Държавата се крепи на героите

Може ли обществото да живее без идеология? Без идеи? Без примери и модели? Кой днес и по какъв начин ни налага тези модели, как се предават непреходните ценности и поставят духовни скоби?

Харесва ни или не, но след съветския период с неговата наложена идеология ние по стар обичай залитнахме в противоположна посока – в нашия случай към пълно идейно объркване, неопределени смисъл и цели. При цялото им отвращение към наложената идеология, все повече хора постепенно стигат до извода, че другата крайност – една напълно деидеологизирана държава е не само духовно слаба, а направо нежизнеспособна.

И какво се предлага в замяна? Някоя нова идеология ли?

Това, което най-малко желая, е някаква измъчена по бюрата, поголовно задължителна идеология. За щастие в човешките убеждения и мирогледи има много по-значими и действени неща, от която и да е идеология.

Например?

Вечните ценности.

Може би по-добре да ги наречем „базови ценности“? Когато се говори за младежката политика в Русия, се подразбира активно възпитаване именно в тези ценности.

Позволете ми да попитам тогава, кои „базови ценности“ са най-популярни сред младежите?

Това се знае от многобройните социологически проучвания. На първо място е здравето. След това качествено жилище, семейство. След тях парите и материалните блага. Сигурността. Възможността за високо платена, интересна работа. После – приятелите. И накрая – любовта към родината.

Е, ако действително това са главните ценности на днешната младеж, то положението ни е наистина отчайващо. Защото ако преведем тази йерархия на ценности от езика на социологията на руски, ще чуем следното: „Осигурете ми качествено образование, високо платена работа, сигурност, добро жилище, всичко необходимо за здравето и тогава с приятелите си ще обичаме родината“.

Изобщо нямам намерението да морализаторствам, всичко изброено от социолозите са естествени и нормални желания на повечето хора. Само едно не разбирам: защо трябва чрез тази младежка политика цялата държава да се ангажира с възпитанието на готовност за получаване на качествено жилище? Ясно е, че когато говорим за слаби „духовни скоби“, имаме предвид нещо друго.

Тоест „вечните ценности“?

Така излиза. Пренебрегването им, предаването им на забрава води до трагичен разрив и неразбирателство между хората и поколенията. Помните ли Шекспир: „Векът е разглобен“… Да, непреходните ценности – милосърдие, доброта, мъжество, жертвена любов към хората и отечеството, мъдрост, вярност, безкористност, справедливост, скромност… Дори не говоря за вярата в Бог, за разкриването на идеята му за света и човека. Повечето родители искат да видят у децата си именно изброените духовно-морални качества. Проблемът е там, че вече нито нравоученията, нито най-правилните проповеди не действат. Нещо повече – предизвикват трайна алергия.

На какво тогава според вас трябва да се базира съвременната младежка политика?

На героите – истинските носители на важните, непреходните ценности, героите на народа, културата, цивилизацията, точно на това, за което говорим с вас. Но по-важното е, че те са много повече от носители. На тях обществото възлага непосилната за всеки друг задача да предават тези ценности от поколение на поколение, от сърце на сърце. Никакво морализаторстване, нравоучителни проповеди, семинари и форуми няма да се справят с тази задача без истинските носители на непреходните ценности. Педагогическата функция на героите е продължаване на специфичното им дело векове наред след смъртта им. Не напразно знаменитите „Успоредни животописи“ на Плутарх с биографиите на велики римляни и гърци са се изучавали в руските гимназии до самата революция.

Сега върви напрегнато обсъждане на въпроса какъв трябва да бъде учебникът по история на отечеството. Възможно ли е изобщо да се намери единен подход към такъв противоречив предмет като историята, това не е ли утопично?

В Христовата църква, когато трябва да се вземе едно общо решение от хора с различни позиции и възгледи, ние се ръководим от нашия древен християнски принцип: „От главното – единството, от второстепенното – свободата, а от всичко – любовта“.

Може би участниците в дискусията ще се вслушат в това?

У нас вече второ десетилетие се търси националната идея. Засега се спряха на патриотизма. Това е така, разбира се, но за съжаление всяка окончателна формулировка рано или късно се превръща в клише, винаги е ограничена и уязвима и почти винаги –досадно идеологизирана. 

Такива формулировки неизбежно се променят в зависимост от промените било в държавния строй, било в политическата насоченост. Има обаче непреходни и висши ценности и човешки качества, такива като вяра, чест, благородство, справедливост, стремеж към истина, трудолюбие за развиване на талантите, дадени от Бог, жертвоготовност, доброта, любов към хората, любов и вярност към отечеството. Не формулата за националната идея, а хората, които въплъщават в себе си тези най-добри и предавани през времето на хилядната ни история духовни качества, олицетворяват целта и националната идея на Русия. 

А в общи линии народът никога не формулира националната си идея, но безпогрешно разпознава носителите й.

"Российская газета". Всички права запазени.