Едно минало за всички

Според експертите консервативните ценности трябва да залегнат в новите учебници

Руските власти искат от учените да подготвят единен учебник по история на Русия, който да замени множеството съществуващи учебни пособия, посветени на темата. Експертите предполагат, че новият учебник ще способства да укрепването на консервативните ценности в обществото.

Възможно е след година руските ученици да изучават историята на своята страна по единен на всички училища учебник. За това съобщи министърът на образованието и науката Дмитрий Ливанов. Преди време за необходимостта от разработване на един учебник по история на Русия за средните училища говори и президентът Путин.

По думите на държавния глава, новите учебници трябва да са „написани в рамките на единна концепция, в рамките на единна логика, минаваща през цялата руската история, взаимосвързаност на всички нейни периоди, с уважение към всички страници от нашето минало“. При това в тях не бива да има „вътрешни противоречия и двойнствени тълкувания“.

Защо е необходимо да се разработи единна концепция на училищния учебник по история? В момента има 82 учебни пособия по история, част от които съдържат непроверени факти и спорни концепции.

Поддръжниците на тази инициатива отбелязват, че в момента има 82 учебни пособия по история, които Министерството на образованието препоръчва за използване в училищата. При това част от учебниците съдържат непроверени факти и спорни концепции, отнасящи се до важни етапи от историята на Русия. Това, в частност, се подчертава като факт от акад. Александър Чубарян. Той разказва за своя, засега безуспешен, опит да предложи на авторите на съществуващите учебници да преодолеят разногласията в изложенията на своите материали за произхода на руската държава (тук историците продължават и до ден днешен възникналия още през XVIII век спор за това, доколко голяма е ролята на скандинавците в създаването на руската държавност), за Великата отечествена война (предмет на най-принципните разногласия се оказва оценката за външната политика на Съветския съюз след подписването на Договора за ненападение с Германия през 1939 година и началото на войната, но има разминавания и относно чисто статистически данни – например броя на загиналите) и, накрая, постсъветският етап в руската история (там оценките могат да се основават на публицистични материали с различни степени на тенденциозност).

С други думи, авторите на много училищни учебници по история на Русия не могат да постигнат съгласие по повод на това, как започва историята, как се е развила днес и каква е била за Русия последната голяма война.

Някои символични стъпки от първите години на Путин като президент – такива като връщането на мелодията на съветския химн, вече показват желанието на държавния глава да се впише на подобаващо място съветското минало в общата история на Русия.

При това, обаче, имаше очевидно желание надлежно да се премахнат от текста под линия преломни моменти от близкото минало – както се е случило с празнуването на годишните от Октомврийската революция. Този ден, наистина под друго наименование – Ден на съгласието и примирението, е почивен ден в целия постсъветски период до 2005 година. Но тогава предложиха на обществото нова паметна дата, падаща се в началото на ноември – освобождението на Кремъл от народното опълчение, което изгонва полско-литовските нашественици през 1612 година.

„Инициативата да се напише единен учебник за всички училища отразява желанието да се създаде символичен обществен център, който да послужи за оправдание на съществуващия порядък“, смята доц. Алексей Титков от катедрата по теория на политиката и политически анализ на Висшата школа по икономика.

По мнението на Титков, в първия, а отчасти и във втория мандат на Владимир Путин не е имало голяма необходимост от такива проекти: „Мнозинството от населението след кризата на 1990-те години възприемаше Путин като очевидно благо. Но сега хората вече са свикнали с него, затова са нужни други форми на убеждаване в това, че днешното състояние на нещата е най-доброто възможно“.

„Основната идеологическа идея се подразбира – това е безусловното уважение към тази власт, която е съществувала на всеки етап от историята плюс уважение към традиционното семейство и религия“, добавя Титков.

Проф. Елена Галкина от катедрата по история на Московския педагогически държавен университет обръща внимание на факта, че това съвсем не е първият опит на руските власти да създадат учебник, който да е в унисон с техните разбирания. През 2007 година подобен учебник е написан фактически по заповед на Владислав Сурков, тогавашен заместник-ръководител на администрацията на държавния глава, който същевременно отговаря и за идеологическите въпроси. „Този учебник предизвика негодувание сред много професионалисти, но в крайна сметка не се въведе в училищата, по-скоро заради това, че не беше приспособен за тях“, казва Галкина.

По нейното мнение, новите учебници трябва да отразяват стремежа към утвърждаване на консервативните ценности, който се забелязва в началото на третия мандат на Владимир Путин. 

"Российская газета". Всички права запазени.