Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Завеждащият лабораторията на територията на Зоологическия институт към РАН (Руска академия на науките) доктор на биологическите науки Александър Аверянов реконструира начина на живот на аждархида – група летящи гущери, измрели в края на варовиковия период. Това става възможно, след като ученият, по фрагменти на костите възстановява шийните прешлени на гръбначния стълб на един от видовете – Azhdarcho lancicollis.
Птерозаври – първата група на гръбначни животни, усвоили активния летеж. Те господстват в небето в продължение на 160 милиона години. Ажархидите (семейство Azhdarcho lancicollis) са най-късните птерозаври, живели са в края на варовиковия период преди 65-90 милиона години. Те имат голяма глава с малки очи и дълги подобни на пинсета беззъби челюсти. Голямата част от горната челюст се заема от гигантски предочен прозорец – директно отверстие, в което се намират ноздрите и въздушната торба. Тази кухина облекчава тежкия череп. Освен това аждархидите се отличават с дълга шия и специфично движещи се задни крайници. При най-големите представители на семейството размахът на крилата достига 10-13 метра при тегло едва 70-85 килограма. Това са най-големите известни на науката летящи организми.
Семейство Azhdarchidae е доволно разнообразна група, но болшинството нейни представители са известни по фрагментарните останки. „Костите на птерозаврите са изключително редки, на година се случват не повече от десет добри находки, - разказва в интервю за STRF.ru Александър Аверянов. – Материалът, с който ние работим е намерен в местността Джаракудук (Централен Кизилкум, Узбекистан). От 1977 до 1994 той е събран от ленинградския палеонтолог Лев Александрович Несов. От 1997 до 2007 година в Кизилкум е работила международната експедиция URBAC, назована така според първите букви на страните участници (Узбекистан, Русия, Великобритания, САЩ, Канада)”. За тези години учените намират множество кости, но нито един скелет и цял череп. Възрастта на намерените кости е около 90 милиона години.
Най-ярката особеност на аждархида е тяхната дълга шия, тя е по-дълга, отколкото при другите птерозаври. Съществуват няколко хипотези, обясняващи, как те са живели и добивали храна, но този въпрос може да се проясни само чрез реконструкция на шийния отдел на гръбначния стълб. Тя позволява да се предположи, как аждархо държи своя врат и как може да го надига или обръща. Задачата се оказва трудна. Костите, намерени в речните отложения, са се разпаднали и смесели.
В материала от Джаракудук са намерени всичките девет шийни прешлена на вида A. lancicollis. „Това е един от най-примитивните аждархиди. Той се отличава със сравнително неголеми размери (размахът на крилата е бил около 4 метра) и видимо с къси челюсти”, - говори Александър Аверянов. За съжаление, среди тези прешлени, практически няма нито един цял и принадлежат на индивиди на различна възраст. Ученият отделя 20 от най-запазените фрагменти, които дигитализира посредством метода на неконтактно лазерно 3D сканиране.
С помощта на компютърна програма изследователите създадоха триизмерни модели на прешлени и се съобразиха с мащаба, за да могат от тях да подредят шийния отдел на гръбначния стълб на един индивид. Както показа анализът на получения модел, подвижността на шията на аждархида е била ограничена, но е могъл да си сгъва шията в задния отдел и да държи главата си вертикално и почти хоризонтално. Благодарение на тези резултати, е могъл да се реконструира начинът на живот на A. Lancicollis.
Съгласно една от хипотезите, аждархо, подобно на сегашните лешояди, се е хранил с мърша, в частност с трупове на динозаври. Но неговата шия е била не толкова подвижна, както на лешоядите, което много е пречело да взима храната от земята, макар храненето с мърша не може да се изключи напълно.
Лев Несов е предполагал, че аждархо се е загнездвал в короните на платаните и се е хранил с риба, която е ловил, летейки над водата. При това краищата на челюстите практически са докосвали повърхността. Така ловуват съвременните птици водорези.
Някои чуждестранни специалисти смятат, че аждархидите не летят над водата, а се хранят на сушата или в блатата подобно на щъркели. Такова предположение на пръв поглед изглежда правдоподобно. Тези птерозаври имат дълги задни крайници, по време на ходене те са държали туловището си хоризонтално, а краищата на челюстите – близо до земята. Дългият врат им е помагал да извлекат плячката от уединени места, например от дъното на водоем. Крилата на аждархида са относително къси и широки, което е свойствено за съвременните птици, надвиснали над сушата във възходящите потоци на топлия въздух, например като лешоядите и кондорите.
При птиците, летящи над морето, крилата са дълги и тесни. Освен това костите на аждархида се намират преимуществено в континенталните отложения, а не в морските или крайбрежните. Но хранейки се в блатата, аждархида нямаше да може да се спаси от хищните динозаври. На земята те очевидно са им отстъпвали в скоростта, а бързо да се издигнат с крилата си, още повече от блато, тези големи птици не биха могли.
Както отбелязва Александър Аверянов, практически във всяко местонахождение на кости на Azhdarcho има голяма река или езеро, а изобщо не блато. По-скоро аждархидите бавно са летели над водната повърхност на големите реки, езера или даже над крайбрежните морски участъци и са оглеждали рибата на неголяма дълбочина. Тяхната долна челюст има спираловидна структура, както пеликаните, които имат също и гърлена торбичка
Спираловидната структура раздвижва долната челюст и торбичката: когато пеликанът разтваря клюна, се образува „кеп” за ловене на риба. Възможно е такова приспособление да са имали и аждархидите. Те са ловили риба в кепчето, след което рязко са надигали назад глава и са поглъщали плячката.
Оригинален материал: http://www.strf.ru/material.aspx?CatalogId=21731&d_no=52806
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си