Последният полет

Самолетната катастрофа в небето над Египет отне живота на 224 души.

Самолетната катастрофа в небето над Египет отне живота на 224 души.

Анатолий Медвед / РГ
Самолетната катастрофа в небето над Египет отне живота на 224 души. Сред тях се оказаха много семейства с деца, млади и влюбени двойки и хора, за които почивката на море е била дългоочакван празник. „Руски дневник“ се спря на личните истории на полета Санкт Петербург - Шарм-ел-Шейх.

Самолетът Airbus A321 на авиокомпания „Когалимавиа“(„Когалымавиа“) от Шарм-ел-Шейх трябваше да кацне на летище Пулково (Санкт Петербург) в 12:20 маса местно време. С него летяха 224 души, сред тях 25 деца и 7-членен екипаж. Този чартърен полет от египетския курорт превозваше туристи: руснаци от 13 региона на Русия, а също и граждани на Украйна и Беларус. На техните страници в социалните мрежи бяха качени снимки на фона на екзотична източна фауна и море с жизнерадостни коментари: „Ура! Летим да се стоплим“, „Полетът закъсня, но мислите ни вече са там“, „Никога не съм мислела, че Египет ще предизвика у мен толкова положителни емоции“.

Към 11 часа сутринта в зоната за посрещачите в Пулково започнаха да пристигат хора, чиито близки и приятели са пътували с този полет от Египет. Не всички бяха научили за случилото се. Онези, които вече бяха чули, стояха встрани до информационните бюра и не знаеха какво трябва да правят и къде да ходят. Те плачеха и гледаха с надежда на таблото с полетите, което съобщаваше, че полетът закъснява. Половин час преди предполагаемото време за кацане на самолета информацията за статуса на полета изчезна, но хората продължаваха да се опитват да се свържат по телефона с близките си и до последно вярваха, че не е станало най-страшното.

„Главният пътник“

Преди полета за Египет родителите на десетмесечната Дарина Громова я снимали как гледа на пистата за излитане през стъклото на летището. Мама Татяна публикувала снимката на малката Дарина в социалните мрежи и я подписала „Главният пътник“. По-късно тя стана символ на трагичния полет. Почти милион души я споделиха, за да почетат паметта на загиналите. „Никой от тях не е знаел, че този запис ще бъде последният в живота им“, „Нямам думи“, пишат хората. 

През август миналата година Татяна и Алексей се оженили, на сватбеното видео танцуват валс, майката на Алексей трие сълзи, бликнали от щастие. „Благодаря на мъжа си за тази година, за дъщеричката, за грижите и любовта!“, написала Татяна. До сватбеното видео е публикувано още едно – „Таня и Леша. Как започна всичко . . .“.  В него са събрани детските им снимки, а след това и общите. За последен път тя е влязла в мрежата на 15 октомври, в деня на излитането за Египет.

„Летим за вкъщи“

С полета, оказал се последен за над 200 души, от Шарм-ел-Шейх се е връщало многодетното семейство Шеини. Последните си кадри те направи няколко минути преди излитането за Санкт Петербург в самия салон: съпрузите Олга и Юра, Женя (11 години), Валерия (10 години) и тригодишната Настя. „Привет Питер, довиждане Египет. Летим за вкъщи“, написала Олга Шеина. Последните две седмици от живота им били първото пътешествие на семейството в чужбина, където съпрузите отпразнували на 27 октомври годишнини от запознанството си и сватбата.

„27 октомври 2005 година. Това е денят, в който се срещнахме и се обикнахме навеки. След това минаха няколко години и на 27 октомври 2011 година ние се оженихме. Сега сме щастливи с теб и празнуваме годишнина…“, написала Оля. Синът Женя се занимавал с футбол и плуване. Дъщерята  Валерия също плувала, имала много медали и грамоти от състезания. На страницата на Юрий е качено видео на най-малката дъщеря Настя: първите й стъпки и „първият пирог“, малката не можела да се откъсне от него.

Преди половин година по-голямата сестра на Светлана Крилова на вълната на увлечението си по хиромантията й гледала на ръка, линията на живота й била по-къса от половината й длан. Светлана само се засмяла и не повярвала, че ще умре рано. На 30 години тя имала много динамичен живот с много пътешествия. Преди още да излети за Египет, тя вече планирала пътуване до Китай. В самолета с нея бил съпругът й Михаил и 10-годишната дъщеря Кристина.

Първа красавица

„Знам, че няма да се върна“ – песен с такова заглавие малко преди смъртта си качила в социалните мрежи друга пътничка от полета - 32-годишната Екатерина Мурашова. Тя била най-красивата в Псков – победителка в конкурса за красота. Дъщеря й Катя е на осем години. Екатерина искала да си почине преди рождения ден и заминала за Египет с майка си, а дъщеричката си оставила в Русия. „Тя каза: Ксюш, заминавам да си почина и на първи ще се видим с теб, ще ти разкажа къде ще празнуваме рождения ден“, спомня си нейна приятелка. „Сега вместо това ще отида при нея на погребение …“.

Лошо предчувствие

Анна Тишинска

Заедно с пътниците на борда на самолета са и членовете на екипажа. „Той търсеше себе си, опита се да се намери на земята и каза, че не може без авиацията, че обича небето“, казва съпругата на стюарда Станислав Свиридов. Той остави малка дъщеря и син. Пред телевизионните камери гласът на Анна трепери, през последните седмици преди самолетната катастрофа Станислав бил по-чувствителен, мек, сякаш предчувствал скорошна гибел. „Аз му казвам: „Щом стигнеш, напиши“. А той се шегуваше непрекъснато: „Ти самата си стюардеса, за какво ти е това? … Ако нещо се случи, сама ще разбереш от новините“. Изглежда той искаше да бъде готов не само за живота, но и за смъртта и постоянно гледаше, изучаваше самолетни катастрофи от всички ъгли, спомня си съпругата му.

Лошото предчувствие обаче спаси друг стюард, той му повярвал. Олег Ермаков е трябвало да лети на 31 октомври със същия самолет, бил ред на неговата смяна. Две седмици преди трагедията баща му сънувал, че става катастрофа и синът му загива. „Олег, напускай работа“, казал тогава бащата. Няколко дни преди полета стюардът написал молба за напускане по собствено желание. Причините бяха няколко, казва той, и една от тях беше, че баща ми настоя. Олег Ермаков обаче не се позовал на съня на баща си и не помолил колегите си да не летят.

И досега е трудно човек да бъде в Пулково. В сградата е необичайно тихо, площадът пред входа е потънал в цветя и свещи. За загиналите деца се носят бонбони, бисквити, пирожки и рисунки, нарисувани също от деца, които тук водят родителите им. „Количеството цветя на летището и дори постовете във Fb наистина помагат (да се смекчи болката)“, написала в своя Facebook сестрата на загиналата Анна Тишинска. Тя и досега продължава да й звъни по телефона: „Разбирам всичко, но задържам дъха си и чакам сигнала. Но сигнал няма. Абонатът засега е недостъпен. Много ми се иска по идиотски да вярвам в думата „засега““.

"Российская газета". Всички права запазени.