Банкер мина през 19 съдилища, за да осинови 19 сираци

Сред милиардерите има различни хора. Едни се нуждаят от яхти, самолети, футболни клубове. Милиардерът, който заема 69-о място в класацията на „Форбс“ със състоянието си от 1.3 млрд. долара, смята за свое най-важно богатство голямото си семейство

Роман Иванович, ако не бяхте състоятелен човек, щяхте ли да осиновите толкова сираци?

Не ми е лесно да дам честен отговор на този въпрос. Разбира се, моето материално състояние много ми помага. Все пак и ние се сблъскваме със сериозни медицински проблеми при децата и ни се налага да ги решаваме в чужбина. Имаме възможност да наемем преподаватели и бавачки. Същевременно познавам семейства, които вземат дете, макар да не са толкова обезпечени. Мои познати осиновиха дете с травма по рождение на възрастта на собственото им дете. Свалям им шапка. Лично аз не съм сигурен дали ще имам достатъчно силна воля, за да взема дете-инвалид.

Какво ви подтикна да вземете първото дете?

Аз все пак съм роден по времето на СССР. Това, което тогава се пропагандираше, за мен си остана важно. Когато видя на улицата възрастна жена, която продава нещо, защото се нуждае от пари, ми става неудобно, че аз съм богат. Пред изоставените деца също изпитвам срам. Преди се опитвах да помагам на домове за деца, но стигнах до извода, че това е безполезно. Да, ще сменят прозорците с PVC дограма, ще направят ремонт, но това няма никакво значение за децата. Това е за пред комисиите. Ако искаш да направиш нещо за самото дете - направи го. Не всички имат възможност да вземат дете вкъщи. Най-важното е готовността. Когато разбрах, че семейството ни е готово за тази крачка, осиновихме близнаци. След това беше по-лесно. Сега трите най-големи деца вече живеят отделно, осиновихме още три дечица и така станахме 20 души.

В представите на много хора жената на милиардера прекарва времето си по салони за красота, а вашата съпруга е като една София Толстая…

Тя ме взе, когато вече имах 12 деца. Започнахме да осиновяваме сираци още с предишната ми жена, но тя за съжаление почина. По принцип за жената е по-трудно да приеме чуждо дете в семейството, отколкото за мъжа. Това е силно емоционално натоварване. Елена ги прие всичките, роди ни се дъщеря и осиновихме още пет. Тя продължава да преподава английски в един институт, аз непрекъснато й натяквам да напусне работа.

Трудно ни е дори да си представим ежедневието на едно такова многобройно семейство…

Имаме две деца, които са в четвърти клас и сами си стават за училище, още четири първолака, които имат нужда от помощ да се приготвят и да закусят. Всички учат в обикновена държавна гимназия в Одинцово. До там е половин час път и ги вози кола с шофьор. Следобед на училище отиват децата, които са в предучилищна. Преди ходеха на детска градина, също обикновена, а сега се подготвят за училище. Да четат и пишат е едно, но да изкарат 40 минути урок психологически им е трудно. Затова ги натоварваме със спорт: вкъщи имаме басейн, а в двора – пързалка. Разбира се, имаме хора, които ни помагат с къщните работи, имаме си и готвач и шофьори... Не се събираме в една къща, затова имаме общо четири в имота ни. Всяко дете си има собствена стая, свое лично пространство. 

Съпоставими ли са разходите за такова семейство с поддръжката на яхта или самолет?

Никога не съм имал яхта и не смятам да си купувам, така че няма с какво да сравнявам. Всички основни семейни разходи са за бавачки, учители, възпитатели, треньори. Освен руски педагози, с децата се занимават и чужденци. Всички наши деца от едногодишна възраст учат два езика – английски и руски. Много е важно да се съпоставят две култури, две различни възприятия на света. 

Ще ги изпратите ли на обучение в чужбина?

Ще ги изпратя, когато станат на дванадесет.

Какво ще кажете за възпитанието? 

На този въпрос обикновено отговарям, че не е задължително да се отделя много време на детето. Трябва да се отделя време, когато е нужно. Семейството е среда, където детето се чувства в безопасност. Ние му създаваме такава среда. Събираме се на семейни съвети, обсъждаме случилото се през седмицата. Без назидания. Важното е да се установи механизмът, който прави човека човек.

Роман Авдеев е на 45 години. Роден е в Одинцово край Москва. В обучението си е бил непостоянен: започва в Московския институт по енергетика, след това в Университета по бизнес и информационни технологии и в Техническия университет. Той е сред първите кооператори: на 22 години започва да произвежда дефицитните по онова време декодери PAL-SECAM. Пет години по-късно закупува банка с десетина служители, а днес тя е една от големите в страната. Спортните му увлечения са йога, ски, гребане.

Строг баща ли сте?

Аз играя ролята на Баба Яга. Когато се налага да се поговори сериозно с някое от тях, го правя. Случва се и да наказваме.

И вие като Бил Гейтс също написахте в блога си, че не смятате да оставите на децата си наследство. Защо така?

Кой не повтаря китайската пословица, че трябва да се дава въдица, а не риба, а пък в крайна сметка пак се дава риба... Аз ще помагам на децата си, но нямам намерение да правя всичко за тях.

Вие някога мечтали ли сте за толкова голямо семейство?

Това е съдбата ми и аз съм доволен от нея. Семейството не е товар, а част от живота, която ми носи удоволствие.

Трябва ли да се дават деца за осиновяване в чужбина?

Ако в страната ни нямаше такова количество социални сираци (в домовете има близо 800 хиляди деца), и ако осиновителите се редяха на опашка, то щяхме да се справим и без чужденците. Обаче при днешното положението децата трябва да бъдат давани. Всички деца трябва да живеят в семейства. Детските домове са задънена улица за тяхното развитие.

Сега се чуват различни предложения за намаляване броя на сираците. Например еднократно да се изплащат по 100 000 рубли за дете-инвалид... Според вас това ще даде ли ефект?

С две ръце съм „за“ материалното стимулиране. Само това обаче нищо не решава, а понякога даже води и до по-лошо. Материалното стимулиране може да не е само във вид на пряко изплащане. Тези деца трябва да имат гарантирани безплатно образование и безплатна медицина, която да включва и всички необходими операции, а ако детето е инвалид - и протезите.

Самата държава няма да се справи със сираците без участието на гражданите. Тя трябва да формира среда, където тези проблеми да се решават. В задачите влиза и пропаганда на семейните ценности. Звучи по съветски, но си е точно така. Ако щете дори заради самосъхранението си държавата трябва да подкрепя семейството. А при нас даже и в рекламите, в които се експлоатира образа на семейството, то е представено от татко, мама и едно дете.

Наистина ли е толкова сложна процедурата по осиновяване?

Това за събирането на немислимо количество документи е легенда. Разбира се, изискват се справки, че не си наркоман, че не си осъждан и че не си болен от неизлечима болест. Не разбирам кое тук е излишно? Аз без проблем оформих документите за всичките си деца и за всяко минах дело в съда. Бях готов и да платя, но никъде дори и не ми намекнаха за това. Вярно, в паспортното се случи нещо смешно. Идвам с решение на съда да регистрирам дете на адреса си, а там ми казват: „Няма да го регистрираме, защото искате да вземете апартамент от държавата“.

"Российская газета". Всички права запазени.