Защо диаспорите в Русия искат да участват в политиката

В по-голямата си част диаспората е крайно критична към разширяването на потока от мигранти.

В по-голямата си част диаспората е крайно критична към разширяването на потока от мигранти.

Photoxpress
В контекста на украинската криза, интересът в Русия към изучаването на влиянието на диаспорите върху вътрешната и външната политика се засили.

Евразийската мрежа за политически изследвания (ЕСПИ) проведе изследване на тема „Руски обществени организации на националните диаспори на страните от Евразия: анализ на механизмите на влияние“, в което бяха анкетирани над 60 лидери на подобни обединения.

В хода на изследването стана ясно, че организациите на диаспората в Русия, известни на обществото основно с проекти, свързани с развитието на тяхната култура, напоследък искат по-активно да участват в руската политика, но не винаги го артикулират пред обществото. За първите резултати от изследването пред „Руски дневник“ говори неговият ръководител и директор на ЕСПИ Виталий Меркушев.

Как определихте какво е диаспора и какво не е?

В руската обществена наука се води остра дискусия за понятието „диаспора“. На нас ни трябваше една дума за целите на изследването: определихме диаспората в широкия смисъл на термина: като част от народа, която живее извън пределите на своята историческа родина.

Диаспората е затворена структура ли е?

Отчасти това е така, дори и в Русия през XXI век. В частност, дори и такива отдавна живеещи в Русия нации като гърците или арменците се стараят да създават семейства в рамките на своя собствен етнос – отиват на сватба и търсят жени и мъже сред своите, затова и сватбите са големи, с много гости. В този смисъл те действат също като диаспора, но не винаги си го признават.

Кои диаспори разгледахте?

Изучихме само външните евразийски диаспори, народите от бившия СССР с изключение на балтийските. След това добавихме българите, гърците, защото те се оказаха много силни в евразийската тематика, която бе основна за нас. Разговаряхме с формални и неформални лидери на диаспората и с хора, които имат влияние – съществен публичен капитал.

А как определихте влиятелните хора?

Официално ние имаме национално-културни автономии и те си имат ръководители. Понякога тези организации съвпадат с реалната власт, а понякога не. Затова внимателно издирихме лидерите чрез неформални контакти на мрежови принцип, проведохме пилотни срещи и видяхме как работят формалните организации.

С какво се занимават диаспорите, освен с култура?

Като цяло на първо място със защита на бизнеса. Основно малък и среден бизнес. Вторият им интерес е обществената дипломация в смисъл на подкрепа на връзките с техните страни и отношенията им с Русия – за тях е важно страните да не са в конфликт, за да могат да поддържат семейните си връзки. Например, заради руско-грузинския конфликт през 2008 г. хората не можеха да се срещат в продължение на 5-6 години – именно такива ситуации искат да избегнат те.

На трето място – това естествено е властта. Лидерите на диаспората искат да участват във вземането на политически решения – особено външнополитически, свързани с историческата им родина.

Кои диаспори са най-силни?

Арменската, азербайджанската, отчасти и грузинската остават силни – нараства влиянието и на киргизката и узбекистанската. Повечето се стремят към установяване в Русия – в момента има много малък отлив, но в основата си по обективни причини това са хора от Централна Азия. Русия е страна с огромни възможности за диаспорите – това се признава от всички лидери.

Колко се предполага, че са представителите на диаспората в Русия?

Делим ги на три големи кръга в широкия смисъл на тълкуване на понятието „диаспора“.

Първият кръг са гражданите със собствена диаспора в по-тесен смисъл. Можете да погледнете официалната статистика от преброяването на населението през 2010 г. и оттам ще видите примерни пропорции, но преброяването по националности е проведено слабо – това бе отбелязано от всички лидери на диаспори – за някои нации то не отговаря на истината и те са някъде около два пъти по-големи – особено неправдоподобно ниски са числата за диаспората от Южен Кавказ – та кой би повярвал на преброяването от 2010 г., според което в Москва има само 106 000 арменци – по-малко от 1% от московчани.

Вторият кръг са хората, които живеят тук официално и работят като граждани на държавите от Евразийския икономически съюз – това са беларуси, казаци, арменци, а скоро в тази категория ще попаднат и гражданите на Киргизстан. Това е огромен брой хора – около 2,5 милиона.

И третият кръг са огромното количество легални и нелегални гастарбайтери. Те са около 11 милиона – неотдавна мастити експерти посочиха това число; разбира се в момента, след въвеждането на патентите за работа, броят им е по-малък, но едва ли се е паднал с повече от 25%.

Практически всички лидери и глави на диаспората от първия кръг имат руски паспорти.

Как се отнася диаспората към мигрантите?

В по-голямата си част диаспората е крайно критична към разширяването на потока от мигранти, с изключение на узбеките и отчасти на таджиците – те са за. Лидерите смятат, че тук в Русия те трябва да работят със своите – т.е. с хората, които вече са тук, а разширяването само би нагнетило обстановката.

Лоялни ли са те към Русия?

Като цяло, да. Те усещат силата на руската власт и затова не им е изгодно да й се противопоставят. Но сред част от лидерите остават сериозни претенции, свързани със сигурността, макар и Русия вече да е доста безопасна за диаспорите. Претенциите им са свързани с мечтите за европейски стандарт на живот.

Всички те са пътували в богати държави като туристи, а след това някои с тъга отбелязват, че в Русия това никога няма да стане, а в историческите им родини може и да се случи пробив – тук продължава да има някаква историческа ревност. Но и самите те признават, че техният стандарт на живот е по-висок, а при диаспорите този стандарт по правило се сравнява с онези, които имат диаспори в Европа. Тази ревност се проявява в мненията само на част от експертите – повечето вярват в Русия.

Лидерите на диаспората споделиха в интервютата, че се готвят за неизбежна, според тях, изострена конфликтна ситуация около Русия. Те се опасяват много от конфликти между Русия и техните исторически родини (както в случая с Украйна) и тук сред тях има известна доза объркване: как да се действа в подобна ситуация, но те активно мислят как този конфликт може да се предотврати на политическото поле.

 

"Российская газета". Всички права запазени.