Новини от руските региони

ТАСС
Откъде идва мандаринката, кой ще преброи мечките, кой руски град е най-удобен за живеене? Всички отговори са тук.

Къде в Русия се живее най-добре

Краснодар – 1 364,23 км от Москва

В съобщение на министерски съвет се казва, че според резултатите от ежегодния Общоруски конкурс на правителството на РФ за  „най-благоустроено градско (селско) селище в Русия“, първото място получава Краснодар. Второто място си поделят Уляновск и Барнаул, третото – Калуга и Тула.

Конкурсът се провежда в Русия от 2010 г. От пресцентъра на правителството на РФ уточниха, че той е насочен към стимулиране дейността на органите за местно самоуправление по въпросите на развитието на жилищно-комуналното стопанство и повишаване благоустройството на териториите.

Снимка: Краснодар. РИА „Новости“

Крайпътният музей

Бийск – 3 731,33 км от Москва

За втори път в Алтайския край ще се проведе празникът „Алтайско презимуване“, посветен на прилетелите лебеди и откриването на зимния туристически сезон в региона. Мероприятието ще се проведе от 10 до 13 декември 2015 г. През тази година той ще се отбелязва на 16 места, намиращи се на територията на 5 града и 8 региона в края, празникът включва в себе си над 25 мероприятия. Едно от централните места на празника ще бъде музеят на Чуйския тракт – единственият в Русия, посветен на пътищата. В него е представена историята на известния път от виеща се пътека до съвременната магистрала М-52.

През главозамайващи проходи Чуйският тракт превеждал пътниците до Монголия и Китай, тук са преминавали търговци със стоката си, пътешествали са известни хора, чийто живот и творчество са тясно свързани с тракта – В. Обручев, Г. Потапин, Н. Рьорих, В. Сапожников, В. Шишков, В. Шукшин, М. Евдокимов.

В музея са представени експозиции, разказващи за всички климатични зони на Алтай, за разпространени и редки видове животни, птици, риби, растения.

Най-древната история на Алтай е представена с палеонтологична колекция, оформяща се още от създаването на музея.

Гордостта на колекцията са най-различните камъни за декорация. Сред тях са Ревневската яшма – тя е използвана за създаването на „Царицата на вазите“, която в момента се намира в Ермитажа. Ридерската брекча – тя е използвана при строителството на колоните за храма на Христос Спасител в Москва.

Снимка: Алтай. Фиби Таплин

Как да се преброят мечките?

Владивосток – 9 166,73 км от Москва

Учените от Русия и Япония разработват нова методика за определяне броя на мечките по образци от козината на животните – съобщават от пресцентъра на Сихоте-Алинския резерват, на чиято територия се провеждат изследванията.

Вече са събрани 46 образеца, които ще позволят на учените да определят, към кой вид се отнася оставилата я мечка, и дори да различават отделните животни по характерни признаци, да определят колко мечки обитават една или друга територия. „Традиционният метод за зимна отчетност на следите по маршрутите не е приложим за мечките, и много често данните за броя на тези животни са много ограничени. За да се попълни този пропуск, в Сихоте-Алинския резерват се провежда събиране на мостри от козината на мечките.

Данните за броя на мечките в Далечния Изток тази година стана особено актуален заради многобройните случаи на приближаване на тези животни към човешки селища и необходимостта от разработване на нови методи за регулиране на тяхната популация.

Съвместните руско-японски изследвания на мечките в Сихоте-Алинския резерват започнаха през миналата година. От японска страна в тях участват специалисти от Музея на природата в Ибараки.

Снимка: Legion Media

Справка „Руски дневник“

Охраняемият Сихоте-Алински резерват, който се намира в източната и централната част на планината Сихоте-Алин в северната част на Приморието, е един от най-старите в Русия. През февруари 2015 г. той навърши 80 години. Резерватът е разположен на площ над 300 хиляди хектара. Това е най-големият резерват в ареала на амурския тигър, играе много важна роля за съхраняване популацията на този хищник и е единствена специално охранявана природна територия в Приморието, която има статут на Световно природно наследство на ЮНЕСКО.

 

Френски сирена и вино от... Башкирия

Уфа – 1 345,64 км от Москва

Френските мандри и винарни планират да развиват производството си на територията на Русия. Това бе съобщено от търговския представител на Русия във Франция Александър Туров.
„През тази година се състоя френска бизнес мисия в Башкирия, по време на която сериозно се разглеждаха въпросите за производството на френски видове сирена на нейна територия. Без съмнение, и в момент на действащи санкции бизнесът ще намери начин да се договори“ – отбелязва чиновникът. Ако става дума за вино, то френските винопроизводители проучват възможността да открият производство на територията на Русия с използването на френски технологии, продължи търговският представител. Както ни разказа събеседник от агенцията, те имат контакт с Крим.

Справка „Руски дневник“

Според оценките на експертите средностатистическият руснак изяжда за една година едва около 5 кг сирене, като в същото време на един французин се падат до 25 кг. Броят на руските сортове сирене не е голям, нещо повече, към днешна дата няма тяхна единна класификация. В същото време, във Франция има около 400 вида сирене.

 

Наградата стигна до героя

Азов – 1 149,38 км от Москва

                 Снимка: Елена Мелихова/ „Российская газета“

В град Азов в Ростовска област бе награден ветеранът от Великата Отечествена война Михаил Стороженко. На сержанта-картечар тържествено му бе връчен орден Слава 3-а степен, с който той е награден още през 1945 г. След 70 години наградата стигна до героя благодарение на проекта „Подвигът на народа“ и със съдействието на „Российская газета“.

Заповедта за награждаването на старши сержант Михаил Петрович Стороженко с държавната награда е подписан още през 1945 г., но ветеранът съвсем наскоро разбира за това. И до последно не вярва, че орденът все пак ще блесне на гърдите му.

– В навечерието на 9 май дочух за проекта „Подвигът на народа“. Погледнах в сайта от чисто любопитство: срещу фамилията на баща ми Стороженко М.П. се водеха два ордена Слава. Той беше получил единия, а виж, за втория дори не подозираше. Въпреки това, както се оказа, той е бил предложен за награда – казва Николай Стороженко.

Бе направено запитване до Централния архив на Министерството на отбраната. От там потвърдиха: наградата не е връчена. А след време в „Российская газета“ пристига важно съобщение от отдела по наградите на Министерството на отбраната: всички документи са оформени, орден Слава се изпраща по местожителство на ветерана.

След подписа на командира на 351-а стрелкова Шепетовска червенознаменна дивизия Дударев в наградната листовка следва кратко описание на подвига: „На 20 септември 1944 г., в боя за височина 994,0 на подстъпите към държавната граница на Чехословакия, успява да се приближи до позициите на противника и с точно хвърлена граната унищожава вражеската картечница заедно с нейния разчет. За проявени доблест и мъжество е достоен за правителствената награда Орден Слава 3-а степен“.

Михаил Петрович Стороженко е известна личност не само в родния Азов. Навремето, работейки в оптико-механичен завод, той е участвал в разработката на модулите за скачване на космическите кораби. За тази си работа той неведнъж е получавал благодарности и почетни грамоти. Но за най-голямата своя гордост ветеранът смята наградите, получени по време на войната. А когато го питат, каква е професията му, той гордо отговаря: „картечар“.

Газов локомотив: първият в света

Брянск – 395,52 км от Москва

                 Снимка: Пресцентър на БМЗ

Първият в света газобутален локомотив бе построен в Брянския машиностроителен завод. Маневреният локомотив ТЕМ19 работи с втечнен природен газ и е сглобен 90% с детайли руско производство.

Машината е разработена от специалистите на коломенския институт. Газобуталният двигател ще позволи да се намали натоварването върху околната среда и ще понижи цената на железопътните превози, тъй като разходите за енергийни ресурси ще се съкратят с една четвърт. Освен това, той ще помогне да се съкрати времето за екипиране на локомотива и да се намалят разходите за инфраструктура. Вторият образец ще бъде направен изцяло с части и възли, произведени в Русия.

Ти откъде си, мандаринке?

Теберда – 1 599,35 км от Москва

Снимка: Пресцентър на Тебердинския държавен природен резерват

В Карачаево-Черкесия, на територията на Тебердинския резерват, се засели необикновена и екзотична за Северен Кавказ птица – млад самец на патица-мандаринка (Aix galericulata).

Както съобщават от администрацията на Тебердинския резерват, родината на тази птица е югоизточна Азия. На територията на Русия мандаринката обитава Приамурието, Приморието и южните Курилски острови.

Заместник директорът по научно-изследователската работа на Тебердинския резерват Джамал Текеев казва, че за да се попълни популацията на този рядък вид патици, планира се в най-близко бъдеще да се вземе „половинка“ за самеца-мандаринка.

Справка „Руски дневник“
Извън пределите на Русия патицата-мандаринка може да се срещне само в Япония и Китай. Числеността им в цял свят не превишава 25 хиляди двойки, а в Русия обитават не повече от 15 хиляди двойки.

Мандаринката е достатъчно малка патица, теглото ѝ варира в пределите около 700 грама, размахът на крилете на възрастните индивиди може да достигне едва 24-25 сантиметра. Благодарение на ярките си цветове на оперението „брачният костюм“ на самеца на мандаринката се набива на очи, откроявайки се сред другите видове патици

По съобщения на кореспондентите на „Руски дневник“, „Российская газета“, сайта visitaltai.info,
ТАСС.

"Российская газета". Всички права запазени.