Защо е разединено руското общество и как то може да се обедини?

Струва ли си да продължава търсенето на националната идея? Трябва ли, възприемайки западните ценности, Русия да се интегрира в европейската цивилизация, или тя наистина има свой особен статус и път? В беседа с политическия анализатор на „Российская газета” за това размишлява директорът на Института за научна информация по обществените науки (ИНИОН) към Руската академия на науките академик Юрий Пивоваров.

Неотдавна стана ясно, че в съвременното руско общество има дефицит на обединяващи духовни идеи. Имаше ли според вас такива идеи в съветско време?

Формално погледнато – имаше. И те се казваха марксистко-ленинска идеология. Затова аз не бих казал, че по-рано е имало нещо, което е обединявало нацията.

А общият враг?

Къмосемдесетте години никой от образованите и мислещите хора вече не вярваше, че страната ни е заобиколена от врагове. Друг е въпросът, че болшинството от тях играеха тази игра. На мен ми се струва, че грижата за духовното здраве на нацията не влиза в компетенциите на държавата. За това си има обществени организации и църквата в края на краищата. Кои са тези свързващи духовни идеи? Ние сме част преди всичко от християнския, и в по-малка степен от мюсюлманския свят, останалите конфесии са застъпени по-слабо. Но защо по принцип държавата трябва да се занимава с това? Естествено обществеността може да изразява безпокойството си относно състоянието на морала в обществото. Но какво произлиза от това? Че министерството на културата ще получи задачата да създаде някаква обединяваща обществото духовна връзка? Или това ще бъде възложено на църквата? На мен, разбирате ли, не ми е съвсем ясно защо се води този разговор.

Искате или не искате, но в днешна Русия вече се появи обща идеология, която има претенцията да се нарече общодържавна. Това е патриотизмът.

Не може да има държавна идеология. Това е забранено от конституцията. Когато Николай I поръчал на граф Уваров такава държавна идеология, той изобретил знаменитата триада „православие, самодържавие, народност” и това не е донесло нищо добро на руската култура. Пушкин не се е вписвал в уваровската триада. Глинка, Брюлов, Лермонтов също не са намерили място в нея. С една дума, тук е необходим внимателен подход. Това е много деликатна сфера.

Както и да е, днес няма единство на нацията. Точно обратното – все по-дълбока става линията на разкола – между обществото и властта, между бедните и богатите, вярващите и атеистите. Солженицин смяташе, че всичко това си има исторически корени, че без разкола на църквата през 17 век не би имало и трагедията през 1917 година. И че разколът сред руския народ, който е станал преди повече от триста години, е издълбал пропасти, стигнали чак до наши дни. Вие на същото мнение ли сте?

Според мен истинският, сериозният разкол е настъпил в Русия след реформите на Петър Велики. Тогава Русия се е разделила на европеизирана и традиционалистка. Дълго преди революцията Бердяев е предупреждавал, че разграничаването на тези две Русии е бомба със закъснител, която ще избухне в даден момент. Макар че това е било ясно на мнозина и преди Бердяев. В съветско време европеизираната част на обществото е била унищожена или прогонена. Но и днес има следи от този разкол.

Какво да разбираме в такъв случай под понятието „руска нация”?

Когато говорят за нацията, обикновените хора у нас имат предвид петата графа в паспорта си. Да, нацията е свързана с етноса, но това не са равностойни понятия. Руската нация – това е гражданството. Това са всички хора, който говорят и мислят на руски. И ако се говори за някаква спойка между тях, то такава има. Това е руската култура, руската история, руските природни и климатични условия, руският тип стопанство. Частично и руската политическа уредба. Общото минало. Общите трагедии. С една дума – това са много неща. Преди революцията такава спойка на обществото е била религията. Тогава изобщо не е имало значение от какъв етнос си. Никой не те е питал руснак ли си, или татарин. Това конфесионално деление на обществото е било заменено от марксистко-ленинската идеология, която към края на съветския строй вече не е споявала никого и с нищо, в резултат на което всичко се разпадна. И ето сега за пръв път в своята история Русия се опитва да създаде общество без каквато и да е официална спойка. Без такава спойка спокойно живеят повечето европейски народи. Каква е идеологията на французите? Каква идеология имат немците или италианците? Конституцията. И у нас трябва да стане така.

А неуморните търсения на националната идея?

Е, виждате ли, това е, както казваше Манделщам „ Хайде още веднъж да си говорим за нищо”. Нима може руското национално духовно богатство да бъде сведено само до една идея? И към коя? „Комунизмът – това е съветска власт плюс електрификация на цялата страна”? Руският свят има милион идеи и всички те са важни. Те са въплътени в руската култура, в руската литература, руската мисъл, руското изкуство, руската политическа, правова и стопанска традиция. Да се сведе цялото това идейно разнообразие до една доминираща идея би означавало да се ореже и да се омаловажи руският свят. Това ние вече сме го преживели.

А какво представлява загадъчната руска душа? Тя е загадка само за чужденците ли? Или и руският човек сам себе си не може да разбере?

Честно казано, това словосъчетание ме разсмива. Нима полската душа не е загадка? А немската? А френската или арменската? Боже мой, та тези загадъчни души са толкова много! Същото нещо се отнася и за христоматийния пример от стихотворението на Тютчев „умом Россию не понять, аршином общим не измерить”.Казано е много красиво. Но, ако се замислиш… Аз цял живот работя в един институт, който има за задача да анализира обществената наука на Запада. И мнозина учени, и аз в това число, стигнахме до извода, че има много категории и понятия, които не могат да бъдат приложени към обществата от незападен тип. Ето, физиката навсякъде си е физика, химията навсякъде е химия, физиологията – също. Но, да кажем икономиката или междуличностните отношения, стратификацията на обществото – те навсякъде са различни. А в света доминира западната социология, западната юриспруденция, западната философия. Защото именно Западът е създал съвременната социална наука и тя стана универсална за целия свят. Какво е социалната наука? Това е начин за самопознание на света. Но когато този начин за самоопознаване се пренася върху китайското, индийското, арабското или руското общество, той невинаги сработва. И в този смисъл „загадъчната руска душа” и други подобни метафори наистина отразяват тази невъзможност за европейците да разберат някои наши реалии. В докторската си дисертация аз изследвах една американска концепция от гледна точка на това – годна ли е тя за анализ на руското общество. И стигнах до извода, че не е годна. И самият автор на тази концепция потвърди: да, не е подходяща.

Какво тогава е руският национален характер?

Съвременната наука твърди, че никъде по света няма общ национален характер, а при всеки народ се наблюдават няколко модални типове личности. И че за обществото е много важно това, какви модални типове личност преобладават в него. В нашата страна много нещастия е донесъл ленинският тип личност. Този тип личност никъде не доминира, но го има навсякъде. Ленин е бил човек със сатанинска енергия и воля. Това е един голям и ужасен продукт на руската култура. Ако иска окончателно да оздравее, да стане нормална страна, Русия трябва да изтръгне от себе си образа на Ленин. Да изтръгне – не значи да го зачеркне от историята си. Това е грандиозна и страшна личност, и тя не трябва да се профанизира. Аз не демонизирам Ленин, но се отнасям към него като към много сериозна и все още жива заплаха.

Би било най-правилно да се каже, че в съвременна Русия доминира съветският тип личност, прословутият homo soveticus.

Да, всички ние досега си оставаме съветски хора. Странно е, но даже тези, които се родиха в края на 80-те и в началото на 90-те, също са съветски тип хора. Съветският човек е продукт на онази грандиозна социална трансформация, която беше извършена у нас. Той е продукт на градовете, в които живеем, на жилищата, които сега виждаме. Това не е Русия отпреди революцията и не е днешната Русия. Това е Русия отпреди войната или след нея. А съветският човек – това е човек, който е възпитаван в атеистично отношение към живота. Това значи, че не аз съм грешен и не аз съм виновен, а е виновен който и да е друг – вредителите, империалистите, масоните, чужденците.

Съветският човек има ли някаква перспектива?

Аз съм убеден, че няма. Време е да се откажем от всичко съветско. Както представителите на западните общества се избавяха от буржоазното в себе си, както напредничавата руска аристокрация се отръскваше от своето дворянско високомерие и от съсловните разлики, така и ние трябва се избавяме от съветското в нас. Сега е нужен друг тип личност. Личност с религиозно съзнание. По-съвременна личност. Ние сме цивилизация, която е близка до европейската. Но има и неща, по които не си съвпадаме. Имаме различни географски и природно-климатични условия, различни социални институции, различни системи на властта…Много неща отличават Русия от Европа, но не смятам, че трябва да се говори за наш особен характер. Нека да осъзнаем, че сме част от глобалния свят. Тезата за особения път на Русия според мен е опасна.

"Российская газета". Всички права запазени.