Черното море на противоречията

На Украйна заедно с Крим се падат 37,5% от дължината на бреговата ивица, а на Русия – само 10,9%. Понастоящем в състава на региона влизат редица страни, които значително се различават по брой на населението, икономически и военнополитически потенциал. Вътрешночерноморските страни са изключително нееднородни по етнически и конфесионален състав. Известният американски геополитик Сол Коен констатираше, че такава ситуация води до съперничество между най-влиятелните държави за хегемония.

В групата на лидерите, както и преди, са Русия и Турция. Най-бедните страни в Черноморския регион, както и преди десет години, са Грузия, Армения и Молдова. В същото време, благодарение на печалбите от нефт, през последните години Азербайджан успя силно да дръпне напред. Обратното, Украйна се „свлече“ до нивото на аутсайдер. Тя е показателен пример за въздействието на вътрешната нестабилност върху геополитическата ситуация в Черноморския регион.

Глобализацията доведе до размиване и разширяване на границите на Черноморския регион и до намесата в него на нерегионални и недържавни играчи – транснационалните корпорации, националните движения и бежанските общности. В резултат на това Черноморският регион бързо се озова сред приоритетните за световната икономика и политика. Обективна основа за това послужи разкриването на богати находища на въглеводороди в шелфа на Каспийско море, Казахстан и Средна Азия. През територията на региона преминава важен коридор за транзит на енергоносители между Каспийския регион, Европа и други части на света, което ни дава основание да говорим за формирането на единен Каспийско-Черноморски регион. Казахстан, страните от Средна Азия и Китай все по-често са замесени в протичащите в него процеси.

Съперничеството между страните от региона за инвестиции и строителството върху териториите им на тръбопроводи и терминали изостри борбата за лидерство. Почти веднага след разпадането на СССР бе ликвидиран монополът на Русия върху транзита на енергоносители от Каспийския регион и Средна Азия, които получиха нов излаз към Китай и Азиатско-Тихоокеанския регион.

Успоредно с разкриването на нови ресурси, рязко се повиши и интересът към региона от страна на световните нерегионални играчи – САЩ и ЕС. САЩ активно подкрепяха желанието на Грузия и Украйна за членство в НАТО. Москва възприемаше тези стремежи като най-голяма заплаха за националната сигурност. За САЩ Черноморският басейн и Южен Кавказ играят стратегическа роля и по отношение на техните интереси в Близкия изток, военните операции в Афганистан и Ирак и противодействието срещу фундаменталистския режим в Иран. Балансът на силите съществено се промени с встъпването на Румъния и България в НАТО.  

"Российская газета". Всички права запазени.