Аз съм командир на кораба – това е всичко

ТАСС
В името на какво рискуват живота си космонавтите?

Космонавтът-изпитател Сергей Зальотин разказва пред „Русия и България” за орбиталната „кухня”, за идеалните космонавти и за секундата изпитан страх.

За страха и емоциите

„Когато летиш за първи път, всъщност нищо не разбираш и затова от нищо не се боиш. Но колкото по-опитен е космонавтът, толкова по-ясно осъзнава какво става и как може да свърши всичко това. Когато се качим в ракетата, веднага ни заливат емоциите и трябва бързо да ги потиснеш. Аз например си представям, че това, което става, е поредната тренировка. Всеки космонавт знае, че страхът те обхваща на 525 –ата секунда, когато се отделя четвъртата степен на ракетата-носител – и след претоварването настъпва безтегловността“.

За секундите 

„Обикновено работим по определен режим, в който всичките ни задачи са разписани по секунди. Ако нещо не се случи в предназначеното за това време, изчакваме няколко секунди и включваме друг режим. От това зависи животът ти – строго по секунди“.

За ръчното и автоматичното управление на полета 

„В Русия е прието правилото, че докато работи автоматичното управление, ние трябва да следим всички показатели да са в норма. Щом като автоматът започне да се претоварва, екипажът минава на ръчно управление на полета. Най-главното за един космонавт е да умее правилно да си разпредели вниманието.“

За работата в открития космос 

„Може би това е най-тежкото от физическа гледна точка. Да работиш, облечен със скафандър, изисква определени навици – например иска се голямо усилие, за да движиш китките и ръцете си. След завръщането на станцията е нужно да възстановяваш силите си ден-два, тъй като мускулите ти са силно претоварени. А вътре в самата космическа станция в състояние на безтегловност първите две-три денонощия е забранено много да се движиш. Защото движението из кораба и честото поглеждане през илюминатора води до разстройване на вестибуларния апарат. 

За летящите предмети 

„Всеки един предмет трябва да се захваща със специален ластик, за да не отлети. Ако забравиш да направиш това, след като се обърнеш – предметът вече го няма на старото място.“

За космическата станция и за съседската кухня

„Като правило, космонавтът изпълнява определен експеримент на Земята за един час, а в космоса за това са нужни два часа. Отчасти това става и поради факта, че научното оборудване на станцията е останало от предния екипаж. Представете си, че отивате при съседката си и тя ви обяснява кое къде се намира в нейната кухня, как да включите и как да намерите отделните прибори. 

В космоса е същото като в кухнята. Почти винаги космонавтите от предишните екипажи слагат различните предмети съвсем не там, където са казали. В такъв случай трябва да попиташ Земята. Така че когато един космонавт се пече някъде на плажа, изведнъж чува в слушалката си глас: „Приятел, поздрав от МКС. Къде, драги, си сложил щекера?“

За предстоящия полет

„Успешно преминах медицинската комисия, която ме призна годен за полет. Това още стане най-вероятно през 2016 г. заедно с една група туристи. Аз ще си имам свои задачи и експерименти. Аз съм капитан на космическия кораб, това е всичко.“

"Российская газета". Всички права запазени.