Москва трябва да се превърне с град в пълния смисъл на думата

В специално интервю за «Руски дневник» главният архитект на Москва Сергей Кузнецов разказва за създаването на комфортна градска среда, проекта Нова Москва, велоалеите през зимата

Вие говорите за идеология за развитие на града. Можете ли с две думи да опишете идеологията за развитие на Москва?

Москва трябва да се превърне с град в пълния смисъл на думата. Градът е стил на живот. Функциите, които са присъщи на града, го отличават от селото – местата за отдих, образование, здравеопазване, забава, култура трябва да са близко до вас.

Москва не е такъв град. Ако отидете в който и да е от големите комплекси (т.нар. спални райони) ще проумеете, че в него може да си организирате 8 часа сън, а за останалите 16 часа от живота ви организацията е невъзможна.

Ако не можете в някоя част на града да реализирате всички необходими за живота ви функции, то целият град е болен.

Има ли примери, някакъв опит, по който Москва може да се ориентира?

Всички градове са уникални, но има опит, който може да се използва. Когато се обединяваха двете части на Берлин, между тях, на мястото на стената, почти от нула беше построен нов център. Вземете Хамбург, където се реорганизира огромна промишлена зона, която се превръна в район Хафенсити. Вземете Пекин, който много сериозно се реновира. В покрайнините му има смесване на функции: във всеки квартал има офис сграда, хотел, спортен център, магазини на първите етажа. Наличието на тази инфраструктура, дори като че ли е малко хипертрофирано. Има още един положителен пример – Шанхай, който разви района Пудун, нещо като Московското сити – застрояване на пустееща земя.

Да поговорим за нова Москва. Мнозина казваха, че Нова Москва ще се развива според съвременните стандарти – с гъста пътна мрежа, малки жилища – максимално рационално, тип предградие. Обаче, ако се съди по рекламата, там сега се строят огромни многоетажни сгради.

В Нова Москва създаваме алтернативен център, а не предградие. Проблемът на новите територии се състои в това, че в Московска област, към която те по-рано принадлежаха, останаха огромно количество проекти. Хората, които са съгласували тези проекти, просто са тласкали тези места към създаването на гигантски спален район. Сега на московското правителство се налага да се пазари в инвеститори, постоянно да се опитва да се оправя с чужди отговорности. Това е тежка задача, но ние се занимаваме с нея.

Какво искате да постигнете тук?

Комфортна градска среда. Създаваме много нови работни места, там трябва да живее огромен брой хора. А да ги мотивираме да се преместят тук може само с комфортна среда – не много плътно застрояване, не високо, с добра архитектура, с баланс на функциите.

Москва използва ли услугите на чуждестранни архитектурни бюра? Те участват ли в конкурси? Могат ли да ги спечелят?

Доскоро държавните поръчки практически не са ползвали услугите на чуждестранни архитекти, докато не мина конкурсът за агломерация. Частните инвеститори по-често работят с чуждестранни архитекти, но съдбата на проектите е сложна. Чужденците практически нямат реализации в Москва. Има само единични случаи. Проектите, които вървят към реализация са 2-3%.

Защо е така?

Няма идея за културна селекция. Качеството на съвременната западна архитектура е много по-високо. И пазарът разбира, че има риск западните архитекти да го завладеят, като просто вземат мнозинството поръчки. Затова той рефлекторно се самозащитава, като защитава интересите на родните проектанти. Но аз смятам, че това вече е прекалено, при това дотолкова, че отсъствието на частни инвеститори се превърна в норма. Фактически малка група архитекти монополизира пазара за последните 15 години. Те си го разделиха на сфери на влияние, и тази ситуация напълно ги устройва. Няма конкуренция, научиха се да не пускат чужденци, млади архитекти до поръчките също. Това е ситуация, с която аз започнах активно да се боря.

По какъв начин?

Творчески конкурс – най-естествената и правилна форма на селекция. След влизането на страната в Световната търговска организация, при липса на конкурентноспособни предложения отвътре, рискуваме да получим вълна от западни компании, защото днешното поколение руски архитекти неизбежно ще си замине, а ново така и не се появява. Затова пазарът може да се окаже запълнен от треторазрядни офиси, които имат сериозен ресурс и издръжливост, а добрите архитекти, творчески ориентирани, мога да не се реализират – тук има доста сложни поръчки и съгласувания. И това е много опасно. Затова, аз така смятам, трябва да се върне конкурентното начало и да се дава шанс на младежта.

Една от най-обсъжданите теми са велоалеите в Москва. Градските власти започнаха да ги строят, младите урбанисти ги смятат едва ли не за панацея за всички градски проблеми. При това те ще могат да се ползват 5 месеца в годината в най-добрия случай.

В канадските, северноамерикански градове има такива с велоалеи. Там климатът е много близък до нашия. Но хората си ползват велосипедите. Това е илюзия, че заради климата не може да се кара колело.

Просто е нужна ясна мотивация и грамотна организация на самия процес. Ако хората знаят, че обичайният маршрут до работа отнема 15 мин. по велоалея, а не 30, както с кола, където отива и време за паркиране, а и колелото ще може да се остави на сигурно място в офиса, има голяма вероятност велосипедите да се ползват и през зимата.

"Российская газета". Всички права запазени.