Професия звънар

Звънар е уникална руска професия.

Звънар е уникална руска професия.

Антон Чурочкин
Звънар е уникална руска професия. В Русия рядко се използват акустични системи като съпровод на църковните служби и се предпочита живият камбанен звън. В големите църковни събори, където камбаните са поставени в няколко редици, има дори специални диригенти, които помагат да бъдат изпълнявани символични мелодии.

Целият живот на Иля Дроздихин е свързан с камбаните. Макар да няма музикално образование, от 15 години той се качва в камбанарията и изнася истински концерти за цялата околия.

„Още от детство много се интересувах от звъна и, когато се оказа, че на църквата й трябва калфа, свещеникът ми разреши да стана звънар. Тогавашният ни звънар не успяваше да съпровожда всички служби, защото това негово занятие не беше основната му работа. Показа ми как да бия камбаните и каза, че на другия ден аз ще ги бия – разказва Иля. – Тогава ходех още на училище и много се страхувах, че след тази служба ще ме замерят с камъни. Само че в действителност никой от паството не забеляза смяната и така започна кариерата ми на звънар“.

Школата на звънарите

Иля овладява майсторлъка на занаята седем години и през това време успява да се запознае с настоятелите на много храмове, а те на свой ред са били изправени пред проблем с кадрите и далеч не всичките са можели лесно да си намерят звънар. „За тази работа рядко се плаща. Най-често това е служител за олтара, който помага по време на службата. Или пък е от църковния хор, а на тях все пак им плащат хонорар. Може да бъде и енориаш, който просто редовно посещава църквата – обяснява мъжът. – При тези условия има голямо текучество на кадри и далеч не всички могат да се справят с биенето на камбани. В резултат на това свещениците, запознати с работата ми, започнаха да ме молят да науча техните подопечни как се работи с камбаните. Стана необходимо да се оборудва учебна стая, за да не мъчим живеещите в домовете, разположени наблизо“.

В кабинета, където се провеждат занятията, има комплект от седемте основни камбани, с които звънарят трябва да може да си служи. Тук могат да се видят камбани, които в основната си част са излети по поръчка на Дроздихин, но има и стари.

Хората се учат два месеца и след това се връщат в енориите си да практикуват. „Малцина идват да се научат просто за себе си, но е имало и такива случаи“, разказва Дроздихин. Мнозинството кандидат-звънари са жени. Най-често идват хора, които вече са си осигурили работно място в камбанарията.
Имало е и ученици от чужбина – от ОАЕ и балтийските страни. „Най-често обаче, ако чуждестранни храмове поръчват комплект от камбани, то там, на място, хората, които ги монтират, показват как да се работи с тях, макар и не толкова подробно, но все пак обясняват някои основни положения“, отбелязва звънарят. Камбана, отлята от школата на Дроздихин, има дори в звънарната на храма „Божи гроб“ в Ерусалим.

Толстой помогна

И в миналото камбаните в Русия са се изливали от метал, събран от хората – за целта са отивали дори лъжици и метални домакински съдове. В края на 19-и век обаче качеството на метала се повишило и станало възможно да се отливат добри камбани. Различни фабриканти са прилагали свои тънкости при отливката, придавали са различни форми на камбаните, украсявали са ги, но едно нещо е оставало непроменено, и това е съставът: 80% мед и 20% олово.

Последните камбани направили в съветска Русия в края на 20-те години. След това властите, които активно са се борели с религията, започнали да претопяват атрибутите на култа. Свещениците се опитвали да саботират този процес и ги хвърляли от камбанариите, скривали ги, хвърляли ги във водоеми. В тези условия звънарството на практика било изгубено.

Възраждането на църковния звън станало внезапно благодарение на кинематографа. През 60-те години, когато снимали филма „Война и мир“ по романа на Лев Толстой, се оказало, че са необходими звънари. Кинаджиите успели да намерят хора, които макар и малко, знаели как се прави това и така възстановили изкуството. След това през 70-те години се появява музейният звън, когато в музеите започнали да изпълняват композиции на камбани, а това изкуство ще бъде запазено като историческо наследство.

Правила на звънаря

1. Звънарят трябва да бъде православен или поне да не е друговерец.

2. Той трябва да има чувство за ритъм и да разбира ритмичните основи на музиката. Трябва да научи четири канонични начина на биене на камбаните: благовест (равномерно биене на една камбана, с което се призовават вярващите за началото на богослужението); погребален звън, презвън (биене на много камбани подред, като обикновено се започва от най-голямата; използва се също за празнични богослужения) и тризвън (биене на няколко камбани по три начина; тризвън се полага преди началото на тържествените служби). И нека отбележим, че всеки камбанен звън е импровизация.

3. Трябва да бъде отговорен човек, защото ще му се наложи да работи всеки ден или дори по няколко пъти на ден. А също ще трябва да пази и камбаните, които при неправилно използване могат да се счупят и ще трябва да се пращат за претопяване. Камбана не може да се ремонтира.

4. Звънарят трябва да бъде трезвен, за да не падне от камбанарията.

Поличба за камбани

Когато започвали да отливат камбана, майсторите пускали някой нелеп слух и се вярвало, че колкото по-надалече се разнесе слухът, толкова по-добре и по-звънко ще бие камбаната.

"Российская газета". Всички права запазени.