Руските учени възстановиха начина на живот на последните птерозаври

Фауната от варовиковия период възбужда нашето въображение: динозаври, летящи гущери птерозаври, водни влечуги. Ние изпитваме към тези животни сложни чувства: облекчение от това, че тях вече ги няма, и желание да разберем повече за тях

Завеждащият лабораторията на територията на Зоологическия институт към РАН (Руска академия на науките) доктор на биологическите науки Александър Аверянов реконструира начина на живот на аждархида – група летящи гущери, измрели в края на варовиковия период. Това става възможно, след като ученият, по фрагменти на костите възстановява шийните прешлени на гръбначния стълб на един от видовете – Azhdarcho lancicollis.

Птерозаври – първата група на гръбначни животни, усвоили активния летеж. Те господстват в небето в продължение на 160 милиона години. Ажархидите (семейство Azhdarcho lancicollis) са най-късните птерозаври, живели са в края на варовиковия период преди 65-90 милиона години. Те имат голяма глава с малки очи и дълги подобни на пинсета беззъби челюсти. Голямата част от горната челюст се заема от гигантски предочен прозорец – директно отверстие, в което се намират ноздрите и въздушната торба. Тази кухина облекчава тежкия череп. Освен това аждархидите се отличават с дълга шия и специфично движещи се задни крайници. При най-големите представители на семейството размахът на крилата достига 10-13 метра при тегло едва 70-85 килограма. Това са най-големите известни на науката летящи организми.

Семейство Azhdarchidae е доволно разнообразна група, но болшинството нейни представители са известни по фрагментарните останки. „Костите на птерозаврите са изключително редки, на година се случват не повече от десет добри находки, - разказва в интервю за STRF.ru Александър Аверянов. – Материалът, с който ние работим е намерен в местността Джаракудук (Централен Кизилкум, Узбекистан). От 1977 до 1994 той е събран от ленинградския палеонтолог Лев Александрович Несов. От 1997 до 2007 година в Кизилкум е работила международната експедиция URBAC, назована така според първите букви на страните участници (Узбекистан, Русия, Великобритания, САЩ, Канада)”. За тези години учените намират множество кости, но нито един скелет и цял череп. Възрастта на намерените кости е около 90 милиона години.

Най-ярката особеност на аждархида е тяхната дълга шия, тя е по-дълга, отколкото при другите птерозаври. Съществуват няколко хипотези, обясняващи, как те са живели и добивали храна, но този въпрос може да се проясни само чрез реконструкция на шийния отдел на гръбначния стълб. Тя позволява да се предположи, как аждархо държи своя врат и как може да го надига или обръща. Задачата се оказва трудна. Костите, намерени в речните отложения, са се разпаднали и смесели.

В материала от Джаракудук са намерени всичките девет шийни прешлена на вида A. lancicollis. „Това е един от най-примитивните аждархиди. Той се отличава със сравнително неголеми размери (размахът на крилата е бил около 4 метра) и видимо с къси челюсти”, - говори Александър Аверянов. За съжаление, среди тези прешлени, практически няма нито един цял и принадлежат на индивиди на различна възраст. Ученият отделя 20 от най-запазените фрагменти, които дигитализира посредством метода на неконтактно лазерно 3D сканиране.

С помощта на компютърна програма изследователите създадоха триизмерни модели на прешлени и се съобразиха с мащаба, за да могат от тях да подредят шийния отдел на гръбначния стълб на един индивид. Както показа анализът на получения модел, подвижността на шията на аждархида е била ограничена, но е могъл да си сгъва шията в задния отдел и да държи главата си вертикално и почти хоризонтално. Благодарение на тези резултати, е могъл да се реконструира начинът на живот на A. Lancicollis.

Съгласно една от хипотезите, аждархо, подобно на сегашните лешояди, се е хранил с мърша, в частност с трупове на динозаври. Но неговата шия е била не толкова подвижна, както на лешоядите, което много е пречело да взима храната от земята, макар храненето с мърша не може да се изключи напълно.

Лев Несов е предполагал, че аждархо се е загнездвал в короните на платаните и се е хранил с риба, която е ловил, летейки над водата. При това краищата на челюстите практически са докосвали повърхността. Така ловуват съвременните птици водорези.

Някои чуждестранни специалисти смятат, че аждархидите не летят над водата, а се хранят на сушата или в блатата подобно на щъркели. Такова предположение на пръв поглед изглежда правдоподобно. Тези птерозаври имат дълги задни крайници, по време на ходене те са държали туловището си хоризонтално, а краищата на челюстите – близо до земята. Дългият врат им е помагал да извлекат плячката от уединени места, например от дъното на водоем. Крилата на аждархида са относително къси и широки, което е свойствено за съвременните птици, надвиснали над сушата във възходящите потоци на топлия въздух, например като лешоядите и кондорите.

При птиците, летящи над морето, крилата са дълги и тесни. Освен това костите на аждархида се намират преимуществено в континенталните отложения, а не в морските или крайбрежните. Но хранейки се в блатата, аждархида нямаше да може да се спаси от хищните динозаври. На земята те очевидно са им отстъпвали в скоростта, а бързо да се издигнат с крилата си, още повече от блато, тези големи птици не биха могли.

Както отбелязва Александър Аверянов, практически във всяко местонахождение на кости на Azhdarcho има голяма река или езеро, а изобщо не блато. По-скоро аждархидите бавно са летели над водната повърхност на големите реки, езера или даже над крайбрежните морски участъци и са оглеждали рибата на неголяма дълбочина. Тяхната долна челюст има спираловидна структура, както пеликаните, които имат също и гърлена торбичка

Спираловидната структура раздвижва долната челюст и торбичката: когато пеликанът разтваря клюна, се образува „кеп” за ловене на риба. Възможно е такова приспособление да са имали и аждархидите. Те са ловили риба в кепчето, след което рязко са надигали назад глава и са поглъщали плячката.

Оригинален материал: http://www.strf.ru/material.aspx?CatalogId=21731&d_no=52806

"Российская газета". Всички права запазени.