Огледалото на една голяма страна

Инфлацията бе задържана за известно време. В допълнение бяха приети мерки за увеличаване на заплатите. Сериозно се вдигнаха заплатите в социалната сфера веднага след като се заговори за изравняване със средната заплата спрямо икономическото ниво в региона. Ситуацията в културата, образованието и здравеопазването съществено се подобри. Явно и през 2013 г. това движение ще продължи, понеже отговорността за това вече лежи върху губернаторите. Сега у нас се забелязва една доста добра тенденция на намаляване диференциацията на работните заплати. Преди няколко години заплатата на 10% от най-високоплатените длъжности надвишаваше заплатата на 10% от най-нископлатените длъжности 25-30 пъти. Докато сега е 16 пъти. Едно наистина сериозно редуциране на неравенството при разпределяне на фонда работна заплата. Това е доста добър фактор, тъй като неравенството при разпределяне на заплатите е една от главните причини за неравенството като цяло при разпределянето на доходите на населението. В това отношение сериозно се различаваме от европейците. Вървим по пътя на американците, а сме израснали в условията на социализъм. В страните от ЕС неравенството в доходите е по-малко, отколкото при нас. Но вече и у нас неравенството при разпределението на фонда работна заплата не играе важна роля, което също е добре.

Какво става с бедността?

Засега разполагаме с информация за 9 месеца на миналата година. (Просто правилата са такива, че първо правителството трябва да одобри прага на бедността, след което ние на негова база определяме нивото на бедността.) Но при всички положения броят на бедните у нас намалява. Ако сравним 2012 г. и 2011 г., то бедните в страната са намелели с три милиона. При условие, че цените на стоките, купувани от бедните, се увеличават по-бързо в сравнение с общата инфлация. Но пък доходите на бедните изпреварват инфлацията.

През 2011-2012 г. проведохте мащабно проучване на условията на живот на населението. Какво ви изненада?

Такъв опит се провежда за пръв път в системата за проучване на социално-демографските проблеми на населението. Въпросите бяха съвсем обикновени и касаеха жилищните условия, здравеопазването, образователната система и заетостта. Десет хиляди анкетирани не са никак много за Русия, затова не получихме представителни данни по региони. След 3 години ще имаме 60 хил. анкетирани и тогава ще можем да анализираме регионалните разлики.

Какво е изненадващото ли? Не очаквах, че едва половината население в страната работи по специалността или професията, близки до полученото образование. Предполагах, че хората са повече. Най-важният проблем за населението са пътищата. Аз самият сядам зад волана през почивните дни и бих отговорил по същия начин. Други проблеми са престъпността, наркоманията, алкохолизмът. Всъщност ние получихме по-точни оценки. От друга страна, регионалният аспект също представлява интерес. Регионалните управители трябва да знаят какво се случва при тях, дали не назрява социален конфликт.
Читателят Анатолий Карпов, пенсионер от Волгоград, пише: „Едно не мога да разбера, според статистиката всичко върви по мед и масло, инфлацията е около 6%. Аз съм пенсионер и не си купувам скъпи продукти. И като виждам, че месечните ми разходи се увеличават, и то с много повече от половин процент, направо ми иде да пратя цялата тази странна статистика знаете къде.

Ръководителят на Росстат Александър Суринов. Източник: Комерсант

Числата са усреднени. Всеки си има своя потребителска кошница и съответно своя инфлация. Един пенсионер, да речем, преди половин година си купува чувал захар на еди-каква си цена. Захарта му свършва и той пак отива за захар, но тя вече е на друга цена. Или отива за салам в даден магазин, но там няма такъв. Отива в друг магазин и там има подобен салам, но от друг производител. Както казахте, всичко това влияе на индивидуалното възприемане на покачването на цените.
Росстат всеки месец регистрира цените в около 60 хил. търговски обекта, включително 1500 бензиностанции. Освен това всяка седмица се следят цените на ограничен списък стоки, включително и на бензина. На сайта ни всяка седмица се публикува информация за цените на бензина, наблюдавани в регионалните центрове на Русия. Така всеки може да сравни публикуваните от нас цени и цената, на която е закупил бензина.

Хората твърдят, че статистиката показва средната температура на пациентите в една болница, а не реалното положение на нещата. Съгласни ли сте с това?

Да си представим две болници, в едната температурата на пациентите е 36,6, а в другата – 38. Това най-малкото е сигнал, че на втората болница трябва да се обърне по-особено внимание.

Всички статистици си имат „цензор“ и той се казва Международен валутен фонд. Същият проверява много подробно всички разчети на индекса на потребителските цени. Не получихме отлична оценка по статистика на цените, защото в публикациите ни липсват данни по международния класификатор. Сега ще изготвяме отчетите по два образеца. Професионалистите ни разбират и оценяват високо нашата работа и разчети.
Всъщност инфлация от 6,6% годишно е висока. В Казахстан процентът е горе-долу същият. В Беларус е значително по-висок. Ако говорим за Евросъюза, то висока инфлация има в Унгария. Някои смятат, че нарочно занижаваме данните за инфлацията. Ще ви разкажа как е организирана нашата работа.

Всеки месец наши служители правят проверки в 271 града, в 60 хил. търговски обекта (като изключват бутиците и социалните магазини за ветерани и студенти) и фиксират цените. Да вземем за пример варения колбас „Любителски“: проверяващият трябва да открие колбаса от същия производител, както при предишната проверка. Ако не намери такъв, трябва да го заменим. Освен това всеки понеделник служителите ни посещават близо 11 хил. търговски обекта.

Вие също така изготвяте разчети за инфлацията за различните категории население. Оповестявате ли тези резултати?
Правим такива разчети и ги публикуваме. Разделяме обществото на 10 равни групи в зависимост от доходите. Групите в дъното са най-бедните, а по-горните са богатите. Определяме инфлацията за всяка група поотделно. Всяка група има своя структура на разходите. Най-висока и продължителна е инфлацията сред най-бедните.

Мнозина специалисти и не специалисти сравняват 1913 г. с 2013 г. Ние също. А кога вие, професионалистите, ще направите своите съпоставки?

Разбира се, ще ги направим, като приключи 2013 г. Макар че и сега можем да обсъдим разликите между тогавашната Русия, преди сто години, и днешната. Сега 26 – 27% от населението живее в селата, докато тогава е било обратното. Вярно, че и самото население е различно. Тогава възрастните хора са били по-малко от децата и съотношението мъже-жени е било приблизително равно. Докато сега жените са много повече от мъжете.

Думата прие на второ четене Закон за забрана на тютюнопушенето в обществени места. Ще проверявате ли броя на пушачите и непушачите?

За съжаление изследванията ни сочат, че сме страна на пушачи. Темата вече се проучва чрез методите на Световната здравна организация.

Какво ново може да очакваме от микропреброяването през 2015 година?

Предвижда се това микропреброяване да обхване поне 1% от населението. Това ще ни позволи да получим относително категорични резултати по главните показатели на ниво общини като численост, пол и възраст. Разбира се, ще изключим въпроса за националността. Но така или иначе анкетната програма ще има по-широк обхват, отколкото националното преброяване на населението.

Ще се възползваме и от интернет, ще инвестираме с цел да проверим доколко населението има готовност да отговори на въпросите по интернет. Най-важното е дали сме готови да създадем система, позволяваща съвсем точно да определим кой стои срещу монитора.

"Российская газета". Всички права запазени.