Анатомия на чиновника. Вкусове

Търговци на антикварни предмети и костюми, дизайнери, архитектори, промоутери и други експерти разказаха за вкусовете и предпочитанията на чиновниците – техни постоянни клиенти.

Олег Стецюра,
президент на аукционна къща „Гелос”:

„Сред чиновниците на почит е вътрешнокорпоративното общуване, затова 50% от всички клиенти чиновници купуват за подарък антикварни предмети. Често след това тези, които са получили подаръка, идват при нас да проверят цената – те искат да знаят какво е отношението на другите към тях.

Други 30% са „интериорници” и търсят предмети за дома си. Обикновено това са хора, които от бизнеса са отишли на държавна служба. Те искат по някакъв начин да закрепят статута си, да се влеят в средата. Те получават средства, апартаменти, но апартаментите без интериор са празни. 

Колекционерите сред чиновниците са около 5-6%. Тъй като нашата организация съществува вече от четвърт век, аз познавам 30-40% от членовете на правителството. Просто те са ползвали нашите услуги, когато още не са били в правителството. От публичните личности например вицепремиерът Александър Жуков колекционира редки комплекти за шах. Бившият министър на културата Александър Авдеев колекционира холандски майстори, той е много добър познавач на живопис“.

Директор на аукционна къща (помоли да не се разгласява името му):

„Делът на чиновниците сред нашите постоянни клиенти не изглежда много голям – 3-4%. Същевременно трябва да ни е ясно, че тези 3-4% осигуряват 30-40% от всички продажби на пазара. Сред тях, разбира се, има колекционери, но не мисля, че те са повече от тези в другите категории от населението. Те купуват главно интериорни антикварни предмети, защото имат достатъчно площ, която трябва да се обзаведе. Често купуват бронзови скулптури, сребърни прибори, комплекти за писане, класическа живопис.

Егор Молчанов
галерея «елизиум»:

" Чиновниците купуват главно класическа живопис. Те избират имена, които са им известни от детството, такива, които са изложени в Третяковска галерия – Айвазовский, Шишкин, Суриков, Боголюбов. Цената на тези картини е над един милион долара. „Открити” колекционери на практика няма, тъй като чиновниците не могат да си позволят да показват такива доходи. Те често купуват за подарък картини, обикновено пейзажи, морски пейзажи или класическа гора. Обикновено ни молят да подберем подарък в рамките на 3-10 хиляди долара – в зависимост от ранга на чиновника.

Отделен сегмент са подаръците. Тези хора имат всичко – часовници, химикалки – имат колкото душа им иска. Докато антикварните вещи – това са уникални предмети. Например, неотдавна чиновниците откриха за себе си пазара на букинистиката. Цените на старинните книги все още не са толкова високи, колкото тези на среброто или на картините, а в същото време може да се избере много интересен подарък. Изборът на подаръци има своите особености. Например на генерал от ФСБ никога няма да подарят някаква голота, а по-скоро старинно оръжие или нещо за трапезата. Отделна категория подаръци са наградите: чиновник получава държавна награда и му подаряват същата, но старинна. Не толкова отдавна един високопоставен чиновник получи орден на Почетния легион. След това му подариха орден на Почетния легион от XIX век с диаманти.

Разбира се, във връзка с големите корупционни скандали чиновниците се стремят да останат анонимни в покупките си. Те рядко пътуват лично за участие в аукциони на Запад, но охотно купуват именно оттам. Виждате ли, основните капитали често са в чужбина, освен това – удобно е в случай на изпадане в немилост – може бързо да напуснат страната, без да изгубят колекцията си“.

Олег,
продавач на икони:

„Чиновниците купуват икони най-вече за подарък. Можем да кажем, че те съблюдават старата руска традиция на „икони за подношение“. Така навремето са наричали иконите, които са били поднасяни като дар на царя, на манастири – с една дума – на началството. Иконите са удобен подарък: ясно е, че за Александър е най-лесно да се избере икона на свети Александър Невски – получателят ще се зарадва.

Елена Первакова
директор на фирма Soho Estate:

" Нашата фирма дълго време се занимава с комплекс, който чиновници строяха специално за тях самите. Участниците в проекта отначало се опитаха да намерят готов вариант, но в крайна сметка стигнаха до извода, че е по-лесно да купят земя и да построят затворен комплекс. Къщите са построени в стил руско имение. Парцелите са от порядъка на 2000-3000 кв. м., а къщите – 400-500 кв.м. Чиновниците имат слабост към малки, камерни места. Те често купуват недвижими имоти в стари вилни селища, защото навремето са наемали вила там и са свикнали с мястото. Бюджетът на един чиновник обикновено е до 3 милиона долара.

Макар че да вземем самия този Александър Невски е много сложно. В края на живота си той се подстригва за монах и на някои икони е изобразен като воин, а на други – като аскетичен монах. От това зависи и цената – по-приятно е да получиш воин вместо аскет. Други пък търсят според това, за какво помага даден светец. Например навремето продадох свети Никола за подарък на ръководител на едно морско параходно дружество. Свети Никола е извършил три чудесни спасения във вода и затова се смята, че той покровителства всички, които се намират на път, особено по море. Ако се избира за човек, който не е добре познат, то се гледа да се вземе нещо по-скъпо и неутрално – Исус или Богородица. Обикновено в сребърен обков, а ако средствата позволяват– с емайл, бисер или скъпоценни камъни. 

