Колко демокрация ни е нужна?

Според получените данни за по-голямата част от гражданите е важно в Русия да има демокрация, но една значителна част от анкетираните не можаха да определят какво е демокрация. Експертите обясняват това с недостатъците на образованието.

„Всъщност определението на демокрацията е много просто, то е утвърдено от ЮНЕСКО и се състои от 8 точки, сред които са честните избори, свободата на словото и контролът над дейността на държавата“ – такова обяснение ми даде Олга Криштановска, доктор на социологическите науки и генерален директор на центъра „Лабораторията на Криштановска“. Според експертката проблемът е в училищната програма. „Всяко дете, завършвайки училище, трябва ясно да разбира какво е демокрация. Само тогава ще може да се каже има ли демокрация у нас, или няма“, поясни тя.

Въпреки недостатъчната си информираност, една трета от анкетираните от фонда за изучаване на общественото мнение са убедени, че днес в Русия има „толкова демокрация, колкото е необходимо“. Една трета от анкетираните се затрудниха да отговорят. Олга Криштановска обясни, че не само поради недостатъците на образователната система, но и поради слабата работа на пропагандата, в общественото съзнание се е създал митът, че демокрацията е това просто един синоним на свободата. „Когато има много свобода – има демокрация, когато свободата е ограничена – няма демокрация“ – казва социоложката. Именно затова наричат най-демократичен един от най-драматичните периоди от най-новата история на Русия – времето на Елцин – допълва Криштановска. „Свободата се превръщаше в хаос. Това отврати мнозина от демокрацията. Хората видяха една слаба държава и решиха, че такъв бардак не им е нужен“, добавя експертката.

Според данни на Фонд „Обществено мнение“, по-голямата част от руснаците (43%) под демокрация разбират „гласността, свободата на словото и правото на собствено мнение“, „свободата на избора“, а също така „спазването на човешките права“. И само 12% смятат, че демокрацията – това е „участието на народа в управлението на страната“.

Ирина Осипова, аналитик от Фонда „Обществено мнение“ заяви, че повечето от руснаците под демокрация разбират нейните ценности, а не основното определение – народовластието, участието на обществеността в управлението на държавата. „Не мисля, че това показва неразбиране на същността на въпроса. Просто на анкетираните така им е по-лесно да изкажат мнението си, за тях проявите на демокрацията са по-важни от нейната училищна дефиниция. 

Цифри

43% от гражданите разбират демокрацията като „гласност, свобода на словото и на правото да отстояваш собственото си мнение“. 2% наричат демокрацията „празни брътвежи“ .

В сравнение с данните, обнародвани от ВЦИОМ през 2007 година, значително е намалял броят на онези, които тълкуват демокрацията като свобода на словото, печата и вероизповеданието (те тогава бяха 55%) и икономически разцвет на страната (44%). А през 2010 година респондентите на ВЦИОМ определяха демокрацията като строга законност (21%) и изборност на властите (18%). Също по онова време 11% от руснаците наричаха демокрацията „празни брътвежи“, а сега вече рязко отрицателно за нея се изказаха само 2%.

„Хората разбират демокрацията като нещо хубаво, нещо, към което трябва да се стремим, казва Олга Криштановска. – И често като нещо, привнесено от Запада“. Повече от една трета от руснаците са убедени, че най-много демокрация в страната е имало по времето на Владимир Путин: 12% са посочили като най-демократични първите два президентски мандата на този политик (от 2000 до 2008 година), 27% – сегашния, третия мандат. На второ място в рейтинга на най-демократичните политици се нарежда съветският лидер Леонид Брежнев. „Противниците на Путин, разбира се, няма да се съгласят с това, че държавата е станала по-демократична. Може да се отчете, че пазарните институции, както и демократичните ценности, получиха реално развитие, а изборите станаха по-прозрачни“, пояснява социоложката.

Криштановска смята, че сега се е появил контрол на обществеността над властите и над изборите, активизирало се е гражданското общество и се е увеличил броят на правозащитните организации.

"Российская газета". Всички права запазени.