Опитът в съвместното съжителство

Комуналките са уникален руски феномен. Появяват се след революцията от 1917 г., когато целият жилищен фонд става публичен и властта започва да заселва в апартаментите на заможните граждани нови живущи. По време на разрухата през 1920 г. хората тръгват към големите градове, за да оцелеят и преживеят някак си. А започването на работа в някой завод или учреждение дава шанс за стая в комуналка при разчет на площта около 10 кв. м за възрастен и 5 кв. м за дете (цифрите се променят във времето). Довчерашните селяни станаха съседи на дореволюционната интелигенция, готвачките делят една баня с професори. И макар че този начин на живот не е никак лесен, той отговаря на официалната идеология, която не признава класови различия.

Прелестите на комуналния бит

На входната врата на комуналната квартира има няколко звънеца с фамилиите на живущите. В антрето висят различни електромери, защото живущите плащат отделни сметки за ток. Няма обща закачалка или гардероб – обувките и дрехите се оставят в стаите, към които води общ коридор. Пред всяка врата има отделна изтривалка. В коридора са наредени велосипеди, ски, на стената виси общ телефон (отделните телефони по стаите са голяма рядкост). В банята има различни легени за пране, калъпи сапун – живеещите внимават дали всеки ползва своя сапун, както и своя седалка за тоалетната чиния. Има един комунален виц за една госпожа, която се къпела в банята и забелязала, че съседът я наблюдава, тя запищяла, а той отвърнал: „Не гледам теб, а проверявам с чий сапун се къпеш“. В книгата си „Есета за комуналния бит“ културологът Иля Утехин твърди, че в тоалетната може да се видят обяви от рода на „Почистете след себе си“, „Не хвърляйте хартия в тоалетната чиния“ или само „Не пипай чуждото!“ Такива съобщения като че ли са по-уместни за обществените места, за някоя кантора или столова. Но всъщност комуналката представлява точно такова обществено място.

Почистването на общите части се извършва от всички живущи по ред и по график, окачен на видно място в коридора. За ремонт на електрическата инсталация, ВиК или някакви общи нужди се събират пари от всички. Ако някой не участва в общото дело, все едно се опълчва срещу останалите живеещи, а това може да му стъжни живота.

“Съседите знаят кой ми беше вчера на гости”

Живущите на-често се засичат в кухнята – когато готвят, мият съдовете, в кухнята се провеждат събранията за решаване на общи въпроси, да се обсъди поведението на някои от живущите, които нарушават спокойствието или водят „неправилен“ начин на живот.

„Съседите знаят кой ми беше вчера на гости. Интересуват се кой идва онзи ден“ – пее рокерът Фьодор Чистяков в песента си „Комуналните квартири“. Подслушване, клюки и завист присъстват постоянно в комуналния живот и дават повод за многогодишни вражди. Понякога се прибягва до ужасни средства като тел, забодена в сапуна, или прах за пране, който съседът скришом изсипва във врящата супа на врага си.

Въпреки това конфликтите са рядкост. Като цяло живущите намират общ език и си помагат. Наглеждат децата на съседите и заедно се грижат за възрастните хора. Намират на съседите работа или заемат пари в труден момент. При добро съжителство могат да се сместят, за да приютят, да речем, за една нощ детето на някое младо семейство, когато съпругът си дойде след продължителна командировки, за да останат младите насаме. Животът в комуналната квартира учи не само на социална отговорност, но и формира навици за взаимопомощ и съдействие. По-старото поколение може да наставлява по-младото. Ирина Кагнер, дълги години живяла в една московска комуналка, си спомня: „Бяха останали дореволюционните големи чиновници, но после ги сгъстиха. И така си живееха. Работници с интелигенти. Те се вглеждаха в интелигенцията, учеха се от нея. Усвояваха начина й на живот, нейния вкус. Децата наблюдаваха този живот и когато пораснаха, по нищо не се разбираше, че си нямат понятие от култура“.

Комуналките са неизкореними

В края на 1950-те в СССР започва масовото строителство, което позволява на мнозина да получат отделно жилище. Да имаш свой апартамент било нещо невероятно. Марина от Москва си спомня: „Баба и дядо дълго време живяха в една комуналка на ул. „Сретенка“ с още четиридесет човека. Когато най-накрая получиха отделно жилище, дядо седна на пода в кухнята, облегна се на стената и дълго се радваше на тишината“.

Най-големият бум в изселването на комуналките се случи през 1990-те, когато търговците в замяна на помещения в центъра на столицата бяха готови да предложат дори по апартамент на човек. И все още има хора, живеещи в комуналки. Към днешна дата общата площ на комуналните квартири в Москва представлява около 2% от целия жилищен фонд. Според Московския департамент по жилищна политика през 2011 г. в Москва има 91 хил. комунални квартири, но никой не знае точният им брой. 

При това търсенето на стаи в комуналки остава стабилно – далеч не всеки може да си позволи да наеме квартира в Москва (това струва минимум 500 долара), докато стаята в някоя комуналка (минимум 250 долара) е по джоба на младите хора и новопристигналите.

Освен това продължават да се появяват комунални квартири – най-често вследствие на подялба на имущество при развод. Много жители на Москва и Санкт Петербург дават под наем стаи в собствените си апартаменти, като живеят от наема. Някои особености на законодателството също спъват премахването на комуналките: например едно четиричленно семейство, което живее в комунална квартира, има право на двустайно жилище, но често е съгласно и на едностайно, като си запазва комуналката, защото се намира в центъра на града. Това означава, че още дълго време ще има комунални квартири.

"Российская газета". Всички права запазени.