За дома си чиновниците рядко купуват икони, обикновено го правят по случай раждане на дете или сватба. Старинните икони (до XVII век) се вписват лошо в модерния интериор, затова те избират нещо по-близо до съвременния човек – края на XIX – началото на ХХ век. Тогава са се рисували достатъчно много икони със сребърен и златен обков за богатите търговци. Стилистиката им съответства на вкуса на търговците – пищна, богата, разбираема. 

С избора на икони се случват и куриози. Веднъж при мен дойде един чиновник с охраната си и ми каза, че обзавежда новата си къща и му трябва икона за трапезарията. Той отхвърли всички мои предложения, сам се разходи, огледа и накрая избра „Тайната вечеря“. Тъкмо хората там са изобразени на трапезата. Какво да му обяснявам, че там става дума за драма, предателство... Друг от едно министерство дойде за икона и дълго избира за подарък на някакъв началник. Най-накрая избра почти за два милиона икона на Исус с обков. След една седмица ми звъни в паника и казва: „Какво друго може да купя за подарък? Донесох му икона на свети Спас, а той не я приема, казва: “Не ми трябва икона, защото съм евреин!“

Варвара Зеленецка,
“Интериорно ателие на Варвара Зеленецкая”:

„Общуването с тези хора винаги е безкомпромисно. Действа едно-единствено правило – клиентът винаги е прав. Разбира се, сега вече не са 1990-те, много от хората са пътували в Европа, някои имат даже много добри познания по интериорните аспекти. Все пак често купуват, без да мислят – като не пасне, ще го сложат в мазето. Понякога ни се е налагало по няколко пъти да купуваме осветителни тела или мебели за една и съща къща. Бизнесмените и чиновниците имат една принципна разлика в отношението към нас като към професионалисти: бизнесмените разбират, че са наели специалист и се вслушват в мнението ни, а за чиновниците ние сме просто изпълнители. Клиентът може с лекота да забрави за насрочената среща и това става ясно, когато ти го чакаш вече час някъде извън град пред заключената къща. Голяма тежест и влияние в процеса има жената на чиновника, която, като правило, не работи. Един вид авторитарна генералша. В моята практика съм имала даже случаи на активна намеса на бавачки в нашата работа – ние отначало не възприемахме сериозно желанията им, но след това те настойчиво ни бяха препредавани чрез стопанката. По правило тези клиенти наистина плащат добре, но трябва да си готов към подобно отношение. На мен ми е по-лесно да работя с хората от бизнеса, защото те самите се трудят и ценят труда ти. Затова сега не се съгласявам да работя с чиновници“.

Промоутър,
занимаващ се с корпоративни празници:

„Ние работим с депутати и ръководители на московски общински учреждения. Често се оказва, че ръководителят е пенсиониран военен, което изобщо няма връзка със сферата на дейност. Тези хора са от паралелния свят, те са правили кариера на друго място и въобще им е все тая, като става дума за „креативни индустрии“ и „културна политика“. Главната задача е да не се показваш.

Когато в такъв офис организират празненство, то основните участници в него са именно началства от най-различен калибър – от прекия началник до най-главния (кмета и неговия екип). По правило празненството се организира под надзора на личните помощници на ръководителя. Те се заемат с голям ентусиазъм за тази работа. Те са изключително амбициозни, но същевременно и страхливи хора. Ужасно се страхуват да не направят нещо, което да не се хареса на шефа им, а представата им за това, кое е допустимо и кое – не, е доста специфична. 


Източник: Дмитрий Астахов/ РИА "Новости"

Именно тази ненормална самоцензура води до различни, крайно непристойни от гледна точка на обикновения човек неща – представления на деца в странни костюми (деца – това е хубаво, невинно), певици от кръчмарски тип в дълги рокли и кожи (романси – това е хубаво), представления на приятели на чиновниците (мъже с кореми в костюми – това е достойно и престижно).

Самите чиновници не участват в организацията. Те утвърждават сценария, но не се запознават много с него. И както показва практиката, ръководителите се отличават с по-голяма смелост от подчинените си и обичат да се веселят. Междувпрочем, те така се държат пред другите, а какво казват след това на подчинените си, не ни е известно.

Понякога помощникът в стремежа си да угоди на началника кани негов любим певец. Хонорарът на такъв изпълнител може да изпразни целия бюджет на празника. В резултат на това се стига до там, че когато звездата идва, няма нито декори, нито нормален звук. Участниците пък са като от архивните снимки от заседанията на ЦК.

Чиновниците много обичат да си похапват и да си пийват: пълнени есетри, красиви тестени изделия и други гастрономични радости. Главният алкохол на вечерта е водката. Виното е прекалено просто.

"Российская газета". Всички права запазени.