истинската перла в неговата корона.


Още по темата: Почина Борис Березовски

Освен това Березовски проявява интерес и към придобиването на „Аерофлот“. Това обаче става причина за наказателно преследване: руските власти установяват, че той, посредством свои доверени лица, се опитва да приватизира финансовите потоци на авиопревозвача без да се стига да официална приватизация, което е нанесло финансов ущърб на интересите на държавата. В крайна сметка, през 2007 година, след няколко годишно съдебно дело, Березовски е задочно осъден на 6 години лишаване от свобода.  

Самият той официално никога не е обявява стойността или обема на своите активи, а само дава мъгливи обяснения, че възлизат на няколко милиарда долара. В последните месеци на неговия живот в пресата излизат съобщения за това, че предприемачът е принуден да разпродаде своите активи, за да се разплати с дългове към партньорите си, съда и бивши съпруги.

 

Политикът...

Политическото влияние на Березовски на няколко пъти се превъплъщава в различни държавни длъжности: заместник-секретар на Съвета за сигурност на Русия (1996-1997 г.); изпълнителен секретар на Общността на независимите държави (1998-1999 г.); депутат в Държавната Дума (1999-2000 г.)

Смята се, че именно той помага на Борис Елцин да бъде преизбран на президентския пост през 1996 година.

През 1999 г. става депутат в долната камара на парламента. Обаче остава в Думата по-малко от година, подава оставка от парламента, а после и завинаги заминава за Лондон, където получава политическо убежище.

Березовски обяснява своето заминаване с разногласията, които има с Путин, който той отначало безусловно подкрепя, а после вижда, че новият президент на Русия води страната в грешна посока.

Политолозите обясняват бягството на Березовски с това, че опитите му да запази своето влияние в Кремъл срещат много жесток отпор.

 

Отмина една епоха

Обществената фигура Ирина Хакамада е убедена, че смъртта на Березовски няма да се отрази на обществено-политическия дневен ред на Русия: „Името му е митологизирано. Той беше скандален и провокативен герой, а със смъртта на героя си отива и информационен поток, свързан с името му“.

Съгласен с Хакамада е и заместник-генералният директор на Центъра за политически технологии (ЦПТ) Алексей Макарин. „Березовски отдавна се намираше в руския обществено-политически живот. В последното десетилетие нямаше никакво влияние… Фигурата му предизвиква малък обществен интерес днес“, - смята Макарин.

Съратникът на Березовски, ръководител на международния Фонд за граждански свободи, Александър Голдфарб, смята, че няма нито един аспект от днешния живот в Русия, на който той да не е оставил своя отпечатък. „Но най-главното е примерът за личен успех. За мнозина той е символ на човек, който от руините на държавата достига такъв успех“, казва Голдфарб.

„Неговата смърт, в известна степен носи символен характер: това е краят на епохата на 90-те“, - резюмира Алексей Митрофанов, депутат и председател на комитета по медии и информационна политика в Парламента.

Със смъртта на Березовски действително си отива една епоха - „историческа, авантюристична, смела, подла, мащабна, дребнава и безогледна“ - даде определение публицистът Александър Архангелски. „Докато са живи, за такива личности се говори с раздразнение, а след смъртта им се пишат книги и снимат филми за тях“, добавя Архангелски.

  

По материали на РИА «Новости», «Взгляд», «Газета.ru»

РИА Новости http://ria.ru/society/20130324/928720174.html#ixzz2OQshXJSo
http://www.vz.ru/top/
http://www.gazeta.ru/politics/2013/03/23_a_5114385.shtml

"Российская газета". Всички права запазени.