Има ли в свобода на словото в Русия

РИА "Новости"
Опозицията е убедена, че в Русия има заплаха за свободата на словото, докато поддръжниците на властта смятат, че държавата се стреми към гарантиране на сигурността в информационната сфера.

Проблемите на блогърите

От 1 август 2014 година в Русия влезе в сила закон, който приравнява статута на големите блогъри към този на средствата за масова информация. Авторите на блогове и страници в социалните мрежи, които имат аудитория повече от 3000 потребители в денонощие, са длъжни да се регистрират във Федералната служба за надзор над съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации, а също така да проверяват достоверността на поместваната информация и да посочват името и фамилията си. Този закон е част от така наречения антиекстремистки пакет от мерки, насочени към увеличаване на информационната сигурност, смятат представителите на властта. „Приравняването на статута на някои блогъри към медиите е практика, която се използва в европейските страни. В това няма нищо необичайно“ – заяви руския президент Владимир Путин. Някои от блогърите видяха в тези действия опит да се контролира интернетът.

Ограничения за чужденците

Още в края на годината беше приет закон, който ще влезе в сила през 2017 година и според който се ограничава чуждестранното участие в руските медии. Според него участието на чуждия капитал не може да бъде повече от 20 %. Законът ще засегне редица телевизии и издателства.

Главният редактор на „Московски комсомолец“ Павел Гусев в интервю за телевизия „Дъжд“ каза, че зад тази инициатива се крият икономически интереси: „Абсолютно съм убеден, че медийните холдинги, които са близки до държавата, охотно ще закупят евтино всички тези ресурси. Друга гледна точка отстояват представителите на държавата: „ Целта на този закон е ясна – да се защити националният суверенитет” – коментира председателят на Държавната дума Сергей Наришкин.

Скандали и оставки

През 2014 година редица медии се сблъскаха със сериозни проблеми. През януари въвлечен в голям скандал се оказа телевизионният канал „Дъжд“. След анкета на сайта му, свързана със 70-годишнината от пробиването на Ленинградската блокада, която предизвика вълна от критики, големите кабелни оператори започнаха да изключват „Дъжд“ от мрежите си. Ръководителката на медията Наталия Синдеева обясни това решение на доставчиците на интернет с натиск от страна на властите. През март, след като агенцията по надзора отправи предупреждение към „Лента.ру“, собственикът на изданието Александър Мамут уволни главната редакторка Галина Тимченко, в резултат на което на другия ден почти цялата редакцията подаде оставка. Впрочем, други журналисти определиха уволнението на Тимченко като нещо обикновено и напълно нормално за сферата на бизнеса. 

Цензура или бедност?

Повечето журналисти са съгласни с това, че информационната сфера в Русия не е в цветущо положение, но по това – кое е главното зло за руската журналистика – няма единно мнение. Телевизионният журналист Николай Сванидзе е убеден, че властта потиска неугодните й средства за масова информация. „Според представите на руската власт всякакви опозиционни медии пречат на властта и трябва да се потискат. Тази линия на поведение съществуваше и преди събитията от 2014 г. с присъединяването на Крим и санкциите, но през тази година тя съществено се засили“ – каза той.

Виталий Лейбин, главен редактор на списанието „Руски репортер“, отстоява друга гледна точка. „ Слуховете за наличието на цензура в руските медии са силно преувеличени. Влиянието на държавата върху тях по-скоро е доста бегло. Много по-голяма опасност представлява икономическата заплаха, особено за частните медии: те твърде много зависят от рекламния пазар, който се стеснява. От това много силно страдат местните медии.“

"Российская газета". Всички права запазени.