Трябва ли да се страхуваме от прогнозите за климатични промени?

Министерство на извънредните ситуации (рус. МЧС) на Русия през март публикува редица прогнози за случаи с изменения в климата на територията на Русия. В частност по данни на центъра „Антистихия”, температурата в Арктика към края на XXI век може да се увеличи вследствие на глобалното изменение на климата със седем градуса по Целзий.

Освен това експертите отбелязват, че темповете на изменение на климата на територията на Русия за 100 години са един и половина-два пъти по-високи, отколкото в целия свят, а през  последното десетилетие скоростта на затопляне в страната се е повишила няколко пъти в сравнение с XX век. Според мнение на координатора на програмата „Климат и енергетика” на Световния фонд за дива природа (WWF) в Русия Кокорин министерството в дадения случай постъпва като достатъчно умерен „прогнозист”.

„Въобще всички ведомства от типа на МЧС във всички страни, като правило, „грешат”, давайки една от най-лошите прогнози, често изпреварвайки дори Грийн пис...За съжаление, аз бих се съгласил с прогнозните данни на МЧС”, - казва Кокорин.

Арктика ще се разтопи? 

Експертът отбеляза, че при повишаване на средногодишната температура със седем градуса затоплянето в арктическия регион ще бъде неравномерно по сезони, например „два пъти повече в зимния период и почти без промяна в летния перидо, затова там със сигурност няма да растат банани”.

„Ако при вас минус 45 (зимата) се замени с минус 30 градуса, на пръв поглед е никаква разлика. Но в действителност я има, защото това ще се отрази в преходните периоди, есента и пролетта, ще се съпровождат с много силни виелици, ветрове – тоест много неблагоприятни условия за живота на хората, за работата, за всякакви домашни дейности”, - сподели Кокорин.

Русия е преди цялата планета? 

Експертът на WWF Русия потвърди, че разликата в скоростта на изменение на климата в Русия и в целия свят, в действителност, е почти два пъти. Такова „изпреварване”, по неговите думи, ще доведе до това, че Русия ще започне да търпи загуби в следствие на изменението на климата по-рано от другите страни.

„Разбираемо е, че най-много загуби ще понесат малките острови в държавата - ще бъдат наводнени някои низини на крайбрежните територии. И ето сега на преговорите (ООН по проблемите с изменението на климата) ние виждаме, че те вече крещят, като заклани, защото разбират, че ще им бъде зле, а останалите на това някак (безразлично) гледат ...”, - каза Кокорин.

По неговите думи, според направените изчисления, такива последствия вследствие на изменението на климата, като например дефицит на сладководна вода и повишаване на нивото на Световния океан, ще засегнат Русия незначително.

Обаче честотата на опасните явления на времето е още едно вероятно последствие на този процес и по всяка вероятност интензивността ще се увеличава, отдалечавайки от екватора към полюсите.

Тази разлика в скоростта на изменение на климата е обусловена от географското положение на Русия, поясни експертът. Със затоплянето на полюсите на планетата се увеличава и така нареченият меридионален пренос на въздушни маси между ниските и високи ширини на Земята. На екватора и на самите полюси такъв пренос по определение няма, а на ширини от 50-и до 80-и „най-силно ще се разпространяват потоците от въздушни маси то с нахлуване от север, то от юг”.

„Колкото сме по на север, толкова по-внезапно могат да се случат тези резки смени на температурата на въздушните маси... Безусловно другите страни в тези широти, Канада и САЩ, изпитват същото”, - споделя Кокорин.

Наводнение всеки четвъртък?

Освен това специалистите от МЧС прогнозират, че глобалното изменение на климата в близките десет години ще доведе до по-нататъшен ръст в броя на много мащабни природни катастрофи, в това число и наводнения. По данни на ведомството, в зоните за възможно въздействие на вредни фактори при аварии на критично важни и потенциално опасни обекти живеят повече от 90 милиона руснаци или 60% от населението на страната. Годишните икономически загуби от извънредни ситуации от различен характер може да достигнат до 1,5-2% от брутния вътрешен продукт – от 675 до 900 милиарда рубли.

 По думите на Кокорин, по-честите опасни явления на времето са по-сериозните последствия от изменението на климата, отколкото относително високата скорост в покачването на средната температура.

„Най-умерената оценка за средата на века е, че те (опасните явления) ще станат два-три пъти повече. А по-нататък изниква въпросът, ще станат ли загубите също в два-три пъти повече или ние ще успеем да ги намалим”, – каза Кокорин.

По неговите думи, засега учените могат да правят подобни прогнози само за много големи региони от планетата, например за цялата северна част на Евразия или Източна Азия, при това прогнозата засега фактически се свежда до два параметъра – за аномалните температури и аномално силните еднократни валежи.

Съкратена версия. Оригинален текст на сайта РИА Новости:

http://ria.ru/eco/20130320/928205482.html#ixzz2OAQSUyQ6

"Российская газета". Всички права запазени.