Ние много малко се отличаваме от Европа

Повече от 70% от гражданите на Русия са готови да жертват демокрацията и личната си независимост заради запазването на реда в страната. Такъв е резултатът от допитването, което беше проведено наскоро от ВЦИОМ (Общоруския център за изучаване на общественото мнение). При това социолозите отбелязват, че хората не искат застой, а „стабилно подобряване на живота“. Ще обсъдим тази тема с Леонтий Бизов, старши научен сътрудник от Института по социология към Руската академия на науките и член на научния съвет на ВЦИОМ.

Не ви ли учуди резултатът от това допитване?

Ни най-малко. Тук няма нищо ново. Подобни изследвания правим от втората половина на деветдесетте години и това е една от най-устойчивите тенденции за съвременна Русия. Тя възникна през 1998 година, след дефолта. Това искане беше насочено към властта и правителството на Примаков тогава се ползваше с голяма популярност. След това също така с ентусиазъм се възприемаха и първите крачки на Путин, особено онези, които бяха свързани с отстраняването на олигарсите от политическата сцена. Точно тогава престанаха задръжките при изплащането на заплатите и пенсиите, и това също се възприемаше от хората като възстановяване на реда. Искането да се установи ред продължава вече 15 години и се запазва и сега.

Защо се запазва, нали ред вече като че ли има?

Ето това е учудващото. Обикновено политическият живот се движи по закона на махалото и нито едно искане не се задържа за дълго, тъй като израства ново поколение, което иска някакви промени. Но с искането за реда това не се случи. При това редът е необходим на руснаците в задължителна комбинация със справедливостта. Ред и справедливост – това са двете главни ценности за нашите граждани.

Как масовото съзнание разбира реда?

Разбирането за ред не трябва да се свежда към идеята за единовластие. Има една по-умерена трактовка на това понятие – това са просто едни устойчиви и стабилни правила на играта, които се приемат от цялото общество. Към консервативната част на обществото, която иска ред, могат да бъдат отнесени не само по-изостаналите слоеве на населението, но и зародилата се средна класа. Тя категорично не желае да се върне към традиционния морал, диктаторска власт или пък към самодържавието в която и да е негова разновидност. Тя иска гражданско общество, независим съд, свободна преса и реална политическа конкуренция... Исканията на средната класа и на останалите социални слоеве са сходни в някои от сегментите, но не се покриват напълно. 

Какво е масовото разбиране за свободата?

Голяма част от обществото вижда в свободата негатив, свързан с произвола и анархията. И това също си е наша историческа традиция – да тълкуваме именно така свободата. При това властта се възприема като регулатор на свободата и единствения арбитър при всякакви конфликти. Хората у нас мислят така: аз мога да си правя каквото искам и само силата може да ме спре. Хората не искат да ограничават собствената си свобода, но много искат да ограничат съседа си. Защо силната власт се възприема позитивно? Защото тя гарантира защита от по-силния съсед. Но, както и при разбирането за ред, в Русия има и по-съвременно, европейско разбиране за свободата, което е характерно също за средната класа. Това е случаят, когато свободата се разбира като комплект от индивидуални права, свързани съответно и с индивидуална отговорност. 

Защо при нас задължителната алтернатива е свобода или ред? Кой задава така въпроса?

След известните на всички 
събития на Блатния площад 
в Москва през 2011 г. към тази формулировка на въпроса започна да се насочва властта. Преди това, особено до 2008 г., нашите наблюдения показваха, че протестната стихия обикновено стихва и разделението на обществото се преодолява, ултракосервативните и ултралибералните крайности остават без солидна обществена поддръжка. Но ето че през 2011 г. нещо се промени. Мисля, че властта изпадна в паника – защото на Блатния площад дойдоха хора, които по-рано изобщо не се интересуваха от политиката и не са били замесени в никаква опозиционна дейност. И тогава властта пожела да издигне барикада между либералите и консерваторите. Това беше осъществено доста успешно и за това много помогна конкретно историята с Пуси Райът, която предизвика конфликт между либералите и националистите.

В кои други обществени системи свободата и редът се противопоставят по такъв начин?

Това е характерно за обществените системи, които се намират в преход и в които след разпадането на традиционните не възникват нови съвременни институции. Нашият проблем с ценностите като че ли е решен – по своята ценностна система ние много малко се отличаваме от Европа. Но такива институции, които да поддържат тази съвременна ценностна система, ние все още не сме могли да създадем. Тези нови институции не се зараждат от само себе си – те трябва да се родят от недрата на традиционното общество.

Това е един много опасен етап от развитието – когато традициите умират, а нови институции не се създават. Именно такъв етап от развитието си сега катастрофално преживява Украйна. Когато следи събитията в Украйна, общественото мнение е склонно да мисли, че Янукович се е оказал слаб ръководител – той, видите ли, е трябвало да разгони цялата тази демокрация и да прати тези майдани по дяволите, но не се е решил да стори това, и ето какво става... Хората си правят извода: по-добре да има авторитарен режим, отколкото хаос и война на всички срещу всички.

А защо мнозинството хора не възприемат гражданските и политическите свободи за ценност? 

Когато изучаваме резултатите от нашите допитвания, виждаме, че за болшинството хора индивидуалните ценности са много важни. Какво представляват тези индивидуални ценности? Това е възможността да работя, където искам, или пък да не работя; да пътувам, където искам; да имам такъв семеен и сексуален живот, какъвто аз искам. Политическите ценности се разполагат едва в края на втората десетица от желанията на хората.
Съдейки по допитванията, гражданите не възприемат политическите партии или пък законодателната власт като такива структури, които представляват техните реални интереси. Защо през декември 2011 г., когато либералната опозиция започна да иска честно преброяване на гласовете по време на изборите, не получи масова поддръжка? Проблемът на сегашната руска демокрация не е в нечестното преброяване на гласовете, а в съвършено други неща. Това е преди всичко липсата на действени демократични институции, които да могат да издигат и защитават интересите на гражданите
.

Смятате ли, че свободата не само не противоречи на идеята за реда, но е и негово базово условие?

Новите институции не възникват на празно място, те трябва да израснат от недрата на традиционното общество.

Това безусловно е така, ако говорим за съвременното общество. Редът в него се формира като една много сложна комбинация от взаимодействието на различни интереси. И когато интересите на някои сериозни групи не получават представителство, това нарушава стабилността на политическата система и в крайна сметка води до разрушаване на установения ред. Така например, след събитията от 2011 г. нашата либерална общественост се оказа фактически изолирана, непотребна. От политическа гледна точка това може би е справедливо, тъй като идеите на тази опозиция са в достатъчна степен утопични. Но властта не трябва да забравя, че това е една активна част от обществото, чиято активност би била полезна в сферата извън политиката. Русия е сложна страна, тя винаги е съществувала при определен баланс на силите. На нея трябват и западници и почвеници, и либерали и консерватори, и реформатори и традиционалисти.

Тази липса на нужда от граждански свободи дали е следствие от патерналистките настроения?

Да, несъмнено. У нас са много силни патерналистките настроения. Сегашното искане за установяване на ред е следствие от огромната умора на хората от промените, които те не можаха да преглътнат и да осмислят и затова са се хванали за сегашното статукво като за спасителен пояс. Те добре разбират,че в океана на свободната стихия няма да могат да оживеят. И докато е живо поколението, което си носи умората от деветдесетте години и за което най-висша ценност е стабилността, ще го има и този стремеж за установяване на ред. Сега обаче расте едно поколение, което желае да каже своята дума, да заяви за своите цели, амбиции и ценности. Рано или късно то ще предяви искане и за промени.

"Российская газета". Всички права запазени.