Колко струват добрите дела?

Жителят на Краснодар Беслан Аслаханов откри електронна трудова борса за инвалиди и тези, които днес официално наричат социално уязвими категории – пенсионери, самотни майки, студенти. Благодарение на неговия сайт десетки в Краснодар, Сочи, Ростов на Дон, Санкт Петербург успяха да си намерят работа.

Той не води статистика, липсват както материални, така и човешки ресурси. Но на телефона му се обаждат много хора от различни краища на страната, на които е помогнал не само да си намерят работа, но и е върнал вярата им в собствените сили и в потребността им в този свят. 31-годишният Беслан е изпитал на собствения си гръб какво е да си социално незащитен, когато той – инвалид първа група – буквално е изхвърлен навън, явявайки се на интервю за работа в голяма фирма, където дори не пожелават да го изслушат. И това не е първото унижение, което му се налага да изтърпи. 

- Когато кандидатствах във ВУЗ, лекарят отказа да ми даде направление с думите, че аз никога не бих могъл да се обучавам с нормалните хора. За мен това бе шок – спомня си Беслан (той е много усмихнат и общителен, макар че характерните жестове и говорни проблеми издават диагнозата му – детски церебрален паралич). – След време все пак успях да получа направление от друг лекар, постъпих в академията и завърших икономическия факултет, специалност „счетоводна отчетност“ с отлична диплома. След това упорито търсех работа, но заради инвалидността ми първа група никой не ме вземаше. Попадах на временни вакантни места, където се налагаше да работя много, а плащаха малко, но поради безизходицата се съгласявах. 

Ето че Беслан решава да създаде организация, която да помага на инвалидите да намерят работа, избягвайки униженията. Един краснодарски банкер му помага да регистрира безплатно регионална обществена организация „Восхождение“. След това младежът е принуден да виси пред вратите на немалко чиновници, докато получи помещение. Благодарение на ходатайството на депутат в градската Дума той получава две стаи в едноетажна сграда в центъра на Краснодар. Но се оказва, че медалът си има и обратна, съвсем не лицеприятна страна – в помещението липсва санитарен възел, тоалетна; за да си измиеш ръцете, трябва да излизаш на улицата и да молиш съседите. А входът се оказва доста тесен за тези, които са на колички...

Неговата трудова борса е абсолютно безплатна за ползвателите, но обществената работа му излиза доста скъпо. От 8,5 хиляди рубли пенсия 2,5 хиляди отиват за помещението, 900 рубли – за интернет. Още две хиляди отиват за пътувания – нали трябва да се търсят спонсори, потенциални работодатели. 

Много от плановете си успява да реализира благодарение на грантовете, спечелени на различни конкурси. Но за да ги спечелиш, трябва доста да пропътуваш. 

Работата е там, че ентусиастът заплаща курсове на хора с ограничени възможности.

– През миналата година краснодарският образователен център проведе курс по счетоводство за инвалиди, завършиха го 27 души – продължава Беслан. – Мнозина искаха да опреснят знанията си. През 2011 г. организирахме курс по английски език, всичко това се хареса много, сега искаме да повторим този опит. 
В работата си Беслан получава помощ от доброволци и, естествено, от семейството си. Заедно със съпругата му и трите (!) им деца живеят при неговите родители, тъй като с пенсията си той не може да издържа дори себе си. Баща му и майка му го подкрепят напълно в работата му.

Сега на неговия сайт има 225 свободни места, резюмета – двойно повече. Предложенията от двете страни са най-различни, като съвсем не е задължително да са свързани с надомна работа. Беслан се опитва да направи живота на тези хора по-добър и по-наситен. И до голяма степен успява.

"Российская газета". Всички права запазени